Решение № 16574 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2012 г.

Решение № 16574 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на ЕТ "Атанасов 90 - Пламен Атанасов", гр. Велико Търново и кмета на Община Велико Търново срещу решение № 428 от 30.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1007/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответниците - "Пътнически превози"АД, гр. Велико Търново и "Алекс ОТК" ЕООД, гр. Велико Търново оспорват касационните жалби. Молят за оставянето им без уважение като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните, намира касационните жалби за неоснователни по следните съображения. С оспореното решение Административен съд - Велико Търново е отменил Заповед № РД 22-1582/30.09.2011 г. на кмета на община Велико Търново, с която е обявено класирането на кандидатите на проведения конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по пакет № 3 по решения № 589/2.06.2009 г. и № 673/23.07.2009 г. на Общински съвет - Велико Търново и е определен изпълнител на превоза ЕТ "Атанасов 90 - Пламен Атанасов", гр. Велико Търново. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - по арг. на чл. 146, т. 3, вр. чл. 168, ал. 1 от АПК, тъй като класираният на първо място кандидат първоначално с протокол № 3/26.10.2009 г. на комисията за провеждане на конкурса и оценка на постъпилите предложения не е бил допуснат до участие (13 гласа - против и 1 глас - за), а в последствие с протокол № 4/27.10.2009 г. при липса на предвиденото мнозинство по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) същият кандидат е допуснат до участие. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че обявявайки за спечелил конкурса ЕТ "Атанасов 90 - Пламен Атанасов", при положение, че същият е следвало да бъде отстранен още на фазата на допускане, кметът на Община Велико Търново е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е рефлектирало и на крайния му акт, правейки го незаконосъобразен. Решението е правилно. Процедурата по конкурса представлява сложен фактически състав и съвкупност от обусловени един от друг елементи. Опорочаването на някой от елементите на конкурса безспорно води до незаконосъобразност на крайния завършващ процедурата акт. В случая при провеждането на конкурса е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в опорочаване на акта на комисията (чл. 24 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 32 от 29.03.2002 г.), обективирано в протокол № 4/27.10.2009 г. Правилно Административен съд - Велико Търново е приел, че след като в конкурсната документация и в актовете на общинския съвет и кмета на общината по повод конкурса липсват правила относно кворум и мнозинство на комисията, при наличието на които следва да се приемат нейните решения, по аналогия са приложими нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. В случая комисията е имала необходимия кворум (12 члена) за взимане на решението за допускане до участие в конкурса на кандидата ЕТ "Атанасов 90 - Пламен Атанасов", гр. Велико Търново, но решението е взето при нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като при състав от 12 члена, за да е законосъобразно решението на колективния орган, е следвало същото да бъде подкрепено с мнозинство от 7 от тях. За допускане на участника са гласували само 5-ма от членовете на комисията, 3-ма са били против, а 4-ма са гласували "въздържал се". Доколкото подадените гласове "въздържал се" не могат да се приемат за волеизявление в полза на допустимостта на кандидата (доводите в касационните жалби в обратния смисъл са неоснователни), с посоченото решение на комисията е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на крайния административен акт, защото неспазването на правилата относно мнозинството при взимане на решение на колективен орган винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт. Неоснователни са твърденията на касаторите за преклудиране на възможността за релевиране на нарушението в настоящото производство, тъй като с Решение № 2905 от 25.02.2011 г. по адм. д. № 9150/2010 г. на ВАС, с което частично е обезсилено Решение № 180 от 12.05.2010 г. по адм. д. № 932/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, преписката е била върната на Община Велико Търново за продължаване на провежданата конкурсна процедура от етапа на допускане и оценяване на предложенията на кандидатите. Извършената при предходното оспорване на конкурса съдебна проверка има за предмет Заповед № РД 22-1807/26.11.2009 г. на кмета на община - Велико Търново, докато обжалваният понастоящем акт е заповед № РД 22-1582/30.09.2011 г. на същия орган. Видно от разпоредбите на АПК относно действието на съдебното решение, отхвърлянето на оспорването срещу административния акт е пречка за оспорването му на друго основание или като нищожен (чл. 177, ал. 3 АПК). Решението за отхвърляне на оспорването преклудира непредявените при това оспорване основания и е абсолютна пречка за повторното оспорване на същия акт от същия оспорващ на каквото и да било основание. Процесният случай обаче не попада в хипотезата на чл. 177, ал. 3 АПК. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е нов, самостоятелен административен акт, който по силата на чл. 168 АПК подлежи на цялостна служебна проверка на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационните жалби основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,