Решение № 7008 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2832/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. Йорданова, против решение № 38894/21.11.2025 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 11131/2024 г., с което касаторът е осъден да заплати на „Уейбин” ООД, сумата от 9700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на ревизионен акт № Р-22221222005693-091-001/25.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, прогласен за нищожен с решение № 1098/07.08.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба (01.09.2023г.) до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на АССГ поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Сочи се, че съдът неправилно е анализирал представения договор за правна защита и съдействие и неправилно е дал тежест на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Счита се, че неправилно съдът е преценил размера на иска за справедлив като не е съобразил решение на СЕС по дело С-438/22. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли исковата претенция, алтернативно обезщетението да бъде определено в по-нисък размер. Претендират се разноски за заплатената държавна такса за касационната инстанция и за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност. Ответникът – „Уейбин” ООД, чрез адв. Антонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени доводи в писмен отговор и в о.с.з. Моли съда да остави в сила решението и претендира разноски за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя неоснователна. С решение № 38894/21.11.2025 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 11131/2024 г., НАП е осъдена да заплати на „Уейбин” ООД, сумата от 9700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на ревизионен акт № Р-22221222005693-091-001/25.05.2023 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП- София, прогласен за нищожен с решение № 1098/07.08.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба (01.09.2023 г.) до окончателното й изплащане. За да обоснове извод за основателност на исковата претенция, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221222005693-020-001/26.10.2022 г., изменена със ЗИЗВР № Р-22221222005693-020-002/12.01.2023 г. и ЗИЗВР № Р-22221222005693-020-003/24.01.2023 г., била възложена ревизия на "Уейбин" ООД за определяне на задължения по ЗДДС и ЗКПО, в резултат на което е издаден РА № Р-22221222005693-091-001/25.05.2023 г. от органи по приходите при ТД на НАП- София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 128 154,26 лв. В хода на ревизионното производство на 03.04.2023 г. между "Уейбин" ООД и Адвокатско дружество "Антонова и Маринов" бил сключен договор за правна помощ и съдействие с предмет обжалване по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП на РА, издаден въз основа на горепосочените ЗВР, като в т. III от договора е уговорено възнаграждение в размер на 9 700 лв., от които 4 850 лв., платими в брой срещу разписка или по банков път в срок до три дни от сключване на договора и 4 850 лв., платими по същия начин в срок до три дни от връчването на РА. По делото са представени разписка от 04.04.2023 г., удостоверяваща плащане в брой на сумата от 4 850 лв. като първа вноска по договора и разписка от 31.05.2023 г., удостоверяваща второ и окончателно плащане на сумата от 4 850 лв. Въз основа на така сключения договор на 13.06.2020 г. била подадена жалба срещу РА № Р-22221222005693-091-001/25.05.2023 г., който впоследствие е прогласен за нищожен с решение № 1098/07.08.2023 г. на Директора на дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от която се установява, че ищецът и адвокатското дружество са осчетоводили заплатения адвокатски хонорар съгласно счетоводните стандарти, както и че счетоводните записвания в книгите на търговеца са водени редовно. Прието е и заключение по съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/, от която е установено, че подписите в представените по делото документи са положени от лицата сочени за техни автори. Въз основа на така установената фактическа обстановка АССГ е приел, от правна страна, че исковата претенция е основателна, тъй като са налице и трите кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на НАП по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен ревизионен акт, с който са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 128 154,26 лв., който акт е обявен за нищожен в хода на развилото се обжалване по административен ред; причинена вреда, подлежаща на обезщетяване по отношение на сторените разноски в производството по обжалване на РА по административен ред и пряка и непосредствена връзка между нищожния ревизионен акт и причинената вреда. Съдът е изложил мотиви, че в случай на неиздаване на РА, ревизираното лице не би потърсило адвокатска помощ и не би направило разходи за заплащането й, въз основа на което е извел извод, че безспорно от издаването на нищожния РА ищцовото дружество е претърпяло вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на административното оспорване на акта пред директора на Д „ОДОП“. Относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение съдът е изложил мотиви, че същият е справедлив и обоснован с оглед разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради което е приел за неоснователно наведеното възражение за прекомерност от ответника. С решението е уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба (01.09.2023 г.) до окончателното й изплащане, поради основателността на претенцията за основното вземане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Изводите на административния съд са формирани въз основа на относимите писмени доказателства и приетите по делото заключения на ССЕ и СПЕ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на претендираните имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на обжалването на РА по административен ред. Както правилно е посочил АССГ законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на ревизионни актове по административен ред, с оглед на което единственият път за обезщетяване на лицата за сторените разноски е в исково производство по ЗОДОВ. По делото безспорно е установено наличието на претърпени имуществени вреди, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и нищожния РА, тъй като дружеството не би заплатило адвокатско възнаграждение ако не бе издаден нищожния РА, с който са му установени задължения в размер на 128 154,26 лв. Претърпените имуществени вреди са напълно доказани, както по основание, така и по размер въз основа на представените по делото доказателства, в т.ч. договор за правна помощ, разписки за извършени плащания в брой и счетоводни документи, които са били обект на две изслушани експертизи по делото, приети без оспорване от страните, видно от които извършените разходи са надлежно осчетоводени и представените документи изхождат от лицата посочени в тях. С оглед редовно воденото счетоводство, правилно съдът е приел, че представения договор и разписки за плащания в брой съдържат достоверни дати, доколкото въз основа на тях са извършени счетоводни записвания в книгите на търговеца и адвокатското дружество. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение, като е изложил подробни мотиви относно наведеното възражение за прекомерност, които се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е приложил правилно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е извършил необходимата преценка с оглед материалния интерес по делото и приложимата нормативна уредба. Изложените в тази връзка възражения в касационната жалба за приложимост на решение на СЕС по дело С-438/22 при определяне на размера на претендираното адвокатско възнаграждение са напълно неоснователни, тъй като размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален интерес, вида и количеството на извършената работа, предвид което настоящия състав на ВАС счита, че са съобразени критериите за справедливост, зададени с решение по дело С-438/22 на СЕС. Съдът е извършил дължимата преценка на събраните по делото доказателства, отговорил е на всички наведени възражения от страните и е извел правилни и обосновани изводи, с оглед на което касационната жалба като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изложеното не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора и предвид неоснователността на подадената касационна жалба, разноски на ответната страна не следва да се присъждат за настоящата инстанция, тъй като въпреки че такива са претендирани, по делото не е представен нито списък с разноски, нито доказателства за заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение