Решение № 14835 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2019 г.

Решение № 14835 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2840/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Костов против решение № 7776 от 19.12.2018 г., постановено по адм. д. № 7183/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените поделото разноски. Ответникът – началникът на РДНСК - София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците – В. Андреев, Ц. Кръстев, И. Донева и Д. Донев, чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на район "Студентски" – Столична община не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на Г. Костов против заповед № ДК-10-ЮЗР-59/28.05.2018 г. на началника на РДНСК- ЮЗР, с която е отменено разрешение за строеж № 50/21.09.2017 г. на главния архитект на район "Студентски" – Столична община за смяна на предназначението на описаните в заповедта апартаменти в студия за временно настаняване, актуализация на паркоместата и преобзавеждане на 8 бр. студия, находящи се в "Жилищна сграда с обществено обслужване и подземни гаражи" в УПИ ІІІ-2913, кв. 155, м. "Студентски град", ведно с одобрените инвестиционни проекти. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с отмененото разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти е допусната промяна в предназначението на жилища. Три от апартаментите се намират на трети етаж, два на четвърти и едно ателие в подпокривното пространство, като с проекта се променя предназначението им в студия за временно настаняване. Строителните книжа предвиждат преустройство на помещения в сградата с общо 28 самостоятелни обекта за настаняване, като апартаментите, на които се сменя предназначението им от жилища в студия за временно настаняване са разположени между жилища за постоянно обитаване. Установено е, че след преустройството сградата има 28 студия за временно настаняване, 6 апартамента и едно ателие. Несъмнено двата начина на ползване – като жилища за постоянно обитаване и студия за временно настаняване се различават в т. ч. и по отношение достъпа на неограничен брой външни лица в сградата. Сградата, в която се намират обектите е в режим на етажна собственост. Не е представен протокол от решение на общото събрание на етажната собственост, не са налице и нотариално заверени декларации на собствениците в етажната собственост. При тези данни изводът на съда, че в случая следва да намери приложение изискването на чл. 38, ал. 3 ЗУТ, е законосъобразен и обоснован. Нормата изисква при промяна на предназначението на жилища в такива с друго предназначение, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж да е налице изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите, като по изключение може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа на решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта. В случая тези законови изисквания не са налице. Липсва, както решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, така и нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите. Доводите на касатора, че следва да намери приложение нормата на чл. 185, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни, тъй като в случая е налице промяна на предназначението за обектите, предмет на разрешението за строеж и последното е издадено именно за тази цел, а съгласно чл. 185, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройство на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им. Следователно тази законова хипотеза не е налице. Неоснователен е и доводът, че не е налице промяна в предназначението на обектите по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ, съгласно който "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В случая е налице промяна на предназначението като обектите от предназначение за задоволяване на жилищни нужди се преобразуват в обекти за временно настаняване, като се има предвид, че жилището е с предназначение за постоянно обитаване, а обектите за временно настаняване и като такива не задоволяват жилищни нужди по смисъла на закона. Правилно съдът се позовава на Приложение 4, т. 4 – Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения не техническата инфраструктура към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно който жилища/апартаменти са с код 500, а процесните обекти попадат в категория друг вид самостоятелен обект с код 690. Следователно налице е промяна на предназначението на обектите по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ. Освен това, както бе посочено по-горе самото разрешение за строеж е издадено за промяна на предназначението на обектите. Законосъобразен е и изводът на съда, че с промяна на предназначението на обектите се променя и предназначението на сградата. Доводът на касатора, че сградата е и винаги е била нежилищна не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от приложеното разрешение за строеж от 26.06.2007 г. е, че същото е издадено за "Жилищна сграда с обществено обслужване и подземни гаражи". Съгласно § 5, т. 29 ДР ЗУТ "жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че с преустройството на обектите жилищата заемат 18. 45%. Следователно променя се изцяло предназначението на сградата, което също обосновава незаконосъобразност на одобрените строителни книжа. Посочените нарушения са достатъчни да обосноват незаконосъобразност на издадено разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти. Доводът на касаторът, че сградата изначално не е отговаряла на изискванията за жилищна сграда са ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като това сочи на строеж, изграден в противоречие с одобрените строителни книжа. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направените своевременни искания за присъждане на разноски, приложените доказателства за заплащане на адвокатските възнаграждения и направено възражение за тяхната прекомерност следва да се осъди Г. Костов да заплати на В. Андреев сумата 800 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение, на Ц. Кръстев сумата 800 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение и на И. Донева и Д. Донев сумата 800 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение, предвид действителна фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,