Решение № 9259 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2015 г.

Решение № 9259 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба от Сдружение "Борба за справедливост" със седалище в гр. Ямбол срещу решение № 1524-МИ/НР от 18.08.2015 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, в частта му по раздел II, т. 15.1, б. "е", т. 15.2 и т. 15.3. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в тези му части. Твърди се, че въведеното и развито в тези части изискване членовете на общинските избирателни комисия да са с висше или приравнено на него образование, противоречие с Конституцията на РБългария, Закона за народната просвета и Закона за защита от дискриминация. Иска се отмяна на решението на ЦИК в обжалваните му части. Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез пълномощника си Владимир Пенев, счита жалбата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. Жалбоподателят е юридическо лица с нестопанска цел, в чиито предмета на дейност и цели, за които е създаден, са включени съдействие на гражданите за защита на техните права и интереси и укрепване на общественото доверие към държавните институции. Затова и в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., той има правен интерес да оспорва решението на ЦИК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспорваната т. 15.1, б. "е" от раздел II от решение № 1524-МИ/НР от 18.08.2015 г. на ЦИК се съдържа изискване членовете на общинските избирателни комисия да са с висше образование или приравнено на него по Закона за висшето образование. А с другите оспорвани т. 15.2 и т. 15.3 от същия раздел II на решението на ЦИК, е развито това изискване - относно начина на установяване на това обстоятелство и относно обхвата на образованията, които са приравнени на изискването за висше образование. Жалбоподателят оспорва това изискване с доводи за противоречие с Конституцията на РБългария, Закона за народната просвета и Закона за защита от дискриминация. Според чл. 80, ал. 1 от Изборния кодекс за членове на общинската избирателна комисия се назначават лица с висше образование, които имат право да гласуват в съответния вид избор и владеят български език. Решението на ЦИК в оспорваните му части е в пълно съответствие с тази законова разпоредба на специалния закон, регламентиращ условията, организацията и реда за произвеждане на изборите в Република България /чл. 1, т. 1 ИК/. Условията на ИК са приложими при организирането и провеждането на изборите за общински съветници, кметове на общини, кметове на райони, кметове на кметства и национален референдум според чл. 2, т. 5 и т. 6 от ИК и § 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Съгласно чл. 146, т. 5 и т. 6 от АПК съдът извършва контрол за законосъобразност на решението на ЦИК относно съответствието му с материалноправни разпоредби и с целта на закона. В случая материалноправната разпоредба на чл. 80, ал. 1 ИК /относима за изискванията към членовете на общинската избирателна комисия/, е пределно ясна и целта на закона също е в насока за този изискване. Затова решението на ЦИК не противоречи на закона или на неговата цел. То е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Оплакванията на жалбоподателя са насочени срещу противоречие на нормата на чл. 80, ал. 1 от Изборния кодекс с Конституцията и с другите два посочени от него закона. Но съдът в това производство извършва контрол за законосъобразност единствено на решението на ЦИК. Той няма правомощия за установява противоконституционност, още по-малко в това производство. Според чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съдът може да не приложи единствено подзаконов нормативен акт, не и законова разпоредба, каквато е тази на чл. 80, ал. 1 ИК. Не се и установява противоречие на последната правна норма и с регламент на Европейския съюз, поради което няма основание тя да се изключи от действащото право. А относно нормите на Закона за народната просвета и Закона за защита от дискриминация, то Изборният кодекс е специален спрямо тях, поради което неговите норми имат приоритет пред тези на другите два закона. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна. При постановяване на решението в обжалваните му части не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Затова жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основания чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение