Решение № 3989 от 12.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на 03 сектор Административно обслужване на граждани на територията на СДВР при отдел Български документи за самоличност при Столична дирекция на вътрешните работи (ОБДС-СДВР), подадена чрез юрисконсулт Панайотова, срещу Решение 3931 от 13.06.2022 г. по адм. д. 11720/2021 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209 АПК. Твърди се, че съдът е формирал неправилен извод за неоснователно бездействие на длъжностни лица от ОБДС-СДВР, съставляващо непредоставяне на формуляр на заявление за издаване на паспорт на малолетно лице и съответно неприемане на самото заявление. Според касационния жалбоподател с представеното пълномощно е учредена представителна власт на майката за еднократно подаване на заявление за издаване на паспорт на детето, а не както съдът е възприел, че въз основа на същото пълномощно майката има право да подава заявление многократно. Моли съда да отмени решението и да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли иска по чл. 256 АПК. Ответникът М. Рашева в качеството на родител и законен представител на В. Здравков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение е осъден началникът на 03 сектор Административно обслужване на граждани на територията на СДВР при ОБДС-СДВР, чрез служителите в отдел Български документи за самоличност да извършат следните фактически действия: 1) Да предоставят на М. Рашева формуляр на заявление за издаване на документ за самоличност; 2) Да приемат попълнено заявление за издаване на документ за самоличност; 3) Да заведат в регистъра по чл. 16, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи приетото заявление и съответно да издадат на В. Здравков надлежен документ за това, в 3-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. По делото не се спори, че на 22.11.2021 г. М. Рашева заедно с малолетното си дете В. Здравков, роден на [дата]., са посетили отдел Български документи за самоличност СДВР във връзка с подаване на заявление за издаване на паспорт на детето. М. Рашева е представила копие и оригинал от пълномощно с рег. 576 от 25.03.2017 г. по описа на нотариус 357 В. Андреева с район на действие Районен съд Русе, подписано от М. Кръстев, баща на детето, оригинал на удостоверение за раждане серия Т-АР 000420, изд. на 08.10.2010 г. от община Тутракан, паспорт 384567214 на В. Здравков, изд. на 28.03.2017 г., със срок на валидност 28.03.2022 г., както и лична карта на М. Рашева в качеството на законен представител. На същата дата М. Рашева допълнително е представила декларация от бащата с нотариална заверка на подписа. В декларацията е изразено съгласие на бащата детето да пътува многократно и неограничено извън пределите на Република България, навсякъде в чужбина, без ограничение на период и дестинации, придружавано от майка си или самостоятелно без придружител. В декларацията е посочено, че е безсрочна. Служителите на отдел Български документи за самоличност СДВР не са предоставили на М. Рашева автоматично попълнен формуляр на заявлението, съответно заявлението не е подадено и не е регистрирано. Съдът е посочил, че липсват категорични данни на какво основание е отказано да бъде предоставен автоматично попълнен формуляр на заявлението. В съдебното производство ответникът твърди, че в представеното пълномощно думата паспорт е използвана в единствено число, като такъв вече е издаден, поради което е изчерпана представителната власт на пълномощника. Този извод според съда противоречи на материалния закон, който в чл. 41, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) постановява, че пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. В случая няма данни за оттегляне на пълномощието, нито пък за настъпване на някоя от другите хипотези на прекратяване на представителната власт на майката. Видно от приложеното пълномощно майката е била упълномощена да подава необходимите документи за издаване на паспорт на детето от името на бащата на детето. Използваното единствено число не означава еднократност на действието на пълномощното. Според съда използваната форма паспорт е употребена в смисъл, че е конкретизиран точно определен вид български личен документ, доколкото едно лице може да има само един паспорт по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). По горните съображения съдът е приел, че е налице неизвършване на фактически действия по смисъла на чл. 256 АПК (редакция ДВ, бр. 30/2006 г. ), които административният орган е бил длъжен да извърши по силата на закона. Задължени да извършат фактическите действия по предоставяне на формуляр по образец на М. Рашева за издаване на паспорт, приемане на подписаното от нея заявление и завеждане на заявлението в регистъра по чл. 16, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД) са служителите в отдел Български документи за самоличност при СДВР (чл. 7, ал. 1, т. 1 ПИБЛД). Доколкото 03 сектор Административно обслужване на граждани на територията на СДВР към отдел Български документи за самоличност при СДВР се ръководи от съответния началник, то и последният следва да бъде осъден на основание чл. 256, ал. 3 АПК да организира извършването на фактическите действия, предвидени в Закона за българските лични документи и в Правилника за издаване на българските лични документи в 3-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗБЛД заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители. С представеното по делото пълномощно бащата на детето е упълномощил майката да го представлява като родител пред паспортните власти при подаване на необходимите документи за самоличност паспорт, лична карта, СУМПС, както и при тяхното получаване. Съдът е извършил правилна преценка, че волята на упълномощителя следва да се тълкува с оглед съдържащата се в преписката декларация от 25.03.2017 г. на М. Кръстев с нотариална заверка на подписа. Видно от нейното съдържание декларацията е безсрочна и с нея Кръстев в качеството си на баща на детето е декларирал съгласието си детето им да пътува многократно и неограничено извън пределите на Република България, навсякъде в чужбина, без ограничение на период и дестинации, придружавано от майка си или самостоятелно без придружител. В случая няма данни за оттегляне на пълномощието, нито пък за настъпване на някоя от другите хипотези по чл. 41, ал. 1 ЗЗД за прекратяване на представителната власт, поради което следва да се приеме, че майката на детето се е легитимирала с надлежно изрично пълномощно, в което волята на упълномощителя следва да се тълкува за многократно подаване на заявление за издаване на паспорт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение