Решение № 8290 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2011 г.

Решение № 8290 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на § 4 ПЗР на АПК вр. чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс (отм.). Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП и на ЕТ "Кирил Борисов - Киара" от с. Пиперков чифлик, общ. Кюстендил, представляван от Кирил Стойнев Борисов, чрез адв. К. Джунджулова, срещу Решение от 17.12.2010 г., поправено в частта за разноските с Решение от 07.04.2011 г., постановени по адм. д. № 255/06 г. на Софийски градски съд, адм. отд., III "В" състав, съответно в частта му, с която по жалба на ЕТ "Кирил Борисов - Киара", е отменен ДРА № 286/16.05.2002 г. на ТДД - гр. Кюстендил, потвърден с Решение № 1243/13.08.2002 г. на РДД - гр. София, в частта на определен ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 8714,73 лв. и съответни лихви, както и непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 05, 06 и 07.1999 г. общо в размер на 8 534 лв. и съответни лихви, по фактури на "ДАВ 97" ЕООД, "Корио" ЕООД и "Мираж-5" ЕООД поради основателност на възражение за изтекла давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) и в тази, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ДРА № 286/16.05.2002 г., в частта на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 03.2000 г. в размер на 1 820 лв. по фактура № 41/31.03.2000 г. на "К. В. К. Инвест" АД. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, защото съдът неправилно е уважил възражението за погасителна давност като не е съобразил, че изтичането на давностния срок не погасява самото материално право, а само правото данъчното задължение да бъде събирано принудително. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - ЕТ "Кирил Борисов - Киара" оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата част е неправилно. С писмена молба от 18.05.2012 г. този жалбоподател е направил възражение за погасителна давност за задължението, предмет на тази обжалвана част на решението. Претендира разноски. Ответникът по тази жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Испиридонова, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на данъчния директор и за основателност на тази на ревизираното лице в подробна становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, намира жалбите процесуално допустими, а по същество - тази на данъчния директор - неоснователна, а жалбата на ревизираното лице - основателна, поради следното: Единственото касационно оплакване в първата жалба е неоснователно. Направеното пред първоинстанционния съд възражение за изтекла погасителна давност в полза на жалбоподателя за посочените му по-горе задължения, правилно е прието за основателно. Пределният 10-годишен давностен срок по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) е започнал да тече на 01.01.2000 г., тъй като началото на срока е първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение /в случая това е 1999 г./ и е изтекъл на 01.01.2010 г. Съответно, това е началото на срока и за косвения ДДС. Неоснователно в касационната жалба на директора на Д "ОУИ" София се поддържа, че възражение за погасителна давност може да се направи едва в изпълнителното производство. Действително, от доктринална гледна точка, изтичането на давностния срок не погасява вземането, а само правото на иск за претендирането му и длъжникът би могъл да плати доброволно задължението си, но след направеното от него възражение за давност явно не желае погасяване на задължението чрез плащане. На осн. чл. 168, т. 3 ДОПК изтичането на давностен срок е основание за погасяване на публичното вземане. По същите съображения, основателно е направеното в касационното производство възражение за погасителна давност на задължението в размер на 1 820 лв. и съответни лихви за данъчен период м. 03.2000 г. Предвид това, първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в посочената му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което ДРА в тази част бъде отменен като незаконосъобразен. В останалата му част, съдебното решение следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ревизираното дружество следва да се присъдят 1 010 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение