Решение № 10307 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2012 г.

Решение № 10307 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по жалба, подадена от директора на Дирекция "Миграция" -МВР срещу решение № 5998 от 27.12.2011 г. по адм. д. № 8702/2011 г. на Административен съд София- град, с което е отменена по жалба на Джуан Халаф Абдулхамид, гражданин на Сирия, заповед рег. № ЗДМ -385/14.09.2011 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР и е прекратено действието на мярката "ежедневно явяване в 08 РУ "Полиция" - СДВР. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението, поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Излагат се доводи, че към момента на издаване на процесната заповед, сирийският гражданин не е бил регистриран от Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ като лице търсещо закрила и спрямо него са се прилагали разпоредбите на Закона за чужденците в Република България. Ответната страна представя писмено становище, представя като доказателство нова регистрационна карта на чужденеца, че е в производство по общия ред за предоставяне на статут. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че въз основа на влязло в сила съдебно решение, на сирийския гражданин е издадена регистрационна карта от ДАБ, поради което към момента на приключване на устните състезания по делото има статут на търсещ закрила по ЗУБ. Прието е, че при условие, че са били налице данни за инициирано производство пред ДАБ и доказателства за това, че на чужденеца е бил осигурена издръжка и подслон, то административният орган без основание е постановил мярката, съдържаща задължение за ежедневно явяване в поделение на МВР. Приетите по съображения за обезпечаване изпълнението на заповеди за налагане на принудителни административни мерки трябва да съответстват на принципа на пропорционалност и да се основават изключително на съображения, свързани с конкретната личност при положение, че тя възпрепятства изпълнението на заповедта, има опасност да се укрие или е с неустановена самоличност. липсата на данни, които дават основания за такива опасения изключва прилагането на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 4 ЗЧРБ. За разлика от ЗЧРБ Директива 2008/115/ ЕО предвижда само като възможност използването на мерки, свързани с обезпечаване извеждането от страната на чужденец, а не като императивно изискване. Преценката на директора на Дирекция "Миграция", че не се налага чужденецът да бъде задържан принудително в специален дом не е обвързана непременно с налагане на задължение за ежедневно явяване в поделение на МВР. Решението е правилно. Административен съд София - град е изложил пълни, ясни и непротиворечиви мотиви, както по релевантните за спора факти, така и по тълкуване на материалния закон и приложимите процесуални норми. Тези аргументи могат да бъдат изцяло споделени. В жалбата се излагат доводи, че след издаването на заповед за принудително настаняване СДВМЧ- София, прекратяването е прекратено след депозирана молба-декларация за осигурен подслон и издръжка за чужденеца, поради което е наложена по- благоприятна мярка, ежедневно явяване в РПУ, липсва уведомяване от ДАБ за регистриране на лицето като търсещо закрила, поради което е счетено за законосъобразно да се издаде заповед за ежедневно явяване в РПУ по адрес на местопребиваване на лицето. Тези доводи не са достатъчни, за да се приеме, че заповедта е законосъобразна, административният орган не е обосновал опасност от укриване. Правилно е прието, че целта, която преследва процесната обезпечителна мярка е да се осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие. Законосъобразността на преценката дали да се наложи мярка и изборът на такава предпоставя спазване на основните права и на критериите по чл. 5 от Директива 2008/115/ЕО. Следва да се има предвид и че изискването за редовно явяване пред властите по смисъла на директивата не означава непременно ежедневно, постоянно и непрекъснато такова, както е регламентирано в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. В случая първоинстанционният съд е направил правилен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която Джуан Халаф е задължен ежедневно да се явява в 08 РПУ - СДВР. Това е така, защото съгласно чл. 15, § 1 вр. с чл. 7 § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, за налагане на по-леки принудителни мерки следва да е налице опасност от укриване. Такова обстоятелство в заповедта не е посочено, а данни за опасност от укриване не се съдържат и в съпровождащите заповедта документи. Съответно липсата на такива данни изключват прилагането на по-лека мярка по чл. 44, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България. При това положение АССГ, като е отменил оспорената заповед е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение