Решение № 386 от 17.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1505/2014 г.

Решение № 386 от 17.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1505/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. Т. против решение № 18 от 3.VII.2014 г. по внохд № 22/2014 г. на Военно-апелативния съд. С позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, жалбоподателят иска отмяна на въззивното решение и на присъда № 97 от 30.I.2014 г. по нохд № 97/2013 г. на Софийския военен съд, след което да бъде оправдан. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и дава заключение да се остави в сила. ВКС установи: С първоинстанционната присъда И. Кр. Т. е признат за виновен в това, че на 25.VIII. 2011 г. около 22.15 ч., по пътя между [населено място] и Пчелинските бани, е управлявал лек автомобил /марка/ с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол, с установена посредством техническо средство алкохолна концентрация в кръвта от 1.44 промила, за което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК на 6 месеца пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК. На основание чл. 343г НК Т. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 8 месеца със зачитане на времето, през което е бил лишен от същото право по административен ред. С обжалваното въззивно решение присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Макар жалбоподателят да е декларирал, че обжалваното решение страда от всички недостатъци, позволяващи отмяната му, изложените доводи могат да се отнесат единствено към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При това те са същите, които са били поставени на вниманието и на въззивния съд, където всеки от тях е получил изчерпателен отговор, съобразен с доказателствения материал. Документално е установен фактът, че службата "Пътен контрол" при РПУ-гр. Костенец е разполагала само с един уред от типа "Алкомер-931", с какъвто уред подсъдимият е бил изпробван, и че фабричният му № е 0249500.Също документално е установен и фактът, че екипът от полицейски служители, извършил проверката на Т., е разполагал единствено с посочения уред. Посочените два факта са довели до обоснования извод, че при изписването в съставения на подсъдимия АУАН номер на уреда е допусната грешка, която не е от естество да обори твърдяното в обвинителния акт, че проверката за алкохол е била извършена именно с "Алкомер-931", фабр. № 0249500. Експертно е установено, че техническата годност на въпросния уред е била проверена 2 дни преди инкриминираното деяние, както и че при такава проверка не съществува задължение за настройване на монтирания към уреда часовник. От установените обстоятелства е направен обоснования извод за липса на доказателства, които да породят съмнение, че часът на извършената проверка е различен от този, посочен в АУАН. Документално и със свидетелски показанията е установено, че подсъдимият е бил отведен във филиала за СМП-гр. Костенец за вземане на кръвна проба, времето, когато това е станало, както и отказът на Т. да даде кръв за изследване. При това валидно за обвинението е останало показанието на техническото средство, необходимо и достатъчно за ангажиране наказателната отговорност на дееца по чл. 343б, ал. 1 НК. Възраженията срещу материалната законосъобразност на присъдата и справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, не са подкрепени с доводи, налагащи обсъждане и отговор. Основан на дотук изложеното и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС