Решение № 5772 от 14.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Р. Виделова, подадена чрез адв. Генова, против решение 523/07.06.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 1099/2020 г., в частта с която жалбата на търговеца, съдържаща искане за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/312/02746/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8535 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ е отхвърлена. В останалата част съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопоризводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че оспореният АУПДВ е нищожен поради неговата материална незаконосъобразност, несъответствието му с целта на закона и допуснати драстични нарушения на административно-производствените правила. Счита, че са нарушени материалноправните изисквания за съдържанието на АУПДВ, като е налице абсолютна липса на пропорционалност между твърдените нарушения и наложените санкции. Искането е за отмяна на решението и прогласяване на нищожност на акта. Претендират се разноски за заплатена държавна такса на касационната инстанция съгласно представен списък. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез адв. Захариев, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. Прилага писмени бележки. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ 23/312/02746/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8535 от 25.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в общ размер на 387 196,23 лв. във връзка с неспазване на т.4.12 и т.4.18 от Договор 23/312/02746 от 08.10.2014 г., сключен с ДФ "Земеделие". Административният орган е установил след извършени проверки на място на къща за гости, че е налице неизпълнение на задължения съгласно бизнес плана към договора, като за три последователни години (2016, 2017 и 2018) е изчислено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 6,75 % от заложените приходи за три финансови години. Констатирано е и второ нарушение, изразяващо се в неразкриване на 2 работни места, както е предвидено в бизнес плана, като единствено за периода от 30.05.2017 24.07.2017 г. е имало 2 осигурени лица. В останалото време от 2016 г. до 2018 г. има само едно осигурено лице, в резултат на което общото неизпълнение на показателите за постоянна трудова заетост е определено на 52,78%. Въз основа на тези констатации на основание т.8.1 от договора за отпускане на финансова помощ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., съобразявайки т.18 от Правилата за определяне подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното АУПДВ, с което е установил дължимо публично държавно вземане представляващо 100% от предоставената субсидия в размер на 387 196,23 лв. При тези фактически установявания съдът е приел, че постъпилата на 14.10.2020 г. жалба срещу АУПДВ е просрочена, поради което на обсъждане са подлежали само наведените от жалбоподателя основания за нищожност. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта - съдът е намерил за безспорно установено неизпълнението на определени финансови показатели от одобрения бизнес план по Договор 23/312/02746 от 08.10.2014 г., сключен с ДФ Земеделие, а именно ЕТ не е спазил изискванията за приходи и не е разкрил 2 нови работни места, поради което са налице материално правните предпоставки за издаването на акта. Изложени са мотиви, че установеното неизпълнение на договорните задължения, както и неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план е довело до отговорността на касатора да върне на фонда цялата финансова помощ ведно със законната лихва. Прието е, че неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т.7 от ЗУСЕСИФ и е основание за налагане на финансова корекция, но административният съд е извел извод, че наличието на материално правните предпоставки за издаване на акта не би могло да го опорочи до степен да бъде прогласен за нищожен само на това основание. Въз основа на изложеното е прието, че са били налице условията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., даващи основания за връщане на цялата сума. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган изпълнителният директор на ДФЗ и при спазване на административно-производствените правила. Съгласно чл.166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се съдържа в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) /ЗПЗП/. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт на 25.08.2020 г. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 -9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Според разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". От цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно в земане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. В конкретния случай оспореният АУПДВ е издаден на 25.08.2020 г. и административното производство е проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. В съответствие с доказателствата по делото съдът е установил, че фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на ЕТ приходи за периода 2016 г. 2018 г. В мотивите на административния акт изрично е посочено, че установеното нарушение представлява неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план индикатори (приходи). Константно в съдебната практика на Върховния административен съд по ЗПЗП, се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. Съдът в обжалваното решение е достигнал до същия извод и законосъобразно е приел, че е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. При действието на тези норми, допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта, представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта, но това е основание за отменянето на акта като незаконосъобразен, но не и за прогласяването му за нищожен, тъй като порокът във формата не може да бъде приравнен на липса на форма или волеизявление, нито може да се приеме, че актът е издаден без да е налице законова опора. Въпреки, че вместо АУПДВ е следвало да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция, актът съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, а именно в писмен вид е, съдържа наименование на органа, който го издава и е посочен адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването на акта, налице е разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението, налице е дата на издаване и подпис на лицето издало акта, поради което не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание. Извършените две нарушения от касатора съставляващи неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели и неизпълнение на заложените параметри за устойчива заетост са безспорно доказани, наложената му санкция е съответна на материалния закон, както и целта на закона е спазена. Съдът е обсъдил всички доводи за нищожност, наведени от касатора, в резултат на което е извел законосъобразни правни изводи за наличие на условията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., даващи основание за връщане на получената финансова помощ в цял размер. Нищожността изисква наличие на много тежък порок на акта, в резултат на който не се пораждат целените от автора правни последици, което в случая не е налице. Неоснователни са наведените от касатора възражения за превратно упражняване на власт и преследване на непозволена от закона цел от страна на административния орган поради липса на пропорционалност между твърдените нарушения и наложените за тях санкции. Превратното упражняване на власт изисква властта да е упражнена от компетентния орган, в рамките на предоставената му компетентност, но при нейното упражняване органът да е преследвал цел, различна от визираната в закона. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че с постановения административен акт органът превратно е упражнил властта си, тъй като постановения акт отговаря на целта на закона, както и наложените санкции са в съответствие с нормативните изисквания. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски съгласно представен списък.От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско,, което съдът в настоящия му състав намира за основателно с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима във връзка с чл. 144 от АПК. С оглед характера на производството и действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7682,35лв следва да бъде намалено на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,