Решение № 10345 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2017 г.

Решение № 10345 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т., чрез пълномощника му адв. Б. И., срещу решение № 193 от 06 октомври 2016 г., постановено по адм. д. № 40/2016 г. по описа на Административен съд К., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-00-90/19 януари 2016 г. на кмета на община К. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От кмета на община К. - конституиран като ответник в настоящото производство, е постъпил писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа от пълномощника му юрк. М. Ц.-Х. и в съдебно заседание. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Останалите ответници - Г. К. П., Е. К. П., П. Х. А. и М. Х. А., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на В. Т. Т. срещу заповед № РД-00-90/19 януари 2016 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "Електропроводно отклонение за имот № 047016", изграден в имоти № № 047011, 047012 И 047016 по КВС на землището на с. Д., община К. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което е отхвърлил подадената жалба. След като по повод подадената касационна жалба провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта му, с която е постановено по отношение на Г. К. П., Е. К. П., П. Х. А. и М. Х. А. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващия, органа, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Посочените лица са конституирани като заинтересовани страни, тъй като са собственици на имоти № № 047011 и 047012 по КВС на землището на с. Д., община К., през които имоти преминава електропроводното отклонение- предмет на оспорената заповед. Те не са адресати на заповедта, нито пък има твърдения или данни да са извършители на строежа. Страни в производството по оспорване заповед за премахване на незаконен строеж са органът, издал заповедта, и извършителя на строежа. Собствениците на поземления имот, върху който е извършено незаконното строителство, не са заинтересовани страни и нямат право да участват в производството. Поради това по отношение на конституираните като заинтересовани страни собственици на имоти № № 047011 и 047012, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението като недопустимо ще следва на бъде обезсилено. В останалата си, допустима част, решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. По делото не е спорно, а и от представените доказателства е установено, че през м. август - септември 2015 г. В. Т. е изградил електропроводното отклонение, с което е свързал законно изградената в имота му стопанска постройка с разпределителната електрическа мрежа. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са издавани строителни книжа, както и това, че е сключен договор за присъединяване на обекти с разпределителното електрическо дружество. Спорен в съдебното административно производство е въпросът относно това дали изграденото електропроводно отклонение представлява строеж и съответно - необходимо ли е за изграждането му издаването на разрешение за строеж. Съдът в оспореното решение е отговорил положително на тези въпроси, като обосновано е приел, че електропроводното отклонение е елемент на техническата инфраструктура - чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Определение за понятието "техническа инфраструктура" е дадено в текста на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, като в т. 38 от същата норма е предвидено, че мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура представляват строежи. Поради това законосъобразен е изводът на административния съд, че изграденото електропроводно отклонение представлява строеж по смисъла на закона. Доколкото изграждането на елемент от техническата инфраструктура не е посочено в изчерпателно посочените изключения по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, то за това строителство е необходимо издаването на разрешение за строеж. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13, т. 4 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи от четвърта до шеста категория, какъвто е процесния, се премахват със заповед на кмета на общината. Предвид времето на извършване на незаконното строителство правилно не е поставян и обсъждан въпроса за неговата търпимост. Неоснователно е възражението на касатора относно значението на сключения договор за присъединяване на обекти с разпределителното електрическо дружество. Този договор не замества строителното разрешение, а е предпоставка за неговото издаване. Това е така, тъй като в самия договор изрично е записано, че следва да бъдат изградени съоръжения за присъединяване в съответствие с действащата нормативна уредба. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община К. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,