Решение № 6946 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж (РУО на ОПРР) 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Н. Иванова против Решение 133/05.12.2023 год., постановено по административно дело 223/2023 год. по описа на Административен съд Габрово. Твърди се наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, доколкото според оспорващия, съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на така заявеното се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че решението на РУО на ОПРР е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото според съда, посочените условия са достатъчно широки и дават възможност за участие на икономически субекти, разполагащи с необходимия опит в областта на строителството на обществени сгради за изпълнение на поръчката с оглед нейния предмет в много широк диапазон и затова не е ограничително. В подкрепа на това оспорване, касационният жалбоподател е възпроизвел доводите на административния орган, обективирани в отмененото решение, които обосновават наличието на допуснато от бенефициера, в качеството му на възложител на обществена поръчка съществено нарушение с финансово влияние, с което са нарушени разпоредбите на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Сочи се, че обектът на обществената поръчка по обособена позиция 1 действително е сграда с обществено предназначение Районно управление Севлиево при ОД на МВР Габрово, но това не е така по отношение на обособена позиция 2, чийто обект е многофамилна жилищна сграда в [жк], [номер], гр. Севлиево. В този смисъл, конкретизирането на определен вид сгради, по отношение на които се изисква за изпълнявана сходна дейност сгради за обществено обслужване, необосновано ограничава и стеснява кръга на възможностите на участниците да докажат своя опит. С оглед тези доводи са приети за неоснователни твърденията на възложителя, че поставените изисквания са свързани с целта за качествено изпълнение на поръчката. По отношение на второто твърдяно от административния орган нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че законът е дал максимално широк спектър от възможности за участниците да докажат съответствие. По мнение на оспорващия, с въведеното в т.3.3.2 от документацията изискване към Експерт Контрол на качеството , възложителят е ограничил нормативната хипотеза, като е предпоставил за съответствие с критерия, експертът да доказва правоспособност за изпълнение на длъжността единствено след преминато обучение, което се удостоверява с конкретен документ сертификат за завършено обучение или еквивалентно. Предвид горното, по отношение на втората констатация, касаторът оспорва изводите на съда, като заявява наличието на извършено от възложителя нарушение на разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. 5, чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП, които правилно са квалифицирани като нередност по т. 11, б. б от Наредбата за посочване на нередности за договора по обособена позиция 1, за която е определена финансова корекция в размер на 5% и по т. 11, б. а от Наредбата за посочване на нередности за договора по обособена позиция 2, за която е определена финансова корекция в размер на 10%. В съответствие с горните доводи и аргументи, касационният жалбоподател формулира искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на община Севлиево, против решението на РУО на ОПРР. Претендира се и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и заплатената държавна такса за касационното оспорване. Заявено е също и възражение за прекомерност, в случай на поискано от насрещната страна адвокатско възнаграждение над установените минимални размери. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът община Севлиево, представляван от кмета И. И., чрез представител по пълномощие адв. М. Янков от Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като заявява твърдения, че оспореното съдебно решение е законосъобразно. Споделят се изводите на първоинстанционния административен съд, че в случая не е налице нарушаване на посочените в административния акт материалноправни разпоредби на ЗОП, поради което не е налице основание за определяне на финансова корекция. В съответствие с тези твърдения е заявено искане за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Заявено е искане за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по приложен списък и доказателства за реалното им заплащане. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на оспорването, доколкото са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК за част от решението на съда, а именно единият от критериите, които се явява ограничителен. В този смисъл предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна, но по съображения, различни от обективираните в нея. Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по повод жалба на община Севлиево против Решение РД-02-36-1088/28.09.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014-2020 год. Жалбата е подадена чрез административния орган, поради което и в изпълнение на задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК, УО е изпратил жалбата, ведно с административната преписка до съда. Видно от съпроводителното писмо (именувано молба), в титулната част, като автор е посочен А. Б. Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год. Независимо от така посочения автор на писмото, в съдържанието на същото е посочено, че жалбата е против Решение РД-02-36-1088/28.09.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020. В изпълнение на задължението си по чл. 152, ал. 3 от АПК, органът е представил и списък на страните в производството по издаване на административния акт, като за ответник е посочен именно органа постановил оспореното решение ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. Независимо от така посочения ответник по спора, с Разпореждане 946/19.10.2023 год., постановено по адм. дело 223/2023 год., съдебният състав на Административен съд Габрово е конституирал страните, като на страната на ответника е конституиран заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год. Този административен орган е призован и е посочен като ответник в протокола от проведеното на 16.11.2023 год. открито съдебно заседание. С решение 133/05.12.2023 год., постановено по адм. дело 223/2023 год., състав на Административен съд Габрово е отменил по жалба на община Севлиево Решение РД-02-36-1088/28.09.2023 год. