Решение № 13428 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2012 г.

Решение № 13428 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"-МВР против решение № 4900 от 30.08.2012 г., постановено по адм. д. № 3435/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Ви Бокс" ЕАД, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ви Бокс" ЕАД против писмо рег. № 2102-2/03.02.2012 г. на зам. директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"-МВР, с което по повод на проверка по сигнал за извършено престъпление от общ характер и за установяване на лицето, осъществяващо престъпна дейност, е поискано от дружеството да предостави данни от първа активност на посочения в писмото потребител, а именно IP адрес, дата и час на влизане в акаунт, IP адрес, дата и час на качване на клип. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил оспореното разпореждане, обективирано в цитираното писмо. Обжалваното решение е недопустимо. Правилно съдът е посочил, че в процесния случай искането за предоставяне на информация е издадено във връзка с оперативно-издирвателната дейност на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", целяща установяване на лице, осъществяващо престъпна дейност. Посочената дирекция към момента на постановяване на писмото е била специализирана оперативно-издирвателна структура на МВР за предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури, свързана и с интелектуалната собственост. Изводът на съда, че е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол е незаконосъобразен. Обжалваното разпореждане е издадено на основание чл. 148, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съгласно който органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност. Разпоредбите на чл. 139, т. 1 и 2 от ЗМВР регламентират, че оперативно-издирвателната дейност има за цел: разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред; установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност. Правилата на чл. 140, ал. 1 от ЗМВР уреждат начините, по които се осъществява оперативно-издирвателната дейност, а съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗМВР дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им. В настоящият случай от събраните по делото доказателства е установено, че разпореждането е издадено по повод получен сигнал в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", сектор "Компютърни престъпления, интелектуална собственост и хазарт" за извършено престъпление от общ характер по раздел VII от Глава трета от НК (Изм. – ДВ, бр. 0 от 2013 г.) - Престъпления против интелектуалната собственост. Следователно дейността на органа е насочена към разкриване на извършено престъпление от общ характер във връзка с което е издадено и обжалваното разпореждане, поради което издателят на разпореждането не действа в качеството на административен орган, а на оперативно-разследващ орган целящ събирането на доказателства за извършено престъпление. Да се приеме обратното означава при проверка на материалната законосъобразност на акта административният съд да осъществи контрол за спазване на изискванията на чл. 250а - 251а от Закона за електронните съобщения, регламентиращи реда за събиране на доказателства за извършени престъпления, което е извън неговата компетентност. В подкрепа на този извод е и правилното на чл. 250а, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за електронните съобщения, съгласно което данните се съхраняват за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления по чл. 319а - 319е от НК, както и за издирване на лица. В този смисъл е и нормата на чл. 250е от Закона за електронните съобщения, съгласно който събраните данни, които не се използват при образуване на досъдебно производство, независимо дали представляват класифицирана информация, се унищожават в 6-месечен срок от датата на получаването им. Ето защо в случая разпореждането е относимо към събиране на доказателства, установяващи или опровергаващи извършване на престъпление от общ характер т. е. към използване на доказателствени средства за целите на наказателното производство, поради което и оспорването му по реда на съдебноадминистративното производство е недопустимо. Дали доказателства са събрани при спазване на законовите изисквания се преценява от съответния орган на досъдебното производство, респективно от наказателния съд. От изложеното следва, че оспореното разпореждане не е индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо решението на първоинстанционния съд е постановено по недопустима жалба, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК същото следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,