Решение № 5138 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2020 г.

Решение № 5138 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Дирекция "Социално подпомагане"-Варна, чрез директора, против решение № 2111/6.11.2019 г. по адм. д. № 2485/2019 г. по описа на Административен съд -Варна. Иска отмяна на решението с доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Навежда довод, че ДСП-Варна не следва да е материално легитимирана да отговаря, като съдебното решение няма мотиви защо този довод не е приет за основателен. Не става ясно и защо ръководителят на ДСП-Варна трябва да отговаря за дискриминационни действия. Пред КЗДискр едновременно са конституирани като страни ръководителите на Агенция за социално подпомагане и ДСП-Варна, докато община Аксаково, която е собственик на сградата не участва в производството. Сградата в гр. Аксаково, където се помещава изнесено работно място на ДСП-Варна е общинска собственост и е предоставена безвъзмездно за ползване, поради което ДСП не може да извърши преустройствата. Ръководителят на ДСП-Варна не управлява имота, тъй като не е страна по договора с общината, наемател и ползвател по договора е АСП като юридическо лице.

Ответната страна Комисията за защита от дискриминация оспорва касационната жалба като неоснователна с твърдение, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за основателна.

За да постанови отхвърлително решение първоинстанционният съд приема, че решението на КЗДискр. е законосъобразно. Допуснато е нарушение на дискриминационното законодателство чрез поддържане на архитектурна среда, която затруднява хора с увреждания до и в сграда, където се намира изнесено работно място на Дирекция "Социално подпомагане"-Варна в гр. Аксаково, което е пряка дискриминация по чл. 37 от ЗЗДискр. Съдът приема, че задължението за привеждане на сградата в съответствие със законовите изисквания е не само за собственика на сградата- Община Аксаково, но и на наемателя АСП и ползвателя ДСП-Варна като държавен орган по смисъла на чл. 10 от ЗЗДискр, който ползва сградата и носи отговорност. Приема още, че правилно на ДСП-Варна е наложена имуществена санкция по чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 47, т. 3 от ЗЗДискр, тъй като АСП е юридическо лице, а ДСП не е юридическо лице, "но по своята структура тя не е физическо лице", като "нормата на чл. 80, ал. 2 от ЗДП /вероятно е грешка в изписването на закона/ е приложима за всички структури на юридически лица по аргумент от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН". В същото време съдът цитира чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и че имуществената санкция се налага на юридическото лице за нарушение при осъществяване на неговата дейност. Приема, че предписанието по чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр също е законосъобразно.

Решението е материално незаконосъобразно, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Основната защитна теза на касационния жалбоподател, развита и в първоначалната жалба до съда е, че ДСП-Варна не е правосубектна, не е юридическо лице, а само структурно звено в Агенцията по социално подпомагане, не е страна по договора за безвъзмездно предоставяне от Община Аксаково на Агенцията за социално подпомагане управлението на част от имот публична общинска собственост в гр. Аксаково, община Аксаково и поради това няма задължението по чл. 6 от договора за извършване на подобрения в имота след съгласие на общината.

С оспореното пред административния съд решение № 420/9.07.2019 г. на КЗДискр на основание чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1, чл. 47, вр. с чл. 64, чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр на Дирекция "Социално подпомагане"-Варна са наложени две форми на административна принуда за едно и също нарушение поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на ИРМ-Аксаково, находяща се в гр. Аксаково:

1. имуществена санкция по чл. 47, т. 3 вр. с чл. 80, ал. 1 и чл. 83 от ЗЗДискр в размер на 500 лв и

2. принудителна административна мярка по чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр предписание в 6- месечен срок от постановяване на решението да бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда осигуряваща свободен и самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до и в сградата на ИРМ-Аксаково, находящо се в гр. Аксаково, ул. "Г. Петлешков" № 37.

Въз основа на установени с допустими доказателствени средства факти съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата в противоречие с материалния закон.

Законът за защита от дискриминация е специален закон на Закона за административни нарушения и наказания, но с него не се създава особена материална и процесуална правоспособност на субектите, които носят отговорност за нарушения на дискриминационното право. Видно от представените по делото доказателства страни по договора за безвъзмездно предоставяне на част от сграда публична общинска собственост в гр. Аксаково са община Аксаково и Агенция за социално подпомагане, която по чл. 5, ал. 2 от Закона за социално подпомагане е юридическо лице. Имотът е предоставен на агенцията за използването му с грижата на добър стопанин, като в чл. 6 от договора АСП е поела задължението да охранява сградата като за целта може да извърши подобрения след изричното съгласие на общината. Следователно задълженията по договора са за страната Агенцията за социално подпомагане.

Структурни звена на агенцията са регионалните дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекциите "Социално подпомагане". Представляват териториални поделения на агенцията, но не са юридически лица, нито административни органи по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на АПК и чл. 10 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване на дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, наредили или допуснали тези нарушения да бъдат извършени. Като физически лица те са административнонаказателно отговорни по чл. 26 от ЗАНН. В случая не е ангажирана отговорност на ръководител на учреждение, нито на друг служител, поради което не е наложена глоба, а имуществена санкция.

Имуществената санкция е уредена в чл. 83 от ЗАНН и това правно основание е посочено в решението на КЗДискр. Съдът е цитирал цялата разпоредба, като извел правния извод, че в съответствие с нея КЗДискр правилно е ангажирала административнонаказателната отговорност на дирекцията. Този извод обаче е материално незаконосъбразен. Дирекцията не е юридическо лице и макар ЗЗДискр. да е закон, по който се налага имуществена санкция, дирекцията в случая не може да бъде адресат на административно наказание. Като са приели друго и КЗДискр и съда са постановени незаконосъобразни актове.

Относно принудителната административна мярка се налага същия правен извод за материална незаконосъобразност на предписанието. Административната принуда е правова принуда, тъй като се прилага въз основа и в рамките на закона. Актът за прилагане на принудителната мярка е издаден за същото нарушение на ЗЗДискр. Когато мярката се взема във връзка с правонарушение, за което е предвиден един или друг вид юридическа отговорност, кръгът на правните субекти, спрямо които могат да се прилагат принудителните административни мерки съвпада с кръга на субектите, които носят отговорност за правонарушенията, във връзка с които се вземат мерките/ "Принудителни административни мерки, Изд. 1981 г., проф. Кино Лазаров- стр. 149/. Принудителните административни мерки са уредени в чл. 22-23 от ЗАНН, с който закон са уредени и правоотношенията за ангажиране на административнонаказателната отговорност. В случая за едно и също правонарушение е приложен ПАМ и имуществена санкция. Но Дирекцията за социално подпомагане гр. Варна не е правосубектна да носи административнонаказателна отговорност и поради не може да бъде адресат и на друга административна принуда като принудителната административна мярка. Предвид изложеното решението на КЗДискр. и на съда и в тази част са материално незаконосъобразни като постановени в противоречие на чл. 24, ал. 1 и чл. 83 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр е основание за ангажиране на юридическа отговорност, но Дирекцията за социално подпомагане –Варна не е нито правосубектна, нито е страна по договора с община Аксаково. Ползвателят на имота, представляващ структурно звено в агенцията също трябва да е правосубектен, за да е адресат на държавна принуда.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение