Решение № 2423 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 781/2017 г.

Решение № 2423 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 781/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"- гр. С., чрез пълномощника си К. И. - старши юрисконсулт, срещу решение № 122 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 104/2016 г. на Административен съд - К., с което е отменено уведомително писмо за одобрение с № 25/112 с изх. № 01-6500/6449 от 15.06.2016 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Със същото Е. Г. е била уведомена за извършената редукция в размер на 18252.26 лева на заявената за оторизация сума в размер на 24446 лева, във връзка със сключен договор № 09/112/01200 по мярка 112. Изпратена е административната преписка за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че мотивите противоречат на действителното фактическо положение и събрания доказателствен материал. На последно място излага, че е допуснато нарушение и на съдопроизводствените правила, като е разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, но в мотивите не се съдържа конкретика, какво следва да направи административния орган. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по същество на спора, с което да се остави в сила уведомително писмо за одобрение с номер № 25/112 с изх. № 01-6500/6449 от 15.06.2016 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. С писмено становище от 26.01.2018 г. от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" чрез юрисконсулт Е. Х., е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от Граждански процесуален кодекс /ГПК / във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът - Е. С. Г. от гр. К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след обстоен анализ на релевантните факти и обстоятелства и установяващите ги доказателства, в резултат на което съдът е достигнал до обосновани фактически констатации и верни правни изводи. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 122 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 104/2016 г. на Административен съд - К., е отменено уведомително писмо за одобрение № 25/112 с изх. № 01-6500/6449 от 15.06.2016 г. издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разпалащателна агенция, в частта с която на Е. С. Г. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 18 252.26 лева, представляваща сумата над 6193.74 лв. до 24446 лв., дължима като второ плащане по договор № 09/112/01200 от 15.05.2009 г., като преписката е изпратена на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разпалащателна агенция за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение, Д. фонд "Земеделие" - Разпалащателна агенция, гр. С., е осъдена да заплати на Е. С. Г. от гр. К., направените по делото разноски в размер на 2 224.09 лв. За да постанови този резултат административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - като съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Съгласно чл. 11а т. 1 и 2 от ЗПЗП, разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане Общата селскостопанска политика и извършва разплащания по тях. Установил е, че процесното уведомително писмо отговаря на изискването за форма, като в него са изложени фактическите и правни основания за издаването му, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, но е достигнал до извода, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Решението на Административен съд - К. е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото имащи отношение към оспорения акт, към компетентността на органа издател на акта и въведените материалноправни изисквания за издаването му. Установено е че между Е. С. Г., като ползвател и ДФ "Земеделие" е бил сключен Договор № 09/112/01200 от 15.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева, за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана - приложение № 1. В раздел II от Договора е предвидено помощта да се изплати на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лева, като второто плащане, също в размер на 24 446 лв., е уговорено да се осъществи при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици /ИЕ/. Съгласно представения бизнес план, Приложение № 1 към чл. 13 от Наредба № 9/2008 г., началният икономически размер на стопанството на Е. С. Г. е бил 2.86 ИЕ, при площ на стелажите за отглеждане на гъби - 200 кв. м. Предвидено е, в периода на проверката след края на третата година, икономическият размер на стопанството да нарасне на 8,40 ИЕ, при площ - 700 кв. м. На 14.05.2013 г. е извършена проверка на място от РТИ - К., при която е отразено в контролния лист от същата дата, че в земеделското стопанство на Е. Г. са установени 0.07 ха кайсии /33 броя/ и 0.206 ха изорана площ, които са част от кайсиево насаждение, унищожено и изорано поради пропадане, като в парцела с праскови на места са установени пропаднали дървета. При проверката на място са установени 287.2 кв. м. стелажни рафтове, заредени с гъбен компост и 412.8 кв. м. празни стелажни рафтове /незаредени/. По повод на констатираните пропаднали дървета, е представен пред Д. фонд "Земеделие" - Констативен протокол от 01.11.2012 г., издаден от О. К., от който се установява, че на стопанството са нанесени щети от свободно пуснати без надзор животни, а по отношение на незаредената стелажна площ Е. Г. е конкретизирала, че се дължи на производствения цикъл на гъбите, при който напълно заредени са три от помещенията, а две от помещенията се подготвят за зареждане или се дезинфекцират. Във връзка с така извършената проверка, Е. Г. е получила от ДФ "Земеделие" разплащателна агенция, отдел Уведомително писмо за отстраняване на нередовности като от Е. Г. пред ДФЗ ОД - К. са представени изисканите от нея доказателства, установяващи закупуването на 210 тона компост, тъй като заложеното нарастване на икономическия размер на земеделското стопанство от 2.86 ИЕ на 8.40 ИЕ, чрез разширяване на производствените площи, на които се отглеждат гъби, е предвидено в Таблица 8.2 от бизнес-плана, където е предвидено закупуването на количеството от 210 тона компост. Отделно от това са представени и изисканите документи, доказващи реализация на произвежданата продукция за периода на изпълнение на бизнес-плана. На 19.09.2013 г. в земеделското стопанство на Е. Г. е извършена още една проверка от РТИ-К.. В приложения по делото контролен лист е отбелязано, че при проверката е констатирано, че кандидатът отглежда гъби в пет помещения, като измерената обща стелажна площ е 0.0707 ха. Заредената стелажна площ с компост е 0.05203 ха., незаредената стелажна площ е 0.01863 ха. Всички пет помещения са заредени с компост. В три от помещенията има наличие на гъби, които не са годни за консумация, а в две от помещенията няма наличие на гъби. При извършената проверка, в графа "Забележки" е посочила, че има заболяване по гъбите и във връзка с това възражение е представила Констативен протокол на ОДБХ - К., съгласно, който контролните органи от посочената дирекция, при проверка на място в гъбарника на Е. Г. са установили болести по гъбите, дължащи се на зараза по повърхността на компоста, поради което й е наредено да се изнесат чувалите с компоста извън помещенията и да се обеззарази целия гъбарник. Предвид което административният съд е приел, че от приетото до тук от двете проверки, извършени на място от служители на административния орган, по категоричен начин е установено, че Е. Г. е изпълнила посоченото в бизнес-плана задължение за увеличаване икономическия размер на стопанството, което както е упоменато в плана ще се достигне чрез производствената площ /стелажна/ за отглеждане на гъби. Увеличения размера на стелажната площ не с 500 кв. м., както е посочено в бизнес-плана, а с 507 кв. м., като общата площ на стелажите към дата и на двете проверки е 707 кв. м. В производството по оспорване на административният акт пред административен съд К., е допусната и приета съдебно-агрономическа експертиза. Въз основа на заключението на вещото лице е установено, че, с оглед констатираната стелажна площ за отглеждане на гъби, обосновава извод за нарастване стопанството на жалбоподателката с 5.61 ИЕ, т. е. над 5 ИЕ /съгласно т. 2.4 от Договора/ и над 5.54.ИЕ /съгласно бизнес-плана/. В подкрепа на изложеното са и представените и приети от първоинстанционния съд по делото като доказателства: касови бележки, извадка от книга за приходите, годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., от които по категоричен начин административния съд е приел за установено, че жалбоподателката през последните 12 месеца е отглеждала гъби и съответно е реализирала произведената продукция. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства административният съд, правилно е приел, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон - Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Настоящия състав, приема, за неоснователен наведения от страна на касатора довод, относно определянето на точната сума за оторизация по подадената заявка за второ плащане, тъй като смята, че Д. фонд "Земеделие" - РА, правилно е приложил правилото на чл. 30 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. по силата на препращащата норма на чл. 26 б, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Правилно административният съд е установил, че не е налице хипотезата на чл. 26, буква "б", ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., с оглед на което е извършено преизчисление на субсидията за плащане съгласно чл. 30 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. За да се приложи правилото на чл. 30 от Регламент 65/2011 г., трябва да е налице следната предпоставка: Разликата между сумата, посочена в искането за плащане и сумата, която да бъде изплатена след проверка на допустимостта на искането за плащане, да е повече от 3 %. Ако е налице тази разлика, определената след проверка на допустимостта на искането за плащане сума ще бъде намалена. Размерът на намалението ще бъде равен на разликата между сумата, посочена в искането за плащане и сумата, която следва да бъде изплатена след проверка на допустимостта на искането за плащане. Съдът намира, че в настоящият случай от събраните по делото доказателства, по категоричен начин се доказа, че такава разлика, с повече от 3 %, не е налице, тъй като Е. Г. е подала заявка за второ плащане, равняващо се на сумата, в размер на 24 446 лв., като в чл. 2, т. 4 от Договора, изрично е посочено, че тази сума ще й бъде изплатена при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ. Съгласно чл. 6, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., второто плащане е в размер на левовата равностойност на 2 500 евро за всяка икономическа единица увеличение, спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство, след проверка на изпълнението на бизнес-плана на младия фермер, т. е. сумата в размер на 24 446 лв. е равна на произведението от 5 ИЕ х 2 500 евро х 1.9558 лв. /курс на лев към евро/. Няма как да се получи разлика над 3 % между заявената и допустимата за плащане сума. Неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател по отношение на неяснотата относно действията, които следва да извърши административния орган след връщане на преписката. Същото касае тълкуване или допълване на съдебния акт, което не се извършва по касационен ред. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение