Решение № 5569 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10775/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Хесо, гражданин на Сирия, чрез адвокат Е. Бърборска, против решение 5426/17.08.2023 г. постановено по адм. д. 2033/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Излага доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че съдът неправилно е приел, че Турция е трета сигурна страна, където чужденецът може да бъде върнат. Твърди, че по отношение на сирийци, които са в България, няма нито едно международно споразумение или какъвто и да е друг акт, който задължава Турция да приеме обратно чуждия гражданин и да му даде каквато и да било закрила. Претендира отмяна на решението. Ответната страна заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Хесо, гражданин на Сирия, против Решение 2539/06.02.2023 г. на заместник председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на процедурата във връзка с това, че търсещият закрила е непълнолетно непридружено лице. Установил е, че с И. Хесо, гражданин на Сирия, е проведено интервю на 30.11.2022 г., отразено в Протокол Рег. УП-22421/30.11.2022 г., от което е установено, че И. Хесо е с етническа принадлежност [етническа принадлежност]; религия [религия]; семейно положение - женен. По молба на чужденеца е имало образувано производство по предоставяне на статут, но то е било прекратено. След екстрадирането му от Република Чехия производството пред ДАБ е възобновено. Установено е, че И. Хесо е напуснал Сирия нелегално, като е влязъл на територията на Турция през м. май 2022 г. Установил се е в гр. Урфа за 2 месеца, като след напускането му там са останали съпругата му и двамата му братя. Мотивирал е молбата си за закрила с войната в Сирия и нежеланието му да бъде мобилизиран в официалната армия на страната си на произход. Посочил е, че баща му е продал земя, за да може чужденецът да пътува до Европа. Баща му, двете му сестри и двама от братята му продължават да живеят в Сирия. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка както в Сирия, изложени в Справка от 25.11.2022 г., така и в Турция, изложени в Справка от 17.10.2022 г. По делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 2539/06.02.2023 г. на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на И. Хесо, гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Прието е, че Турция представлява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Обсъдена е подробно представената официална справка за Република Турция, по-конкретно за положението на сирийските бежанци там. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция както в Сирия, така и в Турция. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Разгледано е и обстоятелството, че Турция представлява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗУБ, обсъдено е положението на сирийските бежанци там, фактът, че в Турция се намира съпругата на чужденеца и двама от братята му, поради което за правилно е счетен административният акт и в тази му част. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 2539/06.02.2023 г. на заместник председател на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради и което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, И. Хесо не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че е напуснал Сирия заради войната там и нежеланието му да бъде мобилизиран в армията, но посочва още, че баща му е продал земя, за да може И. Хесо да пътува до Европа. Прави впечатление бежанската история на И. Хесо, а именно, че нелегално е напуснал Сирия, след което нелегално е влязъл в Турция, където престоял 2 месеца и където останали съпругата му и двама негови братя. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Обосновано административният съд е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии в Сирия или Турция, не бил арестуван или осъждан, не бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. По отношение на изявлението на И. Хесо, че е пребивавал в Турция нелегално, тъй като се е опасявал, че ако го обяви официално ще бъде върнат обратно в Сирия, следва да бъде отбелязано, че видно от доклада на Държавния департамент за 2021 г.: Всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане, което означава, че никой сириец няма да бъде върнат в Сирия против волята му . Горното обосновава правилния извод, че Турция може да се приеме за трета сигурна държава , тъй като е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът е пребивавал и за него съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Няма данни, че при връщането му в Турция няма да бъде приет и няма да бъде допуснат до територията й. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че по време на пребиваването му в Република Турция, чужденецът не е бил принуждаван да напуска същата страна, респективно и да се завръща в Сирия. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на И. Хесо не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на И. Хесо, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия или Турция, като трета сигурна страна, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Сирия и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Тук следва да се съобрази и задължителното тълкуване на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В процесния случай обаче такава ситуация не се установява. Относно възражението, че Турция не приема обратно сирийски бежанци, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Република Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на два месеца, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. За настоящата инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Турция не защото не може да се ползва със закрила на територията й, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание, каквото право не е упражнено, ами защото се касае за икономически мигрант, решил да се установи в Западна Европа заради по-добрите условия на живот. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 2539/06.02.2023 г. на заместник председател на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,