Решение № 1127 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2009 г.

Решение № 1127 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Доил Йосифов Каменов, Пламен Даилов Каменов и Рени Александрова Митева, от гр. Давен против Решение № 169/15.07.2009 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 99/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-См-11/27.03.2009 г. на началника на РДНСК - Смолян издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна сграда - гараж и склад" в УПИ VII-257,256 и част от УПИ-Х, кв. 121 по плана на гр. Девин, кв. Настан. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна РДНСК - Смолян писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема процесния строеж за незаконен-изпълнен през 1997 г. без разрешение за строеж и изискващите се строителни книжа, в нарушение на действащия тогава чл. 55 ЗТСУ отм., за който няма проведена процедура за узаконяване по § 184, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и е неприложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване, както е законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че процесният строеж е изпълнен през 1997 г. и за него няма издадено разрешение за строеж. Има одобрен от главния архитект на община Девин проект от 26.06.1997 г., в който не е записано какъв е строежа и къде се предвижда да се застрои. Дори да се приеме, че има характер на част от инвестиционния проект, няма данни за издадено въз основа на него строително разрешение. Заверката на гл. архитект за одобрение не представлява деклариране на незаконния строеж по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, както неоснователно се претендира от касаторите. Извършеният без разрешение строеж, за който няма проведена процедура по узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не е приложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както правилно приемат административния орган и съда. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевантните фактически обстоятелства са установени въз основа на представените от страните доказателства, при съвкупната преценка на които съдът е обосновал своите правилни правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,