Решение № 7605 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3629/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 2283 от 24.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Варна по адм. дело № 3051/2025 г.

С решението е отменено Уведомително писмо, изх. № 02-030-2600/1358 от 15.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в частта, с която са прихванати оторизирани суми в размер на 5 552,81 лв. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), 818,70 лв. по подмярка 13.1, 38,14 лв. по подмярка 13.2, 3 516,48 лв. по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) и 47,44 лева по СЕПП.

Касационният жалбоподател - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че в административната преписка приета и представена на съда по адм. дело № 3050/2024 г. е представено Становище, изх. № 02-250-2600/1358#3 от 06.12.2024 г, в което са изложени подробно мотивите за издаване на процесното писмо. По този начин е налице визираната в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния съд (ВС) хипотеза и административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран.

Счита за неправилен извода на съда, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага, че съдът подробно е разгледал регламентацията относно прихващането съгласно националното ни законодателство, без да съобрази, че относно прихващанията по плащанията на земеделските стопани следва да се прилага чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на парламента и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент за изпълнение № 908/2014), като посочената сума се прихваща в течение на три календарни години след годината на констатацията. Съдът е направил погрешен извод, че е необходимо да е налице съществуващо ликвидно и изискуемо публично вземане на ДФЗ. Вземането, което има ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) към кандидата на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 не е публично държавно вземане, а представлява административна санкция, която е последица и в пряка връзка на пълния отказ за изплащане на финансова помощ.

Излага, че санкцията се извършва единствено чрез прихващане от бъдещи вземания на кандидата към РА и няма друг допустим способ за събирането й. Ако не се прихване в срок от 3 години тя се погасява. Със санкцията се намалява сумата на бъдещите вземания на кандидата към РА. Но това "прихващане" не представлява прихващане на ликвидни и изискуеми насрещни задължения, до размера на по-малкото. Санкцията не се установява с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), тя не може да се предава на Националната агенция за приходите (НАП) за събиране, на нея не й се начислява лихва. Санкцията по своя характер не е публично вземане и за нея не важат правилата да се прихващат ликвидни и изискуеми задължения.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Направено е искане в случай на прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, то да бъде намалено.

Ответникът – „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозирани по делото писмен отговор. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че производство е образувано по жалба на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, изх. № 02-030-2600 от 1358 от 15.11.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са прихванати оторизирани суми по СЕПП в размер на 5 552,81 лева и в размер на 47,44 лева, по подмярка 13.1/НР 1 в размер на 818,70 лева, по подмярка 13.2/НР 2 в размер на 38,14 лева и по ЗДП в размер на 3 516,48 лева.

Съдът е посочил, че от съдържанието на обжалваното уведомително писмо е видно, че дружеството „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД с УРН 550675 е подало заявление за подпомагане за кампания 2022 с УИН 03-230522/95102. Чрез Интегрираната система за администриране и контрол е изчислен размер на финансово подпомагане по схемите и мерките, базирани на площ, и са оторизирани съответно 818,70 лева по подмярка 13.1, 38,14 лева по подмярка 13.2, 5 600,25 лева по СЕПП (след намаление), 3 516,48 лева по ЗДП (след намаление) и 83,48 лева за възстановявания по ФД. Тези суми са отразени в таблица 1 на уведомителното писмо, след която е дадено описание на ставките за схема/мярка в лева/ха за Кампания 2022 и обяснение на съдържащите се в колоните на таблицата данни.

В уведомителното писмо се съдържа и таблица 2 за извършени плащания, в колона 3 на която е посочена оторизирана сума по всяка схема и мярка, съответно на описаното по-горе, а в колона 4, озаглавена „прихваната сума и/или удържан данък общ доход“ са посочени съответно 5 552,81 лева по СЕПП, 818,70 лева по подмярка 13.1, 38.14 лева по подмярка 13.2, 3 516,48 лева по ЗДП и 47,44 лева по СЕПП. След таблица 2 е дадено обяснение на съдържанието на колоните. За колона 4 „Прихваната сума“ е посочено, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход (за който са дадени подробни пояснения). В колона 5 на таблицата „Изплатена сума“ е отразена само сумата 83,48 лева за възстановяване от ФД. В обяснението след таблица 2 е посочено, че това е сумата, преведена по банковата сметка на бенефициера в заявлението.

В преписката е представено Становище изх. № 02-030-2600/1358 от 06.12.2024 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод жалбата на дружеството с вх. № 02-030-2600/1358-2/03.12.2024 г. Според становището, което не е адресирано към конкретен получател, от оторизираните суми по СЕПП са удържани:

• 5 552,81 лева за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2019 по СЕПП, наложени на основание чл. 19а от Делегиран регламент 640/2014;

• 47,44 лева за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2020 по СП-основна, наложени на основание чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014;

От оторизираните суми по схема ЗДП са удържани:

• 3 516,48 лева за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2020 по СП-основна, наложени на основание чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014;

От оторизираните суми по подмярка 13.1 са удържани

• 818,70 лева за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2019 по подмярка 13.1, наложени на основание чл. 19а от Делегиран регламент 640/2014 и

От оторизираните суми по подмярка 13.2 са удържани

• 38,14 лева за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2019 по подмярка 13.2, наложени на основание чл. 19а от Делегиран регламент 640/2014.

В становището е посочено още, че за налагането на санкциите кандидатът е уведомен с Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6994 от 05.12.2022 г. за кампания 2019 и с Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. за кампания 2020. Налагането на санкцията за бъдещ период е пряко свързано с отказа за изплащане на финансова помощ по СП - основна по заявлението за кампания 2020 и с отказа за изплащане на финансова помощ по СЕПП и подмярка 13.1 по заявлението за кампания 2019 и с установеното наддеклариране на площи. Удържането е направено по силата на член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014. Изрично е посочено, че обжалваният акт представлява уведомление до кандидата за извършена оторизация и изплатени суми съгласно чл. 10б от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

По административната преписка са представени Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6994 от 05.12.2022 г. за кампания 2019, и Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. за кампания 2020.

Съдът е установил, че Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6994 от 05.12.2022 г. за кампания 2019 е отменено с Решение № 1634 от 22.11.2023 г. по адм. дело № 595/2023 г. на АС – Варна и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт. С Решение № 8212 от 29.07.2025 г. по адм. дело № 2300/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) решението на АС – Варна е оставено в сила.

Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. за кампания 2020 е отменено с Решение № 910/25.01.2025 г. по адм. дело № 86/2023 г. на АС – Варна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С Решение № 101 от 08.01.2025 г. по адм. дело № 5252/2024 г. на ВАС решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в писмена форма, но при липса на мотиви – не са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган е приел, че посочената в колона 4 „Прихваната сума и/или удържан данък общ доход“ от таблица 2 – Извършени плащания (в лева), представляваща неразделна част от уведомителното писмо, сумите в размер на 5 552,81 лв., 818,70 лв., 38,14 лв., 3 516,48 лв. и 47,44 лв. следва да бъдат прихванати от оторизираната с писмото сума. Посочил е, че нито от обстоятелствената част на писмото, нито от поясненията под таблицата, може да се установят задълженията, с които е извършено прихващането, като не е посочено от какъв акт произхождат и дали същите са ликвидни и изискуеми. В пояснението към таблицата са изброени редица възможни задължения - наложени санкции или недължимо оторизирани суми, издаден АУПДВ, приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, и/или удържан данък общ доход. Не е посочена и правната норма, въз основа на която е извършено прихващането от административния орган. Непосочването на конкретните фактически и правни основания за издаване на административния акт представлява съществено нарушение на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт, тъй като накърнява правото на защита на неговия адресат и препятства възможността за извършване на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът е посочил, че представеното с административната преписка Становище, изх. № 02-030-2600/1358#3 от 06.12.2024 г. от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ не може да изпълни функциите на съпътстващ акт, съдържащ мотивите на административния орган, като се е мотивирал с приетото в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд.

Изложил е, че дори да се приеме, че прихванатата сума е част от наложените с Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6990 от 05.12.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, това писмо е отменено с влязло в сила Решение № 910 от 25.01.2025 г. по адм. дело № 86/2023 г. по описа на АС – Варна. Тоест не е налице влязъл в сила акт за установяване на ликвидно и изискуемо държавно вземане, с което да се извърши прихващане на оторизираната с процесното уведомително писмо сума. Същото се отнася и за Уведомително писмо, изх. № 02-250-2600/6994 от 05.12.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Уведомителното писмо е отменено с Решение № 1634 от 22.11.2023 г. по адм. дело № 595/2023 г. на АС – Варна, оставено в сила с Решение № 8212/29.07.2025 г. по адм. дело № 2300/2024 г. на ВАС.

Съдът е посочил, че според твърденията в становището, за налагането на санкциите кандидатът е уведомен с Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6994/05.12.2022 г. за кампания 2019 и с Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. за кампания 2020. Приел е, че в чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания не се установява правомощие на разплащателната агенция да извършва прихващания с уведомително писмо. Разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 не урежда специално производство за установяване на задълженията, а препраща към производството по установяване съобразно националното законодателство.

Съдът е изложил, че в становището е посочено, прихванатите суми са за погасяване на санкции, наложени на основание чл. 19 и чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Тоест административният орган твърди, че задълженията са вследствие от административни санкции по смисъла на чл. 63, параграф 2, вр. чл. 77 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, действащ към датата на подаване на заявленията за подпомагане за 2019 и 2020 г.

Съгласно националното законодателство – чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и правото на Европейския съюз, са публични държавни вземания. Според чл. 166 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаден по реда за издаване на индивидуален административен акт по АПК, от ръководителя на съответната администрация. Към момента на подаване на заявленията за подпомагане ЗПЗП не предвижда специален ред за налагане на парични санкции, поради което санкциите следва да се установени по реда за публичните държавни вземания, предвиден в чл. 166 ДОПК. (За заявления за подпомагане, подадени след 01.01.2023 г., приложими са глава Пета, раздели VІ и VІІ от ЗПЗП в редакцията след измененията в ДВ бр. 102/2022 г). В случая липсват данни и твърдения за издадени актове за публични вземания, установяващи по основание и размер административните санкции, с които са извършени прихващанията в обжалваното уведомително писмо. Следователно не са налице установени в съответствие с националното законодателство публични вземания за административна санкция за извършване на прихващане на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 и в обжалваната част уведомителното писмо е издадено в нарушение на материалния закон.

Предвид изложеното е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част и го е отменил, като е изпратил преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е правилно.

Правилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо, в атакуваната част, е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В акта в табличен вид са отразени по всяка от схемите и мерките оторизираната сума за кампания 2022 г. и прихваната сума и/или удържан данък общ доход. В пояснителната част към таблицата за колона 4 "Прихваната сума" е посочено, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на наложени санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, приспаднати суми изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход. В уведомителното писмо не се съдържат конкретни факти и основания за извършеното прихващане, както правилно е установил съдът. Към поясненията по повод прихващането, дадени в колона 4, бланкетно са описани обстоятелства които могат да бъдат основания за прихващане, но не и кои са фактите или разпоредбите заради които то е било извършено в случая. Липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се провери начина на определяне на изложените в таблица 2 "прихванати суми и/или удържан данък общ доход", съответно дали са налице предпоставките за тяхното определяне, както и невъзможност да се извърши проверка дали същите са правилно изчислени. Липсата на яснота по отношение на фактическите и правни съображения не дава възможност на адресата на акта да се защити, както и на съда да провери законосъобразността на извършеното прихващане и има за последица отмяната му.

За пълнота следва да се изложи, че са правилни и констатациите на съда, за липса на възможност посочените в последствие от органа уведомителни писма да се приемат като годно основание за извършеното прихващане. С Уведомително писмо, изх. № 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. и Уведомително писмо, изх. № 02-250-2600/6994 от 05.12.2022 г., издадени от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, са определени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.

Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗПЗР (ред. ДВ бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на АПК, като оспорването не спира тяхното изпълнение. С разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗПЗП се дерогира суспензивния ефект на жалбата срещу посочените актове и им се придава сила на изпълнително основание, независимо че са оспорени пред съда. Нормата е процесуална и има действие спрямо всички обжалвани по съдебен ред индивидуални и общи административни актове издадени след 01.01.2023 г. В случая посочените от административния орган уведомителни писма са издадени преди тази дата и към датата на издаването им не са подлежали на предварително изпълнение. Същите, видно от констатациите на първоинстанционния съд, са били обжалвани и в последствие отменени с влезли в сила съдебни решения. Предвид посоченото правилно е прието от съда, че те не могат да бъдат годно основание за извършените с процесния акт прихващания.

По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди ДФЗ – юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника претендираните разноски в размер на 1 000,00 евро, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото дори не се твърди липса на фактическа и/или правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение