Решение № 2541 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5658/2012 г.

Решение № 2541 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5658/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Подадена е касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Мъстан Абилов, против решение № 110/21.03.2012 г. по АД № 886/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, че от представен протокол за извършена теренна проверка е видно опожаряването на БЗС № 69732-71. В нарушение на чл. 37, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11/6.04.2009 г. подпомаганото лице не е представило в 10-дневен срок от настъпването на събитието, документ от съответното подразделение на МВР, който удостоверява събитието. Излага, че с цел предотвратяване на последващи финансови санкции за България, МЗХ е изготвило Консолидиран план за действие за подобряване на работата на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. В този план като ангажимент за страната е включено създаването на специализиран слой "Допустими за подпомагане площи". Той включва площите, отговарящи на изискванията за подпомагане. Въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. За кампания 2009 г. е била извършена повторна процедура на кръстосани проверки. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". В тази връзка се възразява, че от оспореното решение не става ясно какъв точно начин на проверка е следвало да извърши административният орган. Оспорват се доводите на съда относно задължителното прилагане на разпоредбата на § 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, като се твърди, че това е само правна възможност, а не задължение за извършването на допълнителни проверки за установяване на допустимата за подпомагане площ. Административният орган не е бил длъжен да уведомява земеделския производител за проверките, защото разпоредбата на чл. 37, ал 2 от ЗПЗП като специален закон не предвижда такова задължение. Твърди се неприложимост на § 73, т. 4 от Регламент /ЕО/, тъй като заявителят още при очертаване на площите е знаел които от тях са необработваеми. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда не страда от сочените пороци. Съдът е установил отклонения от изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и процедура по чл. 26, чл. 28, чл. 34 и чл. 35 от АПК - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. В тази насока са изложени съображения във връзка с чл. 73 от Регламент № 796/2004/ЕО/ за възстановяване на недължими плащания. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/31931 от 22.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Марин Петков Маринов от с. Страхилово, общ. Полски Тръмбеш, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 1963,52 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 04/130709/27060. Съдът е приел, че при издаването на оспорения АУПДВ е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложението в него не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размера на сумата, нито причината, въз основа на която тя се приема за недължимо платена. В акта липсва обосновка от какво естество е "новополучената информация". Приел е за основателни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неспазването на чл. 26, чл. 28, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Посочил е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004. Плащането към земеделския производител е извършено през м. декември 2009 г. Преди плащането ДФ "Земеделие" е направил съответни проверки и е приел, че са налице предпоставки за извършване на редовно плащане. Съдът се е позовал на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Жалбоподателят не е имал компетентност да извърши необходимите измервания и да установи разминаване в площите. Що се отнася до опожаряването на конкретния блок, не е ясно дали това обстоятелство, отразено в теренна проверка от 18.11.2009 г., не е било взето предвид при извършване на плащането на земеделския производител. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочил, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Правилно съдът е посочил, че тези факти не се съдържат нито в самия административен акт, нито в приложения към издадения АУПДВ. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. В касационната жалба са изложени допълнителни съображения, обосноваващи издадения АУПДВ. Същите не следва да бъдат обсъждани, защото не са част от мотивите, посочени в оспорения административен акт. Правилни са изводите на съда за съществени нарушения на процесуалните правила. Към момента на деклариране на площите, заявителят е разполагал с копия на картата на земеделското стопанство, от които не става ясно коя площ е необработваема. Това се потвърждава и от извършените през 2009 г. проверки, които не установяват заявените от жалбоподателя площи да са недопустими за подпомагане. Едва проверката през 2010 г. е установила разминаване в данните, но тя не е била последвана от допълнителни проверки съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., за които заявителят да бъде уведомен. Разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 регламентира възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Приложените доказателства установяват, че земеделският производител не е имал възможност да установи несъответствията при наличните схеми и планове на земеделските блокове и поради това, че информацията, налична в РА в електронен вид, не е била достъпна за него. Що се отнася до възраженията на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 е само правна възможност, но не и задължение за РА, следва да се посочи, че разпоредбата няма такъв пожелателен характер. Съгласно разпоредбата: "Посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо, от проверки на място. " Следователно прилагането на допълнителни процедури за проверка е задължително, а само при необходимост се правят проверки на място. Като акт с директна приложимост той безспорно е очертал задължението на административния орган "след автоматичното откриване чрез компютърни средства на нередности при декларирани права и декларирани парцели /чл. 24, т. 1 от регламента/, да извърши допълнителни административни проверки за безспорно установяване на констатираните нередности. Изложените в тази насока изводи на административния съд са обосновани и сочат на правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,