Решение № 11738 от 6.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15595/2018 г.

Решение № 11738 от 6.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15595/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по молба от Н. Азис, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора – [населено място], за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК на Решение № 2 от 7.01.2015 г., постановено по адм. д. № 522/2014 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, оставено в сила с решение № 14109/22.12.2015 г. по адм. д. № 2281/2015 г. по описа на ВАС, ІІІ отд. в частта му, в която молителят е осъден да заплати на ГДИН съдебни разноски за съдебното производство в размер на 300 лв. Молителят твърди, че цитираното по-горе решение на АС - Пазарджик в частта му за присъдените разноски, в която част се иска отмяната му, противоречи на друго, влязло в сила съдебно решение, а именно: Решение № 3806 от 26.03.2018 г., постановено по адм. д. № 1520/2017 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение., с което е оставено в сила отхвърлителното решение на АС - Пазарджик по адм. д. № 249/2016 г. по описа на ПзАС, но, въпреки това, искането на ответника по касация - ГДИН - за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е отхвърлено с нарочен диспозитив предвид принципната му неоснователност по смисъла на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, молителят, Н. Азис, се явява лично и поддържа предявената от него молба за отмяна на посоченото в същата основание. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, не изпраща представител и не депозира становище по съществото на спора. Молбата за отмяна е предявена в срока по чл. 240 от АПК /в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 77 от 2018 г./, предвид разпоредбата на § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ чл. 77/2018 г./, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Н. Азис изрично е посочил в молбата си, че претендира отмяна на посочения от него съдебен акт при хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Видно от императивната разпоредба на чл. 239, т. 4 от АПК, на отмяна по предвидения в глава Четиринадесета от АПК извънинстанционен способ за атакуване на съдебните актове подлежат само съдебните решения по съществото на спора, които единствено притежават сила на пресъдено нещо. Молителят иска отмяна на неправилното от двете решения, постановени по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но не в частта им по съществото на спора, а в частта им за присъдените, съответно неприсъдените по реда на чл. 10 от ЗОДОВ в полза на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика всяко съдебно решение по административни дела в частта му за присъдените с него разноски има характера на определение. Именно по тази причина същото съдебно решение може да бъде изменяно или допълвано в частта му за разноските с определение по реда на чл. 248 от ГПК. Самият законодател безусловно и категорично е изключил от отмяната по чл. 239, т. 4 АПК определенията, каквото безспорно съставлява всяко едно съдебно решение в частта му за съдебните разноски. Отделно от гореизложеното, решенията по чл. 239, т. 4 от АПК следва да бъдат постановени между същите страни, на същото основание, но по различни административни дела. В конкретния случай, макар да е налице идентичност на страните в производството и идентичност на петитума – претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, не е налице идентичност на предмета на спора по двете дела както по отношение вида на фактическите бездействия, от които се претендират неимуществените вреди, така и по отношение на периода, за който се претендират вредите. Предвид гореизложеното настоящият петчленен съдебен състав на ВАС- Първа колегия приема, че молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия