Решение № 12524 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2018 г.
ВАСII отделение24.09.2019 г.докладчик Мартин Аврамов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 285/20.07.2018 г. на Административен съд– Враца по адм. дело № 5/2018 г. ОСЪЖДА община Хайредин да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12524 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на гл. архитект на община Хайредин срещу Решение № 285/20.07.2018 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 5/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-11-Вр-2/12.12.2017 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – Враца при РДНСК – Северозападен район, отменяща Разрешение за строеж № 5/22.11.2017 г. на гл. архитект на общината за строеж на "Хале 1 и Хале 2 за складиране на зърно и слънчоглед" в ПИ 075039 по КВС на с. Хайредин с възложител "Тундра ИТСВ" ЕООД. Ответникът – началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – Враца при РДНСК – Северозападен район, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Тундра ИТСВ" ЕООД, не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователен е касационният довод за мотивиране на решението в противоречие със заключението на съдебно-техническата експертиза. Съобразно чл. 202 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая съдът правилно не е кредитирал заключението по отношение на изводи с правен характер (вж. § 1, т. 6 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица). Основният спорен въпрос по делото е адресат ли е "Тундра ИТСВ" ЕООД на задължението по чл. 60, ал. 2 ЗУТ. Според разпоредбата, приложима за застрояването извън границите на урбанизираните територии, то се разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. От съдържанието на правилото и по аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ следва, че ако тези изисквания не са изпълнени, издаването на разрешаващ строителството акт е обусловено от наличието на план за елементите на техническата инфраструктура. Липсва спор между страните, че към момента на издаване на процесното разрешение за строеж не са одобрени също и проекти по части "Електрическа" и "ВиК" – чл. 3, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ЗУТ осигуряването на изискуемите проекти е задължение на възложителя. Във връзка с това аргументите, свързани с отричането на принадлежността на възложителя към задължените лица по чл. 60, ал. 2 ЗУТ, са неоснователни. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че адресати на чл. 60, ал. 2 са само лицата по чл. 64, ал. 3 ЗУТ. Последната разпоредба възлага на държавата, общините и съответните експлоатационни дружества общото задължение по изграждане, поддържане и ремонтиране на проводите и съоръженията на техническата инфраструктура, което обаче не изключва легитимацията на заявителя за издаване на разрешението за строеж да инициира производство по одобряване на парцеларен план. Неговото качество на заинтересован в тази хипотеза произтича от собствеността върху имота, в който се разрешава строителството и като последица ще се ползва от изградения елемент на техническата инфраструктура. Именно на титуляря на учредено право по чл. 193, ал. 1, 3 и 4 ЗУТ се издава и разрешението за строеж на отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – ал. 7 на чл. 193 от закона, чиято основа е устройственият план. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2 АПК. При неоснователността на касационната жалба в полза на ДНСК ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение