Решение № 6746 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2010 г.

Решение № 6746 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ГЕО ПЕТ М" АД със седалище гр. София срещу решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което е обявена територията на обект "Водна учебна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение в частта относно поземлени имоти с идентификатори 51500.510.117 и 51500.510.114. Твърди се в жалбата, че посочените имоти са собственост на жалбоподателя. Направено е искане за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Поддържат се доводи за противоречие на решението с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът - Министерският съвет, чрез юрк. Цветан Василев, намира за неоснователна подадената жалба. Заинтересованата страна Националната спортна академия "Васил Левски", чрез юрк. Илиян Карапанов, намира за недопустима подадената жалба. Алтернативно поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди представените по делото доказателства и направените от страните доводи, намира следното: I. По допустимостта на жалбата: По делото е представено като доказателство копие от нотариален акт № 94, том VIII, рег. № 4530, дело № 1417 от 2004 г. на нотариус Мария Бакърджиева, от който е видно, че оспорващият е собственик на недвижим имот - бивша нива с площ от 12235 кв. м, находяща се в м. "Кокалу" в землището на гр. Несебър. От представеното по делото удостоверение изх. № 94-3374-02-10-7694/31 март 2011 г., издадено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, се установява, че този имот е идентичен с имоти с идентификатори 51500.510.114 и 51500.510.117 по кадастралната карта на гр. Несебър, находящи се в м. Акротирия, гр. Несебър. Тези поземлени имоти са включени в територията, обявена за обект с национално значение с оспореното решение на Министерския съвет. Следователно за дружеството е налице правен интерес от оспорване на решението на Министерския съвет в частта му относно собствените му имоти. Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител или надлежно упълномощено от него лице. В конкретния случай това субективно право принадлежи на адресатите на акта - собствениците на поземлените имоти в обхвата на решението на Министерския съвет, като всеки от тях може да подаде жалба срещу това решение в частта, с която са засегнати неговите права. С оглед горното и като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна жалбата е процесуално допустима в посочената в нея част - досежно поземлени имоти с идентификатори 51500.510.114 и 51500.510.117 по кадастралната карта на гр. Несебър. II. По основателността на жалбата: С оспореното решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е обявена територията на обект "Водна учебна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. В посочената норма обаче е определен само смисъла на понятието "обект с национално значение". Разпоредбата не е нито материалноправна, нито процесуалноправна, поради което не може да бъде основание за издаване на административен акт. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от ЗФВС. Съгласно ал. 1 на цитираната норма спортните обекти и съоръжения с национално значение, представляващи публична собственост, са определените съгласно приложение № 1, което приложение може да се изменя от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В ал. 3 на чл. 47а от ЗФВС е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. При анализ на тази специална разпоредба се налага извода, че за да бъдат определени спортните обекти и съоръжения на посочената академия като обекти с национално значение, следва да са налице две предпоставки: въпросния обект следва да е публична държавна собственост и да е бил предоставен за ползване от Министерския съвет по реда на чл. 6 и чл. 10 от ППЗДС. Липсата на която и да е от тези предпоставки не може да бъде заместена с акт на Министерския съвет от вида на процесния. Това е така, защото с предоставянето на обект - публична държавна собственост, за ползване на Националната спортна академия "Васил Левски", този обект става такъв с национално значение по силата на закона, а не по силата на решение на Министерския съвет. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Както беше посочено по-горе, поземлени имоти с идентификатори 51500.510.114 и 51500.510.117 са частна собственост на оспорващия. По делото няма и данни посочените имоти да са били предоставяни за управление на Националната спортна академия "Васил Левски" по реда на чл. 6 и сл. от ППЗДС. По делото са представени два акта за държавна собственост на недвижими имоти № № 382 и 383, издадени на 20 януари 1974 г., с които на посочената академия (тогава ВИФ "Георги Димитров") са предоставени сгради. Представен е и акт № 4744/17 септември 2009 г. за публична държавна собственост, в който е отразено, че на Националната спортна академия "Васил Левски" са предоставени права на управление върху описаните в акта имоти, но тези имоти представляват сгради и съоръжения. Не са представени доказателства по делото, удостоверяващи предоставянето на поземлени имоти с идентификатори 51500.510.114 и 51500.510.117 в м. Акротирия, гр. Несебър за ползване на академията. С оглед горното подадената от "ГЕО ПЕТ М" АД жалба се явява основателна. С оспореното решение на Министерския съвет в нарушение на разпоредбата на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС са обявени за част от обект с национално значение имоти, собственост на жалбоподателя. Поради това решението в оспорената му част ще следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,