Решение № 4700 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11574/2019 г.

Решение № 4700 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11574/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Манолова 2" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. срещу решение № 1572/25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 635/2019 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата против заповед № 59-ФК/19.02.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. В. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – аптека, находяща се в гр. В., ул. "Ц." ..№... и забрана за достъп до него в срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС". Оплакванията в касационната жалба са, че решението е неправилно постановено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че не е извършено соченото в заповедта за принудителната административна мярка (ПАМ) нарушение и в тази връзка съдът не бил съобразил, че от събраните доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин да е осъществен от обективна страна съставя на деянието, за което е наложена обезпечителната мярка. В тази връзка се твърди, че липсват данни за неиздаване на фискална касова бележка на органите по приходите, които са извършили проверката. Касационният жалбоподател излага оплакване, че приходните органи не са изяснили обстоятелствата, при които е извършена покупка от трето лице и което същото е твърдяло, че не му е издадена фискална касова бележка. Твърди се също така, че в периода на проверката търговският обект е бил в инвентаризация и са били изпълнявани само поръчки и получавани суми за такива като капаро, поради което приходните органи са направили предположения за извършено нарушение, поради което неправилно е постановеното от съда решение. Изложените мотиви в заповедта за ПАМ неправилно съдът според касатора е приел, че са достатъчни за обосноваване на посоченото в нея нарушение, а според касатора те са бланкетни, което се равнява на липса на мотиви. Нарушен е според касационния жалбоподател и принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, което води до засягане на права и законни интереси на "Манолова 2" ЕООД в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден акта. Решението касаторът счита, че е неправилно и в частта за разноските, тъй като е присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (ЗПП). По подробно изложени съображения, в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. В. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба само в частта за разноските, а в останалата част е неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Манолова 2" ЕООД срещу заповед № 59-ФК/19.02.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. В. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – аптека, находяща се в гр. В., ул. "Ц." ..№... и забрана за достъп до него в срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС", първоинстанционният съд е приел, че дружеството е извършило нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като е доказано безспорно, че на 27.12.2018 г. е извършена продажба на стойност 19, 90 лв., като не е регистриран касов бон от някое от съществуващите в аптеката три броя фискални устройства. Съдът не е възприел възражението на жалбоподателя, че проверяващите не били наблюдавали и установили извършването на конкретната продажба, вкл. и заплащането й от клиента, като според съда то е ирелевантно за настоящия казус, а и са неоснователни с оглед опровергаващите ги писмени доказателства, изхождащи от самото дружество, стопанисващо аптеката. Относно срока на наложената мярка, съдът е изложил мотиви, че са налице достатъчно мотиви в заповедта за него, както и и е съобразен принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК. За неоснователни съдът е приел и претенциите на жалбоподателя административният орган да извършва преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, като са изложени мотиви от съда, че те имат стойност и значение в хода на административнонаказателното производство по ЗАНН, но не и в настоящето административно производство При постановяване на заповедта съдът е приел, че не е допуснато противоречие с целта на закона, тъй като административният орган действа в условията на обвързана компетентност и след като е установено допуснатото нарушение, което е измежду изброените в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, както и че след като прилагането на ПАМ е предвидено ex lege, липсват основания да се обсъжда противоречието й с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Според съда в никой от приложимите специални закони – ЗДДС, ЗАНН, а също и в АПК, издаването на АУАН не е предвидено като положителна процесуална предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, поради това, че производствата по ЗАНН и АПК са самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото. В заключение съдът е посочил, че с оглед доказаното в случая заплащане на определената с наказателно постановление имуществена санкция, в правомощията на административния орган е да прецени ефективното изпълнение на ПАМ, след влизане в сила на настоящата заповед. Обжалваното решение е правилно постановено с изключение в частта за разноските за разликата над 100 лв. до пълния размер на присъдени разноски от 500 лв. Заповедта за ПАМ се издава, след като административният орган установи по безспорен начин извършване на нарушение по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, като посочи конкретно кое от изброените в цитираната разпоредба е налице, като нарушение от проверявания субект. С протокол от извършена от приходните органи проверка на 15.02.2018 г. в 11 часа в търговския обект, стопанисван от "Манолова 2" ЕООД – аптека е установено, че в обекта има Збр. фискални устройства с представени свидетелства, паспорти и договори за техническо обслужване. При проверката е извършена контролна покупка от приходните органи на един блистер Витамин С и при извършеното плащане на цената му в размер на 1, 40 лв., е издаден фискален касов бон със съдържащите се задължителни реквизити съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г., като това обстоятелство изрично е отразено в съставения протокол за извършената проверка. При проверка на документите на същия търговски обект приходните органи са посочили, че на дата 27.12.2018 г. при закупуване на стоки от клиент е извършено плащане чрез ПОС-терминал на обща стойност 19, 90 лв., издадена e бележка от същия, но не e фискална бележка от нито едно от трите фискални устройства, намиращи се в аптеката. И в протокола за проверката, и в издадената заповед за ПАМ е посочено, че от извлечение за картови разплащания по банков път от ПОС-устройството, е установено посоченото нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. От представеното в административната преписка извлечение (изпращане на файл) от FIBank, която е обслужващата банка на дружеството е видно, че на 27.12.2018 г. е извършена продажба от аптеката на клиент в размер на 19, 90 лв., за която не е издаден фискален касов бон. В посочения дневен финансов отчет за 27.12.2018 г. е посочена само сумата от 100 лв., като служебно изведена, от което следва категоричен извод, че в тази сума не се включва спорната сума от 19, 90 лв. Твърдението, че в аптеката е извършвана инвентаризация, не води до други изводи, след като приходните органи са установили по безспорен начин, че на 27.12.2018 г. клиент е извършил покупка и е платил сумата от 19., 90 лв. чрез ПОС-терминал, но не издадена фискална касова бележка. Плащането на посочената сума при закупуване от клиент на продукти от аптеката в размер на 19, 90 лв. е отразена в извлечението от FIBank, представено по административната преписка, поради което обосновано решаващият съд е приел, че е доказано от приходните органи извършеното нарушение. При така установеното настоящият съд счита, че е доказано от административния орган по безспорен начин твърдяното в заповедта за ПАМ нарушение –извършването на спорната покупка, както и заплащането на сумата от 19, 90 лв., за която не е издадена фискална касова бележка от нито едно от трите фискални устройства, намиращи се в проверената аптека. В случая тежестта на доказване на посочените в заповедта за ПАМ факти и обстоятелства е върху административния орган на основание чл. 170, ал. 1 АПК и той го е провел успешно. Затова като е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Касационният жалбоподател обжалва решението и в частта за разноските и в тази част, тя е основателна. В този смисъл е и заключението на представителя на Върховна административна прокуратура за отмяна частично на решението за разноските, като същото следва да бъде споделено. Неправилно първоинстанционният съд е присъдил разноски на приходната администрация в размер на 500 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с Наредба № 1/09.07.2004: г. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК е относима за данъчни дела, а производството по обжалване на ПАМ не е по ДОПК, а по АПК и за разноските не е относим чл. 161 ДОПК, а разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. В тази връзка решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено само в частта за разноските за разликата над 100 лв. до пълния размер от присъдените с решението разноски от 500 лв. В останалата част решението за разноските (за сумата от 100 лв.) е правилно постановено. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не е поискано. На касационният жалбоподател също не се присъждат разноски, въпреки изричното искане за това предвид изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение