Решение № 2257 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2010 г.

Решение № 2257 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Сдружение "Музикаутор", със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор М. С. Т., срещу решение № 10264/29.07.2010 г., по адм. д. № 1135/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон. Ответниците КЗК и "Балкан Холидейз Сървисис" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на "Балкан Холидейз Сървисис" ООД решение № 1263 от 1.12.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, постановено по преписка № КЗК-807/2009 г., с което комисията е приела, че не е извършено нарушение на чл. 21 ЗЗК от Сдружение "Музикаутор" и изпраща административната преписка на КЗК за ново произнасяне, след съобразяване на дадените в решението указания. За да постанови решението тричленният състав приел, че комисията е изместила предмета на спора и че поради това неправилно е приела, че същият не е от компетенциите й за разглеждане. Приел също така, че решението на комисията е постановено при липса на всестранно, пълно и обективно изследване на действията на касационния жалбоподател, като ответно дружество на плоскостта на правилата за защита на конкуренцията в контекста на чл. 21, т. 1 ЗЗК, като изложените в акта мотиви са необосновани, че КЗК се е произнесла без да е изяснила основни положения от фактическа и правна страна от значение за правилното решаване на въпроса, с който е била сезирана и пр., както и че преюдициално за случая се явява и изясняването на въпроса дали молителят има качеството на ползвател по смисъла на ЗАПСП, респективно - на лице, което, за да излъчва законосъобразно защитен обект, управляван от сдружението, задължително трябва да се обърне към него за предоставяне на тези права и да заплати съответно възнаграждение. Решението е правилно. С чл. 21, т. 1 ЗЗК законодателят е предвидил защита на конкуренцията, като е забранил поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, когато пряко или косвено налагат цени за покупка или продажба или други нелоялни или търговски условия. В конкретния случай е установено, че на 6.01.2009 г. "Балкан Холидейз Сървисис" ООД е получил по факса уведомително писмо от сдружение "Музикаутор", с което му е отправена покана за сключване на договор за легално използуване на музикални произведения, уреждащ отношенията в областта на авторското и сродните му права. На сайта на сдружението са били оповестени проекти на договори за разрешаване на публично изпълнение на музика в заведения за хранене и развлекателния и други обекти, както и на тарифите за дължимите авторски права. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 21 ЗЗК следва да се установи, че субект на деянието е предприятие, да се дефинира съответният пазар, на който то оперира, да се установи, че същото има монополно или господстващо положение по смисъла на чл. 19 или чл. 20 ЗЗК и да се установи, че с поведението си адресатът на нормата може да въздейства отрицателно върху конкурентната среда и върху интересите на потребителите, като деянието е съставомерно както при реален, така и при потенциален негативен ефект върху конкуренцията и върху потребителите. В конкретния случай сдружение "Музикаутор" притежава характеристиките на предприятие, към чиято дейност са приложими изискванията на ЗЗК. Същностните му функции са предлагането на защитените права, воденето на преговори и сключването на договорите за използването им, събиране на възнагражденията за използването и последващото разпределение на тези суми между правоимащите, които са им ги възложили за управление и са се оттеглили от личното им упражняване. Упражняването на имуществените авторски и сродни права включва предоставяне на права за използване на защитените обекти, срещу насрещно възнаграждение за техните носители. Възнаграждението, дължимо за законосъобразното придобиване на правото на използване на определен защитен обект се явява неговата "цена", тъй като това е паричният еквивалент на правото, а самото предоставяне на правото за използване на определен защитен обект следва да се квалифицира като "услуга" - има определена потребителна стойност за придобиващия това право, невеществен характер, предназначена е за размяна на пазара на подобни права и се придобива срещу заплащане на определена цена. С оглед изложеното, правилно е прието от тричленния състав, че сдружението, касационен жалбоподател, като организация за колективно управление на права, участва в предлагането на пазара на услугите, свързани с упражняването на имуществените права на носителите на авторските и сродни права, поради което извършва стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗЗК и има качество на предприятие по смисъла на закон, поради което е адресат на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Предвид изключителния и абсолютен характер на правата, съществен белег на реализацията им е липсата на алтернативен доставчик на правото на използване на защитения обект и съответно - на алтернативни условия на предлагането. За желаещите да придобият правото на използване на процесните защитени обекти единственият възможен търговски партньор, който може да предостави правата за законосъобразното им използване и който събира дължимите за това възнаграждения, се явява именно сдружение "Музикаутор". Господстващото положение в смисъл на пазарна доминация на предприятието само по себе си не е нарушение на закона, но това не изключва поведението му в конкретния случай, при предлагане на ползването на съответните права, които управлява, срещу възнаграждение да бъде подложено на оценка от комисията за съобразеността му със забраната за злоупотреба. При наличието на само един възможен доставчик на правата за използване на определен защитен обект, действията на ответното сдружение във връзка с определянето на цените за ползване на услугата е потенциално възможно да доведат до засягане на отношенията на конкуренция и интересите на потребителите на правата, които то управлява, в каквато насока са били доводите на молителя пред КЗК. Правилно е прието също така от тричленния състав, че не се касае само и единствено до облигационното или на авторското право и сродните му права, но и до това дали е извършено нарушение по смисъла на чл. 21, т. 1 ЗЗК, поради което, при разглеждане на преписката КЗК е следвало да дефинира съответния пазар, конкурентната среда и потребителите в контекста на забраната по чл. 21 ЗЗК. В решението не е формирано становище дори относно обстоятелството дали конкретната организация за колективно управление на права е адресат на нормата на чл. 21 ЗЗК, т. е. дали има качеството на субект с господстващо положение на съответния пазар. В тази връзка и съобразно данните по делото, правилно е прието, че решението на комисията е постановено при липса на всестранно, пълно и обективно изследване на действията на сдружението, касационен жалбоподател, на плоскостта на правилата за защита на конкуренцията в контекста на чл. 21, т. 1 ЗЗК, като изложените в акта мотиви са необосновани, както и че КЗК се е произнесла без да е изяснила основни обстоятелства, имащи релевантно отношение от фактическа и правна страна за правилното решаване на въпроса, с който е била сезирана. Обхватът на административната проверка включва имплицитно и оценка на отношенията между страните от гледна точка на чл. 58, ал. 1 ЗАПСП, § 1, т. 6 и § 5, ал. 2 от ДР на ЗАПСП, каквато комисията не е извършила. Преюдициално за конкретния случай се явява и изясняването на въпроса дали молителят има качеството на ползвател по смисъла на ЗАПСП, респективно - на лице, което, за да излъчва законосъобразно защитен обект управляван от сдружението, задължително трябва да се обърне към него за предоставяне на тези права и да заплати съответно възнаграждение. След изясняване на тези факти и обстоятелства, както и на други, посочени в решението на тричленния състав, КЗК би могла обективно да приеме налице ли е нарушение от страна на сдружението на чл. 21, т. 1 ЗЗК или не, с оглед цялостно изясняване на спора. В тази връзка правилно е прието от тричленния състав, че решението на КЗК е необосновано, тъй като едностранчиво е изложила мотиви само досежно отправената покана за сключване на съответен договор на плоскостта на облигационните взаимоотношения, без да събере и изясни спора по молбата, с която е сезирана. Като се има предвид изложеното настоящият петчленен състав приема, че по съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи в касационната жалба, а съдебният акт е обоснован, като мотивите към решението се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,