Решение № 359 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2013 г.
ВАСIII отделение13.01.2014 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 5.02.2013 г., постановено по адм. д. № 379/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 359 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Димитровград срещу решение № 12 от 5.02.2013 г., постановено по адм. д. № 379/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на областния управител срещу обжалваните текстове на чл. 39 и чл. 52, ал. 2 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община - Димитровград /Наредбата/. Касационният жалбоподател, Общински съвет- Димитровград, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът, областният управител на област Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по оспорване на областния управител на област Хасково, обективирано в негова заповед № АК-04-19/21.11.2012 г., срещу извършеното с Решение № 472 по Протокол № 13 от 25.10.2012 г. на Общински съвет - Димитровград изменение на разпоредбите на чл. 39 и чл. 52, ал. 2 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община - Димитровград, с което текстът "...ОП "Организация и контрол на движението, паркинги и охрана" се заменя с " ..."Общинска охрана" ЕООД". С обжалваното в настоящото производство решение съдът, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, е отменил чл. 39 и чл. 52, ал. 2 от процесната наредба в частта относно приетия с Решение № 472/25.10.2012 г. на ОбС-Димитровград текст " Общинска охрана" ЕООД", заменящ предишния текст. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че макар измененията на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт да са приети от материално компетентен орган и при спазване на всички изисквания на административнопроизводствените правила, същите противоречат на материалния закон. До промяната, приета с Решение № 472 от 25.10.2012 г. на ОбС-Димитровград, разпоредбата на чл. 39, изр. първо от Наредба № 9 е предвиждал Община Димитровград, чрез Общинско предприятие "Организация и контрол на движението, паркинги и охрана" да организира издаването и продажбата на талони за кратковременно паркиране в"Синя зона" и билети за кратковременно паркиране в район "Неделен пазар" и "Неделен автопазар", както и да осъществява стопанисването на обособените по наредбата паркинги. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 на Наредбата е предвиждала юридическите лица, желаещи да ползват места за паркиране за служебни нужди на улици, площади и паркинги-общинска собственост, да сключват договор за срок до една година с Управителя на ОП "Организация и контрол на движението, паркинги и охрана". С обжалваното пред административния съд изменение на чл. 39 и чл. 52, ал. 2 от Наредбата текстът "ОП "Организация и контрол на движението, паркинги и охрана" е заменен с "Общинска охрана" ЕООД" . Според съда допуснатото изменение противоречи на разпоредбата на чл. 54 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Съгласно разпоредбата на чл. 54 от ЗОбС дейностите по чл. 53 / сред които попада и дейността по организация на обществения ред при използване на ППС на територията на общината/, които не се осъществяват от общински предприятия по чл. 52, се възлагат, съответно предоставят, по реда на Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите или Закона за публично-частното партньорство. Като е възложил определени дейности по чл. 53 от ЗОбС на търговско дружество, без същото да е определено след провеждане на необходимите процедури по възлагане на дейността, разписани в специалните закони- ЗОБ, ЗК и ЗПЧП, общински съвет - Димитровград е изменил двата текста от наредбата в противоречие с материалния закон. Същото изменение според съда противоречи и на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОАРАКСД, според която държавните органи и органите на местно самоуправление при административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които да водят до ограничаване на конкуренцията. АС-Хасково е заключил, че възлагането на дейност по чл. 53 на търговско дружество, макар и изцяло с общинско имущество, противоречи на принципа на равнопоставеност на стопанските субекти и ограничава конкуренцията. Съдебното решение е правилно. Обосновано съдът е заключил, че приетите с Решение № 472 от 25.10.2012 г. на ОбС-Димитровград изменения в текста на чл. 39 и чл. 52, ал. 2 от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община - Димитровград противоречат на материалната разпоредба на чл. 54 от ЗОбС и на основен принцип в организацията на стопанската дейност, прогласен с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност / ЗОАРАКСД/ Основно изменението на цитираните по-горе разпоредби на подзаконовия нормативен акт се изразява в промяна на субектите, които могат да извършват дейността по организиране на обществения ред при използване на ППС на територията на общината - досега това е било общинското предприятие ОП "Организация и контрол на движението, паркинги и охрана", а след изменението - това е "Общинска охрана" ЕООД. Безспорно дейностите, предвидени в Наредба № 9 на ОбС-Димитровград съставляват дейности по управление и предоставяне услуги на населението, свързани с обекти от техническата инфраструктура и попадат сред посочените такива в чл. 53, ал. 1 от ЗОбС, съответно сред дейностите, които могат да бъдат предоставени по реда на чл. 54 от ЗОбС. Законодателят обаче е предвидил, че тези дейности могат да бъдат възложени директно по силата на подзаконовия административен акт от общинския съвет само и единствено на общинско предприятие, но не и на търговско дружество с общинско участие. Правилно АС - Хасково е приел, че възлагането на дейностите по чл. 54 от ЗОбС следва се извърши след обявяване на търг или конкурс по реда на ЗОП и ЗК, в който да участват като равнопоставени всички търговски дружества, независимо от това кой е собственик на капитала им, или по специалния ред по ЗПЧП . Правилно АС-Хасково е заключил, че изменените разпоредби от наредбата противоречат и на чл. 3, ал. 2 от ЗОАРАКСД, тъй като възлагането с подзаконов акт директно на определено търговско дружество на дейности, подлежащи на възлагане по ЗОП, ЗК и ЗПЧП, безспорно ограничава конкуренцията. Несъстоятелни са всички изложени в касационната жалба оплаквания за приповтаряне от страна на съда на мотивите на съдебното решение по адм. д. № 2586/2007 г. по описа на ВАС, трето отделение, без съдът да се е съобразил с актуалните изменения в българското законодателство. Цитираната от ответника разпоредба на чл. 54, ал. 3 от ЗМСМА има съвсем друг предмет на регулиране или евентуално се явява обща и не дерогира разпоредбата на чл. 54 от специалния ЗОбС. Цитирането на чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията е абсолютно неотносимо и извън контекста на съдебния спор. Въз основа на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 53, ал. 1
- чл. 54