Решение № 13701 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2018 г.

Решение № 13701 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА" ЕООД ЕИК 112660008 срещу Решение № 2320 от 22.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1762/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р - 16001 31 6005303-091 -001/28.02.2017 г., издаден от С. П. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Д. Делчева на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение No 276/18.05.2017 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт е потвърден в частта, в която не е признат данъчен кредит в размер на 98 296. 24 лв. с прилежащи лихви в размер на 20 781. 99 лв., както и начислените лихви за деклариран и невнесен ДДС в общ размер на 1 841. 12 лв., допълнително установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 5 840, 60 лв., с прилежащи лихви 1730, 28 лв. и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2011 г. и 2015 г. съответно с 38 530, 83 лв. и 133 020. 00 лв. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АСП е бил РА, с който на "Мебелна къща Явор-Варна" ЕООД са определени задължения за данък по ЗДДС в общ размер на 98 296, 24 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "А. -Я. 2014" ЕООД, "Алма Би - 83" ЕООД, "Си Ви Експерт" ЕООД, "Би Си Груп" ЕООД, "М Стил Фрийд" ЕООД "Ванина 2013" КООД и "Ем Ей Ви 75" ЕООД, "БМ БИЛД" ЕООД, "ВИ ЕНД ДЖИ БГ" ЕООД, "БИЛД СПОРТ" ЕООД "НИВЕДИРА" ЕООД, "ХАН ЛАЙТ" ЕООД. Извършено е и увеличение на счетоводния финансов резултат за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, със сумите представляващи отчетени от ревизираното лице разходи за услуги и реклама по фактурите от горепосочените доставчици. Начислени са и съответните лихви. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоките и извършване на услугите, поради което за "Мебелна къща Явор-Варна" ЕООД не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват категорични доказателства сочените като доставчици дружества да са прехвърлили правото на собственост върху стоките на касатора, респ. да са извършили услугите. Същите съдът е посочил като недостатъчни за оборване констатациите на органа по приходите. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките. От представените приемо-предавателни протоколи/стокови разписки не се установява, че правото на собственост върху процесните стоки по издадените фактури от процесните доставчици е прехвърлено на ревизираното лице. Представените стокови разписки от доставчиците "БМ ВИЛД" ЕООД и "Билд съпорт " ЕООД са неподписани. По отношение останалите не е посочено място на предаване на стоките и едновременно с това в част от тях не са посочени и лицата, които са приели или предали стоките. Не са представени пътни листове, товарителници и други съпътстващи документи, доказващи как е извършен транспортът, както и доказателства къде е извършено съхранението и предаването на стоките и кои са лицата, пряко са участвали и извършили действията. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства не се установява и факта на осъществяването на процесните услуги, от същите не може да се констатира реалното извършване, какво представлява услугата, как е осъществена, от кого, с какви материали, на какъв носител е предадена на ревизирания субект и как в одобрена от "Мебелна къща Явор – Варна" ЕООД. Мотивите на АСП в тази насока се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят. Предмет на извършените услуги е посочен, но не може да се констатира от представените доказателства, че същият е действително извършен. Нито от договорите, нито от приемо-предавателните протоколи може да се установи как точно е изпълнен предметът на облигационното отношение и какъв е конкретният резултат. Съдът правилно е констатирал, че не могат да се установят нито параметрите, нито способите, лицата до които са разпространени договорените нюзлетъри и пресрилийзи и чрез кои канали за рекламни и маркетингови комуникации е изграждана онлайн репутацията на възложителя. Не се установи наличие на интернет сайт на дружеството, напротив установява се, че има общ такъв с "Явор" ООД. Последното води към обоснованото питане по отношение оптимизирането на какъв сайт са сключвани договори за услуги. Съдът е изложил правилни и мотивирани изводи за механизма на процесните доставки на услуги, чиито предмет е специфичен, предвид което в случай, че беше надлежно изпълнен и действително предаден на РЛ щеше да има конкретен видим и проследим резултат. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. Данни за осъществените рекламни услуги не са налице, не са установява резултатът от договорените услуги да е предаден на ревизираното лице. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Поради изложеното твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с трайната практика на СЕС е неоснователно. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки и услуги. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административния съд в случая. Увеличението на ФР в частта по ЗКПО е направено чрез разходите по процесните сделки, преценени като документално необосновани. Законосъобразни са първоинстанционните мотиви, че с оглед законосъобразността на РА в частта по ЗДДС, увеличението е извършено правилно. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно и на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед на изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 811, 91 лв. (три хиляди осемстотин и единадесет лева и деветдесет и една стотинки) съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,