Решение № 10382 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2011 г.

Решение № 10382 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Кирил Драганов Иванчев, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила Решение № 4445/28.12.2010 г, постановено по адм. д. № 6976/2010 г, на Административен съд - София град, II отд, 31 с-в. Представя Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 27.12.2007 г, като твърди, че е ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на спора, което не му е било известно при решанате на делото. Върховният административен съд, второ отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК и срещу влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя точка 1 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти, съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. В случая, като ново писмено доказателство се сочи Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 27.12.2007 г. Това доказателство нито е ново по смисъла на закона, нито е от съществено значение за изхода на спора. На това основание молбата за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,