Решение № 13646 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2020 г.

Решение № 13646 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на общинско предприятие "Разградлес", ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. "Бели лом" № 47, ет. 1, подадена чрез пълномощника адвокат С. Великова против решение № 76 от 15.07.2020 г. по адм. дело № 96/2020 г. на Административен съд-Разград. Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на същото и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ-гр. Разград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че страните в производството не са конституирани правилно, тъй като общинското предприятие не е самостоятелно юридическо лице. При алтернативност изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на общинско предприятие "Разградлес" против решение № Ц1012-16-11/1 от 28.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено оспореното пред него разпореждане № РЖ-5-16-00737541 от 19.03.2020 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО му е разпоредено, в качеството му на осигурител, да внесе сума по ревизионен акт за начет № РА-5-00733763/11.03.2020 г. в размер на 581, 37 лв., от които главница в размер на 573, 62 лв. и лихва в размер на 7, 75 лв. Първоинстанционният съд правилно е конституирал страните и решението е допустимо. Общинското предприятие "Разградлес" е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба "осигурител" е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за нуждите на КСО не е необходимо задълженото лице да има качеството на юридическо лице, а е достатъчно то самостоятелно да наема физически лица и да е задължено да внася осигуровки за тях. Приложените писмени доказателства установяват, че общинското предприятие самостоятелно е наемало на работа физически лица по трудови договори за изпълнение на неговата стопанска дейност и съответно е внасял осигурителни и здравни вноски върху изплатените им трудови възнаграждения. С оглед на това то следва да носи отговорност при причинена щета на ДОО от негови неправомерни действия. Поради това обжалваното решение е допустимо. Установено е от фактическа страна, че с решение на Общински съвет Разград № 586/27.03.2006 г. е създадено ОП "Разградлес" по реда и при условията на чл. 51 и сл. от Закона за общинската собственост (ЗОБС) като обособено структурно звено към община Разград, което е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и има относителна стопанска и финансова самостоятелност. За осъществяване на своята дейност предприятието наема по трудови договори работници и служители, като от свое име урежда трудово-правните отношения с тях и изпълнява задълженията си по социалното и здравното законодателство. Със заповед № 3 Р-5-1600732191/9.03.2020 на ръководителя на ТП на НОИ-гр. Разград е възложено да се извърши частична ревизия във връзка с разходите от бюджета на обществено осигуряване за периода от 1.12.2019 г. До 29.02.2020 г. В хода на ревизионното производство е установено, че между общинското предприятие и О. Касим е сключен трудов договор № 3/15.03.2016 г., по силата на който той е назначен на длъжност "шофьор, автокран" с код по НКПД 8343-2003, на пълно работно време от 8 часа. В последствие със заповед № 003/3.02.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 3.02.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено. За времето от 11.12.2019 г. до 31.01.2020 г. лицето е било във временна неработоспособност поради общо заболяване съгласно представените от него болнични листове. Същите са своевременно представени, заведени в дневника на болничните листи и заявени за изплащане по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПД00/, с удостоверения по образец съгласно приложение № 9 от нея съответно с вх. №Р14-16-000-00-0006427825/3.01.2020 г. и вх. №Р14-16-000-00-0006592741/7.02.2020 г. Въз основа на отразените в тях данни е изплатено обезщетението за временна неработоспособност на осигуреното лице. С писмо вх. № 1029-16-201/17.02.2020 г. в ТП на НОИ е получено експертно решение/ЕР/ № 0170 от 28.01.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към "МБАЛ-Кубрат" ЕООД, от което е видно, че болничен лист Е20199116971, касаещ периода 21.12.2019 г. – 12.01.2020 г., е бил оспорен по реда на чл. 112 от закона за здравето (ЗЗ) от осигурителя ОП "Разградлес" с жалба изх. № рд-13-403/31.12.2019 г. С решението си ТЕЛК е постановил частично анулиране на болничния лист, като признава 8 дни болнично лечение (от 21.12.2019 г. До 28.12.2019 г.), и анулира същия в частта за домашно лечение от 15 дни (от 29.12.2019 г. До 12.01.2020 г.). При тези данни проверяващите са приели, че с действията си общинското предприятие е нарушило разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НПОПДОО. При обжалване на болничните листове от осигурителите по реда на чл. 112 от ЗЗ удостоверенията съгласно приложение № 9 следва да се представят в ТП на НОИ след приключване на производството. Неизпълнението на това задължение е довело до неправилно извършено плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност на лицето О. Касим в размер на 573, 62 лв., поради което е издаден РА, с който на основание чл. 110, ал. 1 от КСО е установено задължение в размер на 581, 37 лв., от които главница в размер на 573, 62 лв. и лихва в размер на 7, 75 лв. Срещу него дружеството е подало възражение по реда на чл. 110, ал. 2 от КСО. Контролният орган е приел, че то е неоснователно и се е произнесъл със заключение, че следва да се издаде разпореждане за събиране на сумата. Въз основа на тези актове с разпореждане № РЖ-5-16-00737541 от 19.03.2020 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е разпоредено да се внесе сумата по РА. Същото е било оспорено по реда на чл. 117 от КСО и потвърдено с решение № ц1012-16-11/1 от 28.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Разград. В мотивите си административният орган е посочил, че настъпилата щета на ДОО е пряка и непосредствена последица от допуснатото нарушение на чл. 8, ал. 2 от НПОПДОО от осигурителя. Наред с това е развил доводи, че липсват доказателства, които да установяват недобросъвестно поведение на физическото лице, получило обезщетението, поради което не са налице основанията по чл. 114, ал. 1 от КСО. Първоинстанционният съд е потвърдил решението, като е приел, че отговорността на общинското предприятие е правилно ангажирана поради това, че същото е представило в ТП на НОИ процесния болничен лист на 3.01.2020 г., въпреки че същият е бил оспорен по реда на чл. 112 от ЗЗ- нарушение на чл. 8, ал. 2 от НПОПДОО. Решението е правилно. Жалбоподателят не е изчакал да приключи производството във връзка с оспорването на процесния болничен лист по реда на чл. 112 от ЗЗ, с което е допуснал нарушение на чл. 8, ал. 2 от НПОПДОО. Това нарушение обуславя имуществената отговорност на ОП"Разградлес" на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Касае се за обективна/безвиновна/ отговорност, която възниква по силата на изричната правна норма. За реализирането на отговорността е достатъчно да се установи причинна връзка между действията на осигурителя и причинената щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. В случая тази причинна връзка е безспорно установена. Налице са неправилно извършени разходи от бюджета на ДОО, поради което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на осигурителя. Неоснователни са наведените оплаквания за недобросъвестност от страна на осигуреното лице О. Расим във връзка с полученото обезщетение за временна нетрудоспособност. Тези твърдения не са доказани от жалбоподателя. Към момента на получаване на обезщетението лицето не е било уведомено и не е знаело, че издаденият болничен лист е оспорен. Към този момент последният не е бил и частично анулиран с постановеното ЕР на ТЕЛК. В настоящия случай до неоснователното плащане на обезщетенията по представените болнични листове се е стигнало поради действията на осигурителя, който ги е подал преди да изчака да приключи производството по тяхното обжалване и не може да бъде изведен извод за недобросъвестност на осигуреното лице. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО изрично изключва възстановяване от осигурените лица на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалноправните разпоредби и процесуалните правила към приетата за установена фактическа обстановка. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, върховният административен съд, шесто отделение