Решение № 3068 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2019 г.

Решение № 3068 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Палмар-1" ЕООД, ЕИК: 131028461, чрез управителя П. Марков, против решение № 1832/18.03.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 12015/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22002217000216-091-001/14.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1575/06.10.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са определени задължения ДДС за внасяне в размер на 58 625, 17 лв. и лихви за просрочие в размер на 28 393, 30 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, или връщане на делото на АССГ със задължителни указания. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йорданов, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 311 лв. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ №Р-22002217000216-091-001/14.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1575/06.10.2017 г. на директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са определени задължения ДДС за внасяне в размер на 58 625, 17 лв. и лихви за просрочие в размер на 28 393, 30 лв. Административният съд въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Съдът е достигнал до извод, че по отношение на констатираните разминавания в подписите на управителите на дружествата, които се твърди, че са доставчици по спорните доставки на стоки и услуги, и подписите в представените Протоколи обр. 19 не е необходимо назначаване на съдебно- графологична експертиза, тъй като според управителя на дружеството- жалбоподател, протоколите биха могли да са подписани от служители, а не от управителите на дружествата. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за доставка на услуги – СМР, издадени от "Деник" ЕООД, съдът е приел, че във фактурите липсва уточнение за вида на фактурираните СМР. Приел е, че има разлика между стойността на СМР по фактури и по протоколите образец 19 за приемане на СМР. По отношение на фактурата за доставка на дървен материал съдът е стигнал до извод, че липсват данни за количеството на дървения материал като по този начин не може да бъде направен извод въобще какво е доставено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав на ВАС намира ревизионния акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно оплакването от страна на касационния жалбоподател за неназначаването на съдебно-графологична експертиза. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Липсата на подробни мотиви на съда за неназначаването на съдебно-графологична експертиза не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не може да обоснове отмяна на решението при постигнат правилен краен резултат. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на стоки – строителни материали, издадена от "Боянов строй-85" ЕООД. Приложените протоколи обр. 19 са представени едва в хода на извършената втора ревизия. В тях не са посочени лицата, които са ги подписали, което разколебава тяхната доказателствена стойност. Не са събрани доказателства, въз основа на които да е възможен извод за фактическо извършване на доставките при условията на пълно и главно доказване. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките, поради което не е установено предаване на родово определените вещи предмет на процесните доставки. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на стоки – препарати, издадена от "Албен-Алексиеви" ЕООД. Правилно е констатирано разминаване между предмета на доставката, описан във фактурата, и приетото с протокола обр. 19. Във фактурата количеството е 1500 л. при ед. Цена 2 лв., а в протокола е 2 л. при ед. цена 1500 лв. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните три фактури за доставка на стоки – врати, издадени от "Меделин" ЕООД. В приложените протоколи обр. 19 не са посочени лицата, които са ги подписали, което разколебава тяхната доказателствена стойност. Липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките, поради което не е установено предаване на родово определените вещи предмет на процесните доставки. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на дървен материал, издадена от "Деник" ЕООД. В нея не се съдържат данни за количеството, вида и ед. цена на фактурираните стоки. Същата не отговаря на изискванията на чл. 71, т. 1 вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗДДС. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на "авточасти по опис", издадена от "Деник" ЕООД. Към нея не е представен описа на авточастите, който също е предмет на фактурата. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури на "Деник" ЕООД с предмет "СМР по договор". Процесните фактури не отговарят на изискването на чл. 71, т. 1 вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Видно от съдържанието като предмет на доставката е записано: "СМР по договор". Съдържанието на фактурата не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез представените съпътстващи документи, поради наличните разминавания в тях. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба по делото следва да се присъди юрисконсултско възнграждение в размер 2 311 лв. на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение