Решение № 14100 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2013 г.

Решение № 14100 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 237 и сл. АПК, по искане на Николай Иванов Бързанов от с. Говедарци, за отмяна на влязлото в сила решение № 2054/18.04.2012 г., постановено по адм. д. № 11335/2011 г. на Административен съд - София-град и влязлото в сила решение № 14505/20.11.2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е оставено в сила, предявено на основание чл. 239, т. 1 АПК. Твърденията в искането са за наличието на нови писмени доказателства, като се иска решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът по искането за отмяна - директор на СДВР, в писмено възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема, че искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 2054/18.04.2012 г., постановено по адм. д. № 11335/2011 г. на Административен съд - София-град, жалбата на искателя Бързанов срещу Заповед з-13 431 от 30.11.2011 г. на директора на СДВР. С решение № 14505/20.11.2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, е оставено в силва решението на Административен съд -София-град. В настоящето производство искателят основава искането си за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, поради нови писмени доказателства, като към искането са представени писмени доказателства. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно т. 1, на която е основано настоящето искане, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От това следва, че новите писмени доказателства и нови обстоятелства следва: 1. да са съществували към момента на решаване на делото, 2. да не са били известни на страната и след полагане на дължимата активна грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна, 3. да не е могла да ги представи по обективни причини и 4. да са от съществено значение за правилното му решаване. Посочените предпоставки са кумулативното дадени и при липсата на една от тях, искането е неоснователно. В конкретния случай искателят, като нови писмени доказателства, е представил актът на директора на СДВР, който е оспорвал пред първоинстанционния съд, както и решенията, чиято отмяна иска. Те не са нови писмени доказателства в посочения по-горе смисъл, след като са предмет на производствата по делата. Друго представено писмено доказателство, на което основава искането си, е Епикриза на Общинска болница гр. Самоков, II терапевтично отделение от 13.08.1999 г. Епикризата е издадена на името на искателя, поради което към момента на решенията на съда тя му е била известна, поради което при упражнена активна грижа по водене на делото, той е могъл да я представи като доказателство, ако е считал, че е от значението за изхода по оспорването на заповедта на директора на СДВР. С оглед на това епикризата не представлява ново писмено доказателство по посочения по-горе смисъл. Като се има предвид гореизложеното искането се явява неоснователно, поради което следва да се отхвърли, поради което Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК