Решение № 15013 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2009 г.

Решение № 15013 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Михайлов Узунов от гр. Пазарджик против решение № 9088/7.07.2009 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено по адм. д. № 997/2009 г. по описа на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Узунов срещу заповед К - 6571/21.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът се позовава на чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР, считайки, че когато служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, същото се извършва по реда на чл. 106, ал. 1 и ал. 4 ЗДСл. Наличието на предпоставките по чл. 69 КСО не обуславя автоматично прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и не отменя изискването на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а само създава привилегировано положение за служителя. Нарушаването на принципа за равнопоставеност е попречило на съда да обсъди всички факти о обстоятелства заедно и поотделно. По този начин решаващият съд не е изградил правилно и обосновано убеждение относно обективната истина в процеса. Касаторът моли да бъде отменено първоинстанционното решение, след което да се отмени и оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи я е оспорил чрез съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от гл. юрисконсулт Б. Иванов. Счита, че касаторът тълкува едностранно и неправилно текста на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР във вр. с чл. 106, ал. 1 и ал. 4 ЗДСл. Първата разпоредба е с процесуален характер, а материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР е чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 69 КСО. Цитираната норма е специална спрямо тази от ЗДСл. Текстът на чл. 106, ал. 1 и 4 ЗДСл. задължава органа по назначаването да изплати обезщетение в случай, че не е било отправено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят е бил назначен в системата на МВР на 25.07.1990 г., заемайки различни длъжности. Считано от 2000 г. той е работил, като началник на група към отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при ОДП на МВР Пазарджик, категория "В", заемайки я до 24.11.2008 година. С приложената справка е установено, че към 31.10.2008 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 18 години, 03 месеца и 05 дни, при общ трудов стаж 25 години, 02 месеца и 4 дни. Въз основа на предложение от 19.11.2008 г. на директорът на ОД на МВР, министърът на вътрешните работи е прекратил със заповед К - 6571/22.11.2008 г. и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното правоотношение на Узунов. При така възприетата фактическа обстановка тричленният състав на ВАС - Трето отделение е направил обоснования извод, че с нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР законодателят е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, притежаващи изискуемия по чл. 69 КСО трудов стаж, без оглед на възрастта. В случая е налице предпоставката служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени, като държавен служител в системата на МВР. Видно е, че съдът е обсъдил релевантните доказателства и доводите на страните, като не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По същество оплакването на касатора е за неправилно приложение на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР. Тази норма само предвижда възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР с едномесечно предизвестие. Препращането на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР към реда на чл. 106, ал. 1 и 4 ЗДСл. е във връзка с едномесечното предизвестие. Липсата му би имала за последица дължимост на съответното обезщетение. Видно е от съдържанието на заповед № К 6571/21.11.2008 г., че в нея издателят й е разпоредил на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР. В този смисъл тричленният състав е направил законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия