Решение № 3741 от 6.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ауто Ка ЕООД, чрез адв. Р. Василева, срещу решение 133 от 28.06.2022 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело 156/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 32-94960 от 22.03.2022 г. към митническа декларация /МД/ MRN 21BG001009007454R0 от 14.05.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон, представляващо основание по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът поддържа становище, че оспореният административен акт е издаден след изтичане на срока предвиден в чл. 19б, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, като неиздаването на решението в законоустановения срок води и до увеличаване размера на начислените лихви върху задължението и неоправдано се утежнява положението на проверяваното лице и се нарушават правата му. На следващо място, счита, че актът е нижощен с оглед липсата на доказателства досежно компетентността на издателя му след преобразуване на ТД Южна морска в ТД Митница Бургас. Развива съображения и относно липсата на основания за издаването на процесния акт предвид непредставянето в цялост на Доклад BG001000/1/2 от 15.11.2021 г., въз основа на който е издаден. По подробно изложени доводи в касационната жалба и в представена по делото молба иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на оспореното решение. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директорът на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юриск. К. Ташкова, в депозирано писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. 32-94960 от 22.03.2022 г. към МД MRN 21BG001009007454R0 от 14.05.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 19, ал. 7 ЗМ, чл. 59 от АПК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 54, ал. 1, и чл. 56 от ЗДДС е определена нова данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от същия закон на автомобил 2008 BMW ХЗ с шаси WBXPC934X8WJ09716, допуснат за свободно обращение с МД с MRN 21BG001009007454R0 с дата на приемане 14.05.2021 г. в размер на 2 090,60 лв., определено е задължение за ДДС при внос в размер на 418,12 лв., определено е за вземане под отчет ДДС (В00) в размер на 32,80 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, Ауто Ка ЕООД е определен като длъжник за заплащане на ДДС в размер на 32,80 лв.

От фактическа страна е установено, че с МД MRN 21BG001009007454R0 от 14.05.2021 г., Киси ЕООД, в качеството му на представител по смисъла на чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, с вносител и декларатор Ауто Ка ЕООД, е поставило под режим допускане за свободно обращение автомобил 2008 BMW ХЗ с шаси WBXPC934X8WJ09716. Към митническата декларация е приложен коносамент HLCUMTR210321025, видно от който автомобилът е превозен с контейнер CAIU4261107 от пристанище на натоварване Монреал, Канада, до пристанище на разтоварване Бургас, Република България, с изпращач AUTOINTEX INC. Като износител на автомобила е деклариран 9081-9097 КЕУ ИНК, с условие на доставка FOB Квебек, Канада и митническата стойност на автомобила, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Към процесната декларация е приложена фактура 151/11.01.2021 г., издадена от 9081-9097 QUE INC, Канада с посочена цена на автомобила в размер на 750 CAD /канадски долар/. При определяне на митническата стойност на автомобила в размер на 1615,12 лева, цената на автомобила, съгласно приложената фактура е преизчислена по курс за митнически цели 1,29209 BGN/CAD към датата на приемане на МД и изчисленото задължение за вносно мито (А00) в размер на 161,51 лв. е взето под отчет и е платено от Ауто Ка ЕООД.

Разпоредено е да бъде извършен последващ контрол на декларирането на Ауто Ка ЕООД във връзка с поставянето на стоки под митнически режим допускане за свободно обращение.

В хода на осъществения последващия контрол, с писмо рeг. 32-259139 от 12.08.2021 г. е представена фактура 0000086448/10.05.2021 г., издадена от Економу - Интернашънъл Шипинг Ейджънсиз ЕООД, с получател Ауто Ка ЕООД на обща стойност 492,06 лв. Във фактурата са включени услуги (почистване контейнер, такса документация - внос, линейна такса инспекция, терминални и други пристанищни такси) за направени разходи до първото местоназначение на територията на страната на 3 броя автомобили, превозени с контейнер CAIU4261107 по коносамент HLCUMTR210321025, един от които - автомобил 2008 BMW ХЗ с шаси WBXPC934X8WJ09716. Задължението по фактурата е платено от Ауто Ка ЕООД. Установено е, че цитираната фактура не е приложена към МД с MRN 21BG001009007454R0 от 14.05.2021 г.

В хода на проверката от дружеството с писмо с вх. 32-272139 от 25.08.202 г. е представена счетоводна документация, касаеща процесната доставка.

На основание чл. 84 к, ал. 1 ЗМ, с 2 бр. уведомления за провеждане на заключително обсъждане, задълженото лице е поканено да се яви пред ТД Митница Бургас с цел провеждане на заключително обсъждане относно установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, като същото не се е явило.

Проверката е приключила с Доклад BG001000/1/2/15.11.2021 г., съдържащ подробно изложение на констатираните обстоятелства, въз основа на които е определена нова данъчна основа при внос, изчислено е задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобила, допуснат за свободно обращение в размер на 418,12 лв. и е определен размер на ДДС, който подлежи на вземане под отчет и заплащане в размер на 32,80 лв.

На основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 22, § 6 от същия регламент, със събощение от 17.12.2021 г. Ауто Ка ЕООД е уведомено, че ще бъдат предприети действия за издаване на решение с цел определяне на нов размер на задължението за ДДС (В00) за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001009007454R0 от 14.05.2021 г., като същото е връчено на управителя на дружеството на 20.12.2021 г. В отговор с вх. 32-20610 от 20.01.2022 г., от Ауто Ка ЕООД е направено искане да бъдат преразгледани констатациите от извършения последващ контрол, съдържащи се в изготвения констативен доклад и мотивите за издаване на решение, като същото е отхвърлено като неоснователно и е издадено решение с рег. 32-94960 от 22.03.2022 г. Видно от мотивите на акта административният орган приема, че в данъчната основа за ДДС на автомобила от процесната МД, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, следва да бъдат включени относимите за автомобила разходи до първото му местоназначение на територията на страната в това число направените разходи за извършените услуги по фактура 0000086448 от 10.05.2021 г., издадена от Економу-Интернашънъл Шипинг Ейджънсиз ЕООД, до първо местоназначение на стоката на територията на страната в размер на 164,02 лв., като тези разходи са изчислени за брой автомобил, превозен с контейнер CAIU4261107 по коносамент HLCUMTR210321025, спрямо общата стойност на услугите (492,06 лв. / 3 автомобила = 164,02 лева). Задължението за ДДС е определено в размер на 418,12 лв. (2 090,60 лв. х 20 % = 418,12 лв.), който е по-висок от размера на взетия под отчет и платен ДДС (В00) към датата на поставяне на автомобила под режим допускане за свободно обращение, поради което за вземане под отчет и плащане е определено задължение за ДДС при внос (В00) в размер на 32,80 лв. (418,12 лв. - 385,32 лв. = 32,80 лв.).

С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Възражението на дружеството, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в издаването му след изтичане на срока, определен с разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 ЗМ, е отхвърлено като неоснователно. Съдът излага мотиви, че цитираната норма не е с императивен характер и сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни, освен ако в закон не е предвидено друго, поради което и неспазването им не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наред с изложеното и с оглед императивното задължение за уведомяване по чл. 22, §, 6, ал. 1 във връзка с чл. 29 от Регламент 952/2013, при съобразяване с предвидения в чл. 8 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза 30-дневен срок, съдът приема, че актът не може да бъде издаден в срока по чл. 19б, ал. 1 ЗМ.

По аргумент от чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС първоинстанционният съд приема, че предпоставките за включване на изброените в разпоредбата разходи в данъчната основа са три - разходите да са свързани с вноса, тези разходи да не са вече включени в митническата стойност и те да са направени до първото местоназначение на стоката на територията на страната. В тази връзка АС Бургас приема за установено по категоричен начин, че разходите по фактура 0000086448 от 10.05.2021 г., издадена от Економу-Интернашънъл Шипинг Ейджънсиз ЕООД, с получател Ауто Ка ЕООД на обща стойност 492,06 лв., от които за процесния автомобил 164,02 лв., представляват разходи за услуги (почистване контейнер, такса документация - внос, линейна такса инспекция, терминални и други пристанищни такси) и същите са извършени до първо местоназначение на стоката, превозена с контейнер CAIU4261107.

С оглед изложеното и предвид установеното обстоятелство, че цитираната фактура не е приложена към МД, а задължението по нея е платено от Ауто Ка ЕООД, видно от приложената по делото счетоводна документация, съдът приема за правилен обоснования от митническия орган извод, че разходите са свързани с вноса и изпълняват изискванията на първата предпоставка по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, както и втората предпоставка на посочения текст, тъй като тези разходи не са включени в митническата стойност на внесената стока. По отношение на третата предпоставка съдът се позовава на дадената в § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС легална дефиниция на понятието първо местоназначение, съгласно която това е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. С оглед приложения към МД коносамент HLCUMTR210321025, видно от който автомобилът е превозен с контейнер CAIU4261107 от пристанище на натоварване Монреал, Канада, до пристанище на разтоварване Бургас, Република България, с изпращач AUTOINTEX INC, първоинстанционният съд обосновава извод, че е налице и третата предпоставка, предвидена в чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

Според съда е установено, че при съставяне на процесната МД и определяне на данъчната основа не са включени извършените за вноса на стоката разходи по фактура 0000086448 от 10.05.2021 г. с получател Ауто Ка ЕООД на стойност 164,02 лв, както и че цената по посочената фактура е заплатена от дружеството и е относима към процесната декларация. С оглед изложеното обосновава краен извод за законосъобразно определен с оспорения административен акт размер на дължимия ДДС ведно със съответните лихви.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор по фактите и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд, като не следва да бъдат преповтаряни.

1.Необосновани са изложените от касатора възражения за нищожност на оспорения пред административния съд акт и неправилност на решението на това основание.

Съгласно чл. 19б, ал. 7 ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 гласи, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. С оглед безспорно установените по делото факти и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, при осъществено деклариране на стока на територията на Митническо бюро Сливен, митническо учреждение в структурата на ТД Митница Бургас, видно от заповед ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите, изменена със заповед ЗМФ-642/28.07.2021 г. и издаването на акта, не по заявление на лицето, се обуславя изводът, че териториално и материално компетентен да издаде оспореното решение е именно директорът на ТД Митница Бургас, преназначен на тази длъжност въз основа на заповед 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници, издадена на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител и Постановление 227 на МС от 13.07.2021 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенция Митници. Правилно е прието от решаващия съд, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗМ във връзка чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, съобразно предоставените му правомощия.

2.Неоснователни са и изложените доводи за издаване на процесния административен акт след предвидения в чл. 19б, ал. 1 ЗМ срок, в нарушение на административнопроизводствените правила, обстоятелство водещо до неговата незаконосъобразност, според касатора. Касационната инстанция възприема обосноваването от страна на АС Бургас на становището, че сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни, като тяхното нарушаване не води до засягане правото на защита на заинтересованата страна, респ. до наличието на допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на акта.

1. Неоснователно е твърдението на касатора, че неприобщаването от страна на митническия орган на Доклад BG001000/1/2/15.11.2021 г., рег. 32-363918/15.11.2021 г. в неговата цялост води до незаконосъобразност на оспореното решението поради недоказване на основанието за издаване на административния акт. Видно от делото цитираният доклад е представен изцяло, като същият е бил надлежно връчен на самото дружество още в хода на административното производство / разписка за връчване, прил. на л. 161 от делото/. По отношение на приложенията към него следва да се посочи, че относимите към процесния внос документи са надлежно приобщени по делото.

1. По отношение на правилното прилагане на материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение съобрази следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Не е спорно, че с фактура 0000086448 от 10.05.2021 г., издадена от Економу-Интернашънъл Шипинг Ейджънсиз ЕООД, с получател Ауто Ка ЕООД, във връзка с вноса на стоки, превозени с контейнер CAIU4261107, са фактурирани услуги по почистване контейнер, такса документация - внос, линейна такса инспекция, терминални и други пристанищни такси, на обща стойност 492,06 лв. Безспорно е и обстоятелството, че процесният автомобил е превозен със същия контейнер, видно от представения от Економу-Интернашънъл Шипинг Ейджънсиз ЕООД коносамент. От съдържанието на коносамента се установява и обстоятелството, че пристанището на разтоварване на процесния автомобил е в гр. Бургас, Р. България, т.е първото местоназначение, респ. първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго на територията на държавата-членка на вноса по смисъла на чл. 86, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Това означава, че са налице възприетите от митническите органи предпоставки за увеличаване на данъчната основа в процесната МД, тъй като предоставените услуги, разходите за които са оформени във фактура от 10.05.2021 г., са извършени до първото местоназначение на стоката, преди освобождаването ѝ за потребление и оформянето ѝ в митнически режим на внос, с оглед декларирането ѝ на 14.05.2021 г. пред МБ Сливен. Горният извод се подкрепя и от обстоятелството, че на 13.05.2021 г. досежно процесната стока е оформена транзитна декларация с посочено получаващо митническо учреждение с код BG 001009 - МБ Сливен и са осъществени разходи за превоз на контейнера до скенер, разкрепване на товара и деконтейнеризация, видно от приложените фактури от 12.05.2021 г. и 13.05.2021 г., издадени от БМФ Порт Бургас ЕАД /л. 248 и л.249 от делото/, т.е. извършените услуги по почистване контейнер, такса документация - внос, линейна такса инспекция, терминални и други пристанищни такси, оформени във фактура 0000086448 от 10.05.2021 г. са преди транспортирането на стоката от гр. Бургас до гр. Сливен.

Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесното митническо решение, административният съд е постановил правилно решение.

При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат. Претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено в размер на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение