Решение № 7679 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2016 г.

Решение № 7679 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К. Г. - полицейски орган в група "Противодействие на тежките престъпления" в сектор "Криминална полиция" при Районно управление - Д. (РУ - Д.) към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - К. (ОДМВР - К.), чрез пълномощник по делото гл. юрк. А. С., надлежно упълномощена, против решение № 189 от 03.10.2016 г., постановено по адм. дело № 89/2016 г. по описа на Административен съд - К. (АС - К.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По наведени подробни съображения в касационната жалба, в представена по делото писмена защита и в съдебно заседание, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. С. П. срещу заповед за задържане на лице рег. № 5/18.01.2016 г. по описа на РУ - Д. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - И. С. П., с ЕГН **********, не ангажира становище по делото, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В срока за възражение по чл. 163 АПК, вр. чл. 228 АПК е постъпил писмен отговор от адв. К. Д., посочена като пълномощник на ответната страна И. С. П.. Доказателство за надлежно учредена представителна власт за адв. К. Д. да осъществява процесуално представително на И. С. П. в производството пред касационната инстанция обаче не е представено, поради което настоящият съд не следва да зачете сторените от пълномощника без представителна власт процесуални действия по водене на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото, и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я преценява като неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на АС - К. е отменена заповед за задържане на лице № 5/18.01.2016 г., издадена от полицейски орган при РУ - Д. към ОДМВР - К., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят И. С. П. е бил задържан за срок от 24 часа . За да постанови този резултат, административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е аргументирал становището, че в заповедта липсват каквито и да е фактически основания за нейното издаване, с което за задържаното лице са останали неясни причините за задържането му и е било нарушено правото му на защита. Като се е позовал на липсата на данни по делото за попълнена от жалбоподателя декларация по чл. 74, ал. 3 ЗМВР, съдът е обосновал извод за допуснато съществено нарушение на процедурата по задържането му за срок от 24 часа, с което отново се обосновава нарушение на правото на защита на задържаното лице. На следващо място, съдът е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, доколкото от доказателствата по делото категорично се установява, че жалбоподателят И. С. П. не е лице, обявено за издирване с цел задържане, както и такова по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест. Настоящата касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Следва да бъдат споделени изложените от съда фактически и правни доводи, с изключение на извода за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила поради липса на попълнена по реда на чл. 74, ал. 3 ЗМВР декларация. Копие от същата е представена като приложение към касационната жалба, ведно с копие от протокол за личен обиск на задържаното лице. С оглед наличието на изискуемото по закон съдържание на декларацията (съгласно чл. 74, ал. 3 ЗМВР) и липсата на оспорване истинността на същата по реда на чл. 193 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на ответника, представеният в касационното производство писмен документ следва да бъде зачетен като годно, валидно и относимо доказателствено средство, водещо до опровержение на извода за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и засягане на това основание на правото на защита на задържаното лице при издаване на заповедта. Релевантните към спора факти са надлежно установени от съда, като въз основа на тях са изведени обосновани и мотивирани с конкретни съображения правни изводи. Постановеният краен резултат се основава на точна и правилна преценка на представените и приети по делото писмени доказателства. От съвкупния анализ на същите се установява по несъмнен начин, че въведеният в Шенгенската информационна система (ШИС) сигнал под № GR 0000001008330000001 относно установяване на обявения за международно издирване И. С. П., с ЕГН **********, в действителност не се отнася до него и че издирваното лице е друго, със сходни имена и сходни първи шест цифри от ЕГН, а именно И. П. С., с ЕГН ********** и адрес с. П. извор, обл. Б. Н. че въз основа на първоначално подадената информация в сигнала в ШИС под горецитирания номер, с инициатор Гърция от дата 07.01.2016 г., е било установено едно единствено лице - български гражданин И. С. П., роден на 05.02.1964 г., от решаващо значение за преценката за законосъобразност на процесната заповед се явява обстоятелството, че в резултат на последващи допълнителни проверки в МВР е било изяснено по категоричен начин, че действително издирваното от гръцките власти лице е И. П. С., с ЕГН ********** и адрес с. П. извор, обл. Б.. С довод от писмо рег. № А-33622/24.11.2017 г. на директора на Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при МВР, адресирано до директора на ОДМВР - К., към датата 24.11.2017 г. сигналът в ШИС вече съдържа допълнителни идентификационни данни за реално издирваното лице - самоличност под № 2, като сигналът по канала на Интерпол също е бил коригиран. Същевременно в писмото се сочи, че към сигнала в ШИС под самоличност № 1 все още фигурират записани данните на И. С. П., с ЕГН **********, като при въвеждане на ЕГН на И. С. П. системата визуализира създадения за издирвано лице "И. П. с дата на раждане 05.02.1064 г. " сигнал в ШИС, както и сигнал в базата данни на Интерпол. С оглед така изяснените данни, безспорно установен е фактът на настъпило объркване у компетентните национални органи относно издирваното от гръцките власти лице, в резултат на непълната, неточна информация, съдържаща се в гръцкия сигнал, подаден в ШИС. С. да се има предвид, че това объркване, независимо от обективния си характер и първоизточника на погрешно зададената информация, не може да произведе като последица засягане правата и законните интереси на трето лице, за което е било несъмнено установено, че не е адресат на предприетите от страна на чуждата държава действия по издирване с цел задържане, въз основа на които действия полицейският орган при РУ - Д. към ОДМВР - К. е издал оспорената заповед за задържане на лице № 5/18.01.2016 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Дори и да се приеме, че съобразно установената практика и технически възможности при справка в АИС "ИД - НШИС" съответните органи в Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при МВР и РУ - Д. към ОДМВР - К. не са могли обективно да знаят, че е налице грешка в данните за издирваното от Гърция лице, то тази грешка не би следвало да рефлектира по неблагоприятен начин върху правната сфера на третото лице, което не е било действителен адресат на предприетите от компетентните власти действия по международно издирване и задържане. Предвид горното, оспорената заповед за задържане № 5/18.01.2016 г., с адресат И. С. П., се явява издадена в нарушение на принципите на истинност и законност, закрепени съответно в чл. 7 и чл. 4 АПК, с оглед на което се обосновава извод за нейната материална незаконосъобразност и противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. В този случай, грешката в личността, допусната при задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР на ответника по касация и първоинстанционен жалбоподател - И. С. П., подлежи на коригиране посредством отмяна на така издадената срещу него заповед за задържане поради незаконосъобразност. В допълнение, следва да бъдат споделени и правните доводи на първоинстанционния съд относно установеното нарушение на изискванията за мотивиране на заповедта, свързани с гарантиране правото на защита на задържаното лице. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че като е достигнал до извод в горепосочения смисъл и е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон. Касационните доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Установената от АС - К. фактическа обстановка и постановеният по делото краен резултат съответстват на доказателствата по делото. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, като е разпределил доказателствената тежест в процеса съобразно изискванията на закона и е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на своите становища. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Въз основа на събраните относими доказателства съдът е мотивирал крайния резултат, който се подкрепя изцяло и от представените и приети по делото пред касационната инстанция писмени доказателства. Не са налице основания за опровергаване на решаващия извод за незаконосъобразност на процесната заповед. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение на Административен съд - К. е валидно и допустимо. Не се доказва наличие на релевираното касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, разноски в полза на ответника по касация не следва да бъдат присъждани поради липсата на надлежно извършено от негова страна искане за това и представени относими доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение