Решение № 2918 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 671/2016 г.

Решение № 2918 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 671/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова чл. 61 АПК Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение № 12578/24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 13622/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение, с което е отменена негова заповед № 225/25.03.2014 г. с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, във връзка с ПМС № 58/14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн. ДВ бр. 27/25.03.2014 г. и утвърдено Длъжностно разписание в сила от 25.03.2014 г., поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Иванка Славчева Рейзи. Наведени са доводи за недопустимост по отношение на обжалвания съдебен акт и на второ място - за неоснователност на същия. Иска се обезсилване на първоинстанционното решение, а в условията на алтернативност - отмяна на същото. Претендира се присъждано на юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - Иванка Славчева Рейзи, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в лично подаден от нея отговор от 11.01.2016 г. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на заплатеното възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Развива подробни съображения за недопустимост на първоинстанционното решение и алтернативно - за неправилност и незаконосъобразност на същото. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе по касационната жалба съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт е издаден на 25.03.2014 г. С известие за доставяне с баркод № ИД PS 1040 020H7Z Z от 08.04.2014 г. процесната заповед е изпратена на служителката, но същата е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена (л. 27 от делото). С констативен протокол се установява, че на 07.04.2014 г. жалбоподателката е била уведомена на служебния си GSM за оспорваната заповед и правното основание за издаването й. В отговор служителката е заявила, че към него момент е в отпуск по болест и ще се яви да подпише заповедта, когато болничният лист приключи (л. 29). Констативният протокол е подписан от държавен експерт Цветкова и за свидетел Осман - директор на Дирекция "СДЧРКИО" (л. 29 от делото). В последствие на 17.06.2014 г. заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е изпратена на оспорващата по куриер, но се е върнало съобщение, че на посочения адрес няма такова лице (л. 31 от делото). На 11.07.2014 г. е издадено Уведомление изх. № 94-00-421, с което се установява издаването на обжалваната заповед и че същата е налична в дирекция "Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно обслужване" в сградата на Министерството на околната среда и водите (л. 32 от делото). От констативен протокол изх. № 95-00-1382 от 25.07.2014 г. се установява, че от 11 юли до 25.юли 2014 г. включително, във връзка с изпълнение на чл. 61, ал. 3 от АПК, на таблото за обявления в Министерство на околната среда и водите е поставено уведомление с цел съобщаване за издаване на индивидуален административен акт - заповед на Министъра на околната среда и водите № 225/25.03.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Иванка Славчева Рейзи. Констативният протокол е подписан от директор на дирекция ПНООП, директор на дирекция СДЧРКИО и държавен експерт, дирекция СДЧРКИО (л. 33 от делото). Горните документи са представени с административната преписка още пред първата инстанция. Те не са оспорени от жалбоподателката, респ. нейния процесуален представител по отношение на съдържащите се в тях факти, нито с отговора на съдопроизводственото действие, нито в съдебно заседание, съобразно нормите на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК. При липсата на проведено производство по оспорване истинността на документите, съдът следва да съобрази установените с тях обстоятелства. Оспорваната заповедта е получена лично от оспорващата на 23.09.2014 г., а жалбата е подадена по пощата на 25.09.2014 г. (л. 20 от делото), като не е направено искане за възстановяване срока на обжалване. При така установената фактическа обстановка, настоящият петчленен състав на ВАС, Втора колегия намира от правната страна следното: Съгласно чл. 61, ал. 2 от АПК, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В конкретния случай, именно от 07.04.2014 г. - датата на устно уведомяване на служителката за съдържанието на издадената заповед е започнал да тече и срока за обжалване на същата. Предвид обстоятелството, че в заповедта и в съобщението за нейното издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, следва да се приложи нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, при което срокът за обжалване да се удължи от четиринадесет дена на два месеца. С оглед на гореизложеното, двумесечният срок за обжалване е изтекъл на 07.06.2014 г. (неприсъствен ден). Предвид нормата на чл. 60, ал. 6 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, а именно - 09.06.2014 г. (присъствен ден). Настоящият състав намира за неоснователни доводите на ответната в производството страна, наведени в молба от 08.03.2016 г. Дори да се приеме, че съобщаването на заповедта е осъществено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, чрез поставяне на таблото за обявления, съгласно констативен протокол изх. № 95-00-1382 от 25.07.2014 г., то удълженият двумесечен срок е започнал да тече на 11.07.2014 г. и е изтекъл на 11.09.2014 г. (присъствен ден), а жалбата е подадена на 25.09.2014 г. При така установеното от фактическа страна, се налага извода, че първоначалната жалба е била просрочена, поради което и процесуално недопустима. Съгласно Тълкувателно постановление № 4/2007 г. на ВАС, срокът за упражняване на правото на защита срещу административния акт тече от неговото първо по време редовно съобщаване по някой от способите, предвидени в АПК. Следователно меродавен е най-ранния момент, в който може да бъде упражнено правото на защита, а именно моментът, в който засегнатият има или би могъл да получи информацията, считана за достатъчна за преценката му дали да обжалва административния акт или не. Последващи съобщавания не могат да служат като начало на нови срокове за обжалване. Без значение е и че конститутивното действие на заповедта е обусловено от връчването й. Изчакването да настъпят незаконосъобразно разпоредените правни последици като предпоставка за защитата противоречи на нейната цел. В подобен смисъл са и определение № 2222/2015 г., постановено по адм. дело № 2207/2015 г., определение № 3169/2015 г., постановено по адм. дело № 3449/2015 г., определение № 1297/2014 г., постановено по адм. дело № 16411/2013 г., решение № 4240/2014 г., постановено по адм. дело № 15069/2013 г., по описа на ВАС. Сроковете за обжалване са преклузивни и с изтичането им се погасява самото право на жалба, което е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за разглеждането на спора по същество. При тези обстоятелства и след като няма възражение за нищожност, съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата на Иванка Славчева Рейзи срещу заповед на министъра на околната среда и водите № 225/25.03.2014 г. относно твърденията за незаконосъобразност на акта, поради недопустимостта на същата. След като е разгледал спора по същество на основания, по които жалбата се явява просрочена, съдът е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Решението като недопустимо следва да се обезсили, а настоящото производство да се прекрати - чл. 221, ал. 3 АПК. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено. Ответната в настоящото производство страна следва да заплати на касатора сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет лева), съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Постановление № 375 от 28 декември 2015 г. за определяне на минималната работна заплата за страната. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия ОБЕЗСИЛВА решение № 12578/24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 13622/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение. ОСЪЖДА Иванка Славчева Рейзи ЕГН: ********** да заплати на Министерство на околната среда и водите сума в размер на 420 лева (четиристотин и двадесет лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Прекратява производството по настоящото дело. Решението е окончателно.