Решение № 11990 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 142/2011 г.

Решение № 11990 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 142/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Премиум кар" АД, гр. София, срещу решение № 3480 от 04.11.2010 г., постановено по адм. д. № 5856/10 г. Административен съд - София град, пети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение за отказ за възстановяване на акциз № П47-0156/04.06.2010 г. на Началника на митница Столична, потвърдено с Решение № 635/19.07.2010 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд- София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата и бъде отменено обжалваното Решение за отказ за възстановяване на акциз № П-47-0156/04.06.2010 г. Ответникът по касационната жалба, чрез своите процесуални представители юрк. Осенов и юрк. Петров, взема становище, че решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Подробни мотиви в подкрепа на това искане са изложени в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При изяснена фактическа обстановка Административен съд София град е отхвърлил жалбата, като е приел за установено, че действително лек автомобил "Бентли континентал GT", шаси № SCBCF63W38C053495, е закупен от жалбоподателя "Премиум кар" АД с договор от 17.12.2009 г., за което е издадена и фактура № 91/18.12.2009 г., но акцизът е заплатен от "Евролизинг кар" АД (който след вноса на автомобила е продал същия на "Имо 2005" ООД, а последният от своя страна го е препродал на "Премиум кар" АД). Изводът на съда е, че макар "Евролизинг кар" АД да е заплатило акциз при вноса на автомобила с акцизна декларация № BG 005000/0077 от 11.01.2008 г., то това не създава никакви права за жалбоподателя, тъй като акцизът се заплаща еднократно и при препродажба на автомобил, за който вече е начислен акциз, нов акциз не се начислява, респективно последващият купувач не плаща такъв. Обжалваното решение е правилно. По делото се установява по несъмнен начин, че дължимият акциз е внесен от друго търговско дружество- "Евролизинг кар" АД. Доколкото акцизът е начислен при първоначалната продажба на автомобила, липсва основание същият да се счита за начислен и при неговата следваща препродажба. Следва да бъдат споделени решаващите мотиви на съда, че акцизът е еднократен данък и същият не се начислява неколкократно, поради което в конкретния случай липсва основание за неговото възстановяване. По аналогичен въпрос вече има формирана и съдебна практика, като в решение № 4439 от 03.04.2009 г. по адм. д. № 11 356/2008 г. на I отд., ВАС е прието, че "наистина акцизът като данък върху потреблението се включва в цената на стоката и се заплаща от последващите купувачи, но това не означава, че на всеки етап на продажбата акцизът ще се възстановява на последващите купувачи, тъй като акцизът участва в цената на стоката, защото възстановяването на акциз се извършва от държавата само при еднократното му начисляване". С оглед на това, законосъобразен се явява изводът на административния съд, че "Премиум кар" АД няма процесуална легитимация да иска възстановяване на внесения в процесния случай акциз. Презумирането, че тежестта на акциза е прехвърлена върху касационния жалбоподател, в каквато насока са част от релевираните оплаквания в жалбата, би довело до неоснователното му обогатяване с възстановен акциз, платен от друго дружество, в качеството му на данъчнозадължено лице. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и извода на първостепенния съд, че съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС към искането за възстановяване на акциз се прилага копие от фактурата за закупения автомобил, като в цената трябва да е отбелязано, че е включен платен акциз. видно от договора и фактурата за закупуване на автомобила от касатора от "ИМО-2005" ООД, посочени по- горе, акцизът не е включен, което съставлява пречка за възстановяването му. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния данъчен закон - ЗАДС, на съдопроизводствените правила и при правилна фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, което сочи и на обоснованост на неговото решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от процесуалните представители на ответника, както и предвид обстоятелството, че юрисконсултско възнаграждение не е присъждано по делото от първостепенния съд, касатора следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" сумата 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,