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, като в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството са присъдени разноски. Съобщението за постановения съдебен акт е изпратено на зам.-министър на РРБ и ръководител на УО на ОПРР 2007-2013. Така постановения съдебен акт е оспорен, като касационната жалба е подадена от А. Б. ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез представител по пълномощие. С разпореждания 1189/28.12.2023 год. и 111/24.01.2024 год., постановени по адм. дело 223/2023 год., съдът е установил, че в касационната жалба е посочено, че същата е подадена от ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. и зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, а като издател на оспорения административен акт, както и страна в производството пред Административен съд Габрово е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год. С оглед на това, съдът е указал на касационния жалбоподател в 7-дневен срок да конкретизира кой е подателя на касационната жалба. В изпълнение на така дадените указания, с нарочна молба, касаторът е уточнил, че процесният административен акт, както и цялата кореспонденция със съда произхожда от името на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014-2020 год., като единствено в една молба (съпроводителното писмо по чл. 152, ал. 2 от АПК), поради допусната техническа грешка е посочен ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР) 2007-2013 год. При така установените фактически обстоятелства, касационната инстанция намира, че оспореното съдебно решение е валидно, но недопустимо. Видно от представената на електронен носител (CD-R) административна преписка, община Севлиево е бенефициер по сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството Управляващ орган по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. по процедура за подбор BG16RFOP001-2.003 Енергийна ефективност в периферните райони-3 с РД-02-37-10/23.09.2022 год. Представена е и Заповед РД-02-14-642/15.06.2023 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е определена г-жа А. Т. Б. заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год., Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. и Програма Развитие на регионите 2021-2027 год. със съответно възложените й функции. Като автор на оспорения административен акт Решение РД-02-36-1088/28.09.2023 год. е записан А. Т.-Б. заместник-министър и ръководител на УО на ОПРР. При тези фактически данни следва извода, че безвъзмездната финансова помощ е предоставена по реда на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год., а оспореният административен акт е постановен от ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. В допълнение на това, в списъка по чл. 152, ал. 3 от АПК, административният орган изрично е посочил като ответник издателя на акта - ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. Независимо от горното, първоинстанционният административен съд е конституирал като страна (ответник), призовал е, и е провел съдебното производство по отношение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год., като е приел, че именно този административен орган е постановил оспореното Решение РД-02-36-1088/28.09.2023 год. Съобщението за постановения съдебен акт също е изпратен на този административен орган. Доводи в подкрепа на извода, че в първоинстанционното производство е участвал ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год. се съдържат и в двете разпореждания на съда от 28.12.2023 год. и 24.01.2024 год., в които безпротиворечиво е посочен именно този орган, като издател на оспорения административен акт. Следва да се има предвид, че между Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год. и Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. не е налице идентичност, поради което липсва идентичност и в управляващите им органи, независимо от възможността за определяне на едно и също лице за управляващ орган за различни оперативни програми (чл. 9, ал. 2 от ЗУСЕФСУ). Не само за целите на управлението и контрола на средствата от ЕФСУ, предоставяни по линия на съответната програма, но и с оглед правомощието за издаване на индивидуални административни актове за определяне на финансови корекции при установени нередности, засягащи предоставяните средства, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год. и ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. са отделни административни органи, разполагащи с отделна правосубектност. Този факт не се променя от обстоятелството, че със Заповед РД-02-14-642/15.06.2023 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, едно и също физическо лице, заемащо длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството е определено да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год., Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. и Програма Развитие на регионите 2021-2027 год. С оглед задължението по чл. 154, ал. 1 от АПК, съдът следва да направи необходимото, за да установи действителния орган, издал оспорения пред него административен акт. В настоящия случай, първоинстанционният съд, въпреки изрично представения списък по чл. 152, ал. 3 от АПК с посочване на действителния издател на акта е конституирал като страна и е провел производството по отношение на ненадлежен ответник ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013 год. Провеждането на съдебно производство с ненадлежни страни прави производството недопустимо първоинстанционният съд е допуснал особено съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на ответника в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. С оглед на това, в случая е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав при правилно конституиране на надлежния ответник ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по искането за разноските пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,