Решение № 6101 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 245/2009 г.

Решение № 6101 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 245/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интер систем-инженеринг" ЕООД, гр. Бургас, чрез законния си представител Румен Вътев срещу Решение № 735/31.07.2008 г., постановено по адм. д. № 840/07 г. по описа на Административен съд (АС) гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт № 0202906/28.03.2007 г., издаден от Пламен Иванов Георгиев - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-234/21.05.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган, а по същество счита, че неправилно е прието от съда, че след като процесните стоки може да се осчетоводят директно на разход, то същите не може да се осчетоводят по сметка 301. Моли да бъде отменено обжалваното решение или по преценка на съда върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за НЕоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 0202906/28.03.2007 г., издаден от Пламен Иванов Георгиев - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 2 606,94 лева за периода от 01.06.2006 г. до 31.07.2006 г. и лихва за просрочие в размер на 230,53 лева. От фактическа страна съдът е приел, че в хода на надлежно възложена данъчна ревизия е констатирано, че на 01.01.2006 г. жалбоподателят е извършил счетоводна операция, с която заприходените по сметка 203 и сметка 209 дълготрайни материални активи са записани по дебита на сметка 301 "Материали". С ДФ № 10013/26.06.2006 г. процесните активи са продадени на стойност 4730,00 лева и ДДС 946,00 лева. Органът по приходите правилно е приел, че активите не отговарят на характеристиката за материали, а на стоки, които следва да бъдат отразени по дебита на сметка 304. От правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), данъчната основа при облагаеми доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността на произведената стока. Вместо начисления от дружеството ДДС в размер на 772, 00 лева (върху стойност от 3860, 00 лева) органът по приходите е определил като дължим данък в размер на 1537, 84 лева, върху облагаема основа от 7689,21 лева. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съгласно която регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. С протокол № 2/25.06.2006 г. е бракуван ъглошлайф HILTI - DC - 230 - S с инвентарен № 00011. Същият е въведен в експлоатация на 01.01.2004 г. с първоначална стойност 726, 26 лева. В края на отчетния период е посочено изхабяване в размер на 659, 16 лева. При покупката на процесния актив дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на 145, 25 лева. С протоколи № 3/26.07.2006 г.; № 4/26.07.2006 г.; № 5/26.07.2006 г. ; № 6/26.07.2006 г. № 7/26.07.2006 г. № 8/26.07.2006 г.; № 9/26.07.2006 г. са бракувани подробно индивидуализирани от съда дълготрайни материални активи със съответната стойност на придобиване и начислена амортизация. При покупката на тези активи дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 565,85 лева. През 2004 г. и 2005 г. е приложена годишна амортизационна норма за данъчни цели в размер на 30 на сто, а през 2006 г. тази норма е променена на 50%. Приложението на ускорената амортизация създава предпоставки за преждевременно бракуване на процесните активи и корекция на косвения данък при условията на чл. 82, ал. З, т. 4 от ЗДДС (отм.). Позовава се на разпоредбата на чл. 22, ал. З от ЗКПО (отм.), съгласно която за данъчни цели амортизационните норми се определят еднократно за календарната година и не могат да превишават 30% за активите от II категория (машини, производствено оборудване, апаратура). Според чл. 22, ал. 4 от ЗКПО (отм.), вр. с § 39 от ПЗРЗКПО (отм.) ако тези активи са придобити след 31.12.2004 г. допустимата годишна амортизационна норма е 50 на сто, когато едновременно са налице следните условия: активите са фабрично нови, не са били експлоатирани преди придобиването им и са част от първоначална инвестиция. В настоящия случай е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е придобило и заприходило процесните активи на 01.01.2004 г. От твърдението на жалбоподателя и от доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство се установява, че закупените активи са употребявани, поради което материалноправните предпоставки на чл. 22, ал. 4 от ЗКПО (отм.) не са осъществени и приложението на ускорената амортизация е изключено. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. З, т. 4, вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) регистрирано по ЗДДС лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от нега стоки не начислява данък в размер на приспаднатия данъчен кредит при брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството , когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната стойност. Към правнозначимия момент - 26.06.2006 г., респ. на 27.07.2006 г. съдът е приел, че балансовата стойност на активите надвишава отчетната с повече от 10 %, поради което не е налице основание за преференциално третиране на активите по чл. 82, ал. З, т. 4 от ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, при събрани в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е касационния довод за допуснато в хода на извършената ревизия процесуално нарушение, поради невъзможност за съвместяване на компетентност между органа, който провежда производството по чл. 112 и сл. от ДОПК и издател на РА. Този довод е бил разгледан подробно в мотивите на съда и неговите изводи са правилни поради което не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е довода по същество относно начина на осчетоводяване на процесните ДМА. Счита, че същите отговарят на НСС 2 отчитане на стоково-материални запаси, осчетоводените с МО 1 прехвърлени ДМА отговарят на изискванията на стандарта. Подробни доводи излага относно начина на придобиване на ДМА И тяхното изхабяване. Материалните запаси са предназначени основно за използване в производството, но могат да са обект и на продажби, тъй като може да се използват за резервни части, което е и основанието му за възприетото осчетоводяване по с/ка 301. Не се оспорва обстоятелство, че на 01.01.2006 г. заприходените от касатора по сметка 203 и сметка 209 дълготрайни материални активи са записани по дебита на сметка 301 "Материали" и с ДФ № 10013/26.06.2006 г. са продадени на стойност 4730, 00 лева и ДДС 946, 00 лева. В тази насока съдът правилно е приел, че активите не отговарят на характеристиката за материали, а представляват стоки, които следва да бъдат отразени по дебита на сметка 304. Поради липса на легално определение в ЗДДС (отм.) на понятията ДМА и материали, а само на стока по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС (отм), то правилно е прието, че продадените вещи са стока. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), данъчната основа при облагаеми доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността на произведената стока. Вместо начисления от дружеството ДДС в размер на 772, 00 лева (върху стойност от 3860, 00 лева) правилно съдът е приел, че следва да се определи данък в размер на 1537, 84 лева, върху облагаема основа от 7689, 21 лева или доначислен ДДС в размер на 765, 84 лева за данъчен период м. 06.2006 г. Неоснователен е в тази насока довода в жалбата, че в началото на годината дружеството не е било наясно, че по средата на годината ще продава тези активи. Позовава се на действащите НСС относно възможността фирмата сама да определя счетоводната си политика. Поставя въпроса, защо след като могат да се осчетоводят директно на разход, ревизиращите и съдът не приемат осчетоводяването им по с/ка 301. Този въпрос не е от компетентността на съда и за отговора му са необходими специални знания, в каквато насока съдът е давал указания на касатора в хода на първоинстанционното производство. Въпреки тези указания касаторът не е ангажирал изслушване на ССЕ, която да отговори на тези въпроси, поради което и позоваването на тях в касационната му жалба е неоснователно. Относно бракуваните стоки и начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за данъчни периоди 06 и м. 07.2006 г., съответстващ на размера на приспаднатия данъчен кредит в размер на 1 711, 10 лева. Съгласно посочената разпоредба регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, като, съгласно ал. 2 данъкът по ал. 1 се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката. Съгласно чл. 82, ал. 3, т. 4 от ЗДДС (отм.) данъкът не се начислява при брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност, която разпоредба е приложима в случая според касатора. Този довод е неоснователен, а доводите в обжалваното решение са в съответствие с материалния закон. Не се оспорва обстоятелство, че през 2004 г. и 2005 г. е приложена годишна амортизационна норма за данъчни цели в размер на 30 на сто, а през 2006 г. тази норма е променена на 50%. . Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗКПО (отм.) за данъчни цели амортизационните норми се определят еднократно за календарната година и не могат да превишават 30% за активите от II категория (машини, производствено оборудване, апаратура). Според чл. 22, ал. 4 от ЗКПО (отм.), вр. с §39 от ПЗРЗКПО (отм.) ако тези активи са придобити след 31.12.2004 г. допустимата годишна амортизационна норма е 50 на сто, когато едновременно са налице следните условия: активите са фабрично нови, не са били експлоатирани преди придобиването им и са част от първоначална инвестиция. В настоящия случай е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е придобило и заприходило процесиите активи на 01.01.2004 г., като няма спор, че същите са употребявани. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 22, ал. 4 от ЗКПО (отм.) и приложението на ускорената амортизация е изключено. Правилно е прието от съда, че към правнозначимия момент - 26.06.2006 г., респ. на 27.07.2006 г. балансовата стойност на активите надвишава отчетната с повече от 10 %, поради което не е налице основание за преференциално третиране на активите по чл. 82, ал. 3, т. 4 от ЗДДС (отм.). Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 29, ал. 6, т. 4 от ЗДДС (отм.), съгласно която разпоредбата на ал. 5 на чл. 29 не се прилага при продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл. 82. Именно защото в случая е приложима разпоредбата на чл. 82 от ЗДДС (отм.) начисления ДДС е в размер на ползвания данъчен кредит при покупката на стоката, а не е определен върху данъчна основа формирана по метода на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение