Решение № 4159 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15945/2009 г.

Решение № 4159 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15945/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Мехмед Бостанджиев, срещу Решение № 591/27.10.2009 г, постановено по адм. дело № 289/2009 г, по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му. Ответните страни не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград, е отхвърлил жалбата на касатора Мехмед Бостанджиев срещу Заповед № ДК-02-БД-19/27.02.2009 г, на началника на РДНСК - Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна сграда", в УПИ VII-112, 113, кв. 27, по плана на с. Вълкосел, Община Сатовча. За да постанови този резултат административния съд е приел, че строежа е извършен през 2008 г, без изискващите се строителни книжа и не подлежи на узаконяване. За да постанови решението си в този смисъл, СГС е приел, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Заповедта на началника на Столична ДНСК е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставен са два констативни акта: № Сч-173-1/22.01.2009 г, и № Сч-173-2 от същата дата, с които е установен незаконен строеж - масивна сграда, допряна до 2 ПМЖ сграда. Строежът е извършен през 2008 г, без необходимите строителни книжа - одобрени проекти, без строително разрешение и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Безспорно е, че процесния строеж не попада в хипотезата на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, т. е. не е търпим строеж и освен това е осъществен след изтичането на 6-месечния преклузивен срок по § 184 ПЗР на ЗУТ. При тези данни законосъобразно е прието от съда, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от същия закон. Издаденият на това основание административен акт е законосъобразен. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,