Решение № 9881 от 30.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2020 г.

Производството е съответно по реда на чл. 208-228 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по 1) касационна жалба на Бутед АД срещу Решение 1135/19.06.2019 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 230/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед 3192/15.11.2017 г. на зам.-кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас за одобряване на изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване за УПИ II-101 в кв. 49 по плана на ПЗ Север, гр. Бургас, състоящо се в обособяването от УПИ II на два нови УПИ УПИ II, отреден за ПИ с проектен идентификатор 07079.604.290 по КК с функционално отреждане За стоково тържище, и УПИ XVII, отреден за ПИ с проектен идентификатор 07079.604.291 по КК с функционално отреждане За климатична и вентилационна техника със застроителни предвиждания за всеки от имотите, описани в разпоредителната и отразени в графичната част към заповедта, и 2) частна жалба на Бутед АД против Определение 799/18.05.2020 г. по същото дело, с което е допълнено решението и дружеството е осъдено да заплати на Лео Бетонови изделия ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

Ответникът Лео Бетонови изделия ЕООД е на становище за неоснователност на касационната жалба, не изразява позиция по частната жалба, административният орган и останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението, а частната жалба приема за основателна.

I. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Правилна по резултата си е преценката на първостепенния съд, че с одобряването на плана не е нарушен чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, забраняващ изменението на влезли в сила подробни устройствени планове с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, в случая на съществуващия строеж в УПИ II-290.

а. Незаконността на строежите се установява в нарочно административно производство по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ. Правомощието да издават заповеди за премахване на незаконни строежи принадлежи на началника на ДНСК или на кметовете на общини в зависимост от категорията на строежа ал. 1 на всяка от двете норми. Компетентност да се произнася по (не)законността на строеж административният съд притежава единствено по повод на проверката за законосъобразност на заповед за премахване по чл. 225, ал. 1 или чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, не и инцидентно в производството по оспорване на акт за одобряване на ПУП. Т.е. за да се приеме строежът за незаконен е необходимо да е налице влязъл в сила административен акт, установяващ статута на строежа и нареждащ премахването му.

б. В случая подобен акт не е издаден, няма дори образувано административно производство с този предмет, което би имало обуславящо значение в процедурата по плана с оглед съответствието с чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Доколкото преценката дали строежът е незаконен, в частност при отрицателен отговор, е подведомствена на администрацията, а евентуален отказ да се премахне строеж не е съдебно атакуем, съдът не би могъл да изземе разрешаването на въпроса, вкл. и под предлог на контрол за спазване на забраната за изменение на ПУП. Съответно не е осъществено и условието, предпоставящо извода за целево неправомерно изменение на ПУП.

в. Отделен е въпросът, че запазването на съществуващото застрояване по новия план е само част от цялостна разработка с регулационни и застроителни предвиждания за два имота, което по хипотеза изключва ограничаването на целта на ПУП до постигането на благоприятен статут за конкретния строеж. Допълнителен аргумент е и факта, че сградата е нанесена още в плана от 1998 г. и с включването й в обхвата на одобрения ПРЗ по същество не се реализира първоначално забранена от закона цел, а се дублира отразяването на сградата по предходния план.

1. Неоснователен е и вторият касационен довод, обоснован с липсата на съгласуване на проекта за изменение на ПУП с РЗИ Бургас под формата на представено здравно заключение за съгласуване на местоположението на обекта Стоково тържище, предвиден за изграждане в УПИ II-290.

а. Действително, чл. 18, ал. 1 от Наредба 36 от 21 юли 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, на който се позовава касаторът, предвижда съгласуване от регионалните здравни инспекции на общите и подробните устройствени планове и изготвяне на здравно заключение, което се предоставя на експертен съвет на одобряващата администрация.

Съгласуването обаче според изричния текст на разпоредбата се извършва при необходимост. Следователно, то не е задължително за всички случаи на одобряване на ПУП. Обективен критерий за необходимостта е наличието на установена в закона привръзка между устройствено предвиждане с определено съдържание, респ. за конкретен по вид или предназначение обект, и дължимостта от изготвянето на нарочен акт от РЗИ. Тогава самото здравно заключение би било елемент от фактическия състав по одобряването на ПУП.

б. ЗУТ и цитираната наредба не уреждат изискване за издаването на заключение от РЗИ в случаите на одобряване на ПУП от категорията на настоящия, нито касаторът е мотивирал възражението си със съществуването на специална норма (вън от обсъдения чл. 18 от наредбата), която да установява задължение за съгласуване на проекта, извършено чрез издаването на необходим акт от РЗИ чл. 128, ал. 6, т. 1 ЗУТ.

в. Държавният здравен контрол пък, дори и стоковото тържище да попадаше в кръга на обектите с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, се осъществява в процеса на тяхното проектиране, изграждане и експлоатация чл. 16а от наредбата, а те са последващи производството по изменение на ПУП етапи.

1. а. Отсъствието на заявените касационни основания, както и на констатирани след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК пороци на решаващите изводи на съда по процесуалната и материалноправна законосъобразност на заповедта (други доводи извън обсъдените не са и въведени с жалбата), мотивира оставянето в сила на оспореното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от кодекса.

б. Неоснователността на касационната жалба е основание за присъждане на платеното и заявено в срок от насрещната страна Лео Бетонови изделия ЕООД адвокатско възнаграждение от 2000 лв. за настоящата инстанция. При липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК въпросът дали то е прекомерно не може да бъде обсъждан.

II. Допустима, но неоснователна, е и частната жалба против определението по разноските.

1. Предявяването на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е възможно до приключването на устните състезания в съответната инстанция.

Възражението на Бутед АД е просрочено то е направено едва с частната жалба срещу определението, с което е допълнено решението относно разноските, т.е. към този момент правото да се иска намаляване на възнаграждението е било вече преклудирано. По тази причина е без значение и действителната правна и фактическа сложност на делото, спрямо която се преценява прекомерността на заплатеното възнаграждение, тъй като тя подлежи на изследване само при упражнено в срок възражение.

1. При недопустимостта на служебната проверка за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът законосъобразно е присъдил своевременно заявените и сторени от насрещната страна разноски в пълния им размер.

Правилността на атакуваното определение е основание за оставянето му в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение