Решение № 84 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 230/2017 г.
ВКСI гражданско отделение17.07.2017 г.докладчик т Бранислава Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. В. Б. вх. № 4902/31.08.2016 г. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 3815 от 26.05.2014 г. на Благоевградския районен съд по гр. д. № 2104/2012 г., потвърдено с решение № 5254 от 15.12.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 818/2014 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 84 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 230/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 304 ГПК. С молба вх. № 4902/31.08.2016 г. И. В. Б. е поискал отмяна на влязлото в сила решение № 3815 от 26.05.2014 г. на Благоевградския районен съд по гр. д. № 2104/2012 г., потвърдено с решение № 5254 от 15.12.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 818/2014 г., с което е признато за установено спрямо В. М. Б., че С. С. М., Г. С. З. и З. К. Д. за собственици, всеки един от тях, на 1/4 идеална част от два урегулирани поземлени имота УПИ 5-19 и УПИ 6-19 по кадастралния и регулационен план на [населено място], [община]. Ответницата З. К. Д. е подала отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 304 ГПК и молбата за отмяна е неоснователна. Ответниците У. Й. Б. и М. В. Б., конституирани в производството по отмяна на мястото на починалия ответник след влизане в сила на решението В. М. Б., изразяват становище, че молбата за отмяна е допустима и основателна. Молбата за отмяна е приета за допустима с определението по чл. 307 ГПК № 63 от 17.03.2017 г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: На отмяна на основание чл. 304 ГПК подлежат влезлите в сила решения по искане на лице, което е обвързано от решението, но не е взело участие по делото. Легитимирани да иска отмяна на това основание са трети лица, които имат качеството на необходим другар на участвала по делото страна и е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, което определя и разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението и по отношение на тях. В разглеждания случай молителят твърди, че по силата на договор за продажба, сключен с нот. акт № 123 от 01.12.2011 г. е закупил от Д. С. Б. УПИ V-19 кв. 13 по плана на [населено място], [община], а с договор от 17.10.2011 г., сключен с нот. акт № 106/17.10.2011 г. Д. С. Б. му е дарила 1551/1668 ид. ч. от УПИ VI-19 кв. 13 по плана на [населено място], [община]. За тези имоти е уважен установителния иск за собственост с влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, по което първоначално ответник е била праводателката му Д. С. Б., но тя е починала в хода на производството и на нейно място е конституиран наследника й по закон В. М. Б., по отношение на когото искът е уважен. Молителят счита, че е следвало да участва като главна страна по делото - необходим другар, за да упражни надлежно правото си на защита по предявения иск. От данните по гр. д. № 2104/2012 г. на Благоевградския районен съд се установява, че исковата молба е подадена на 09.08.2012 г. като ищци по делото са С. С. М., Г. С. З. и З. К. Д., а ответник Д. С. Б.. Към момента на предявяване на иска през 2012 г. Д. С. Б. вече е прехвирлила на молителя И. В. Б. УПИ V-19 кв. 13 и 1551/1668 ид. ч. от УПИ VI-19 кв. 13 по плана на [населено място], [община]. В чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК са посочени изчерпателно адресатите на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение - това са страните по делото, както и техните наследници и правоприемници, когато правоприемството е настъпило след възникване на силата на пресъдено нещо с влизане в сила на решението. Когато страна по иск за собственост на недвижим имот е лице, което се е разпоредило с имота преди предявяване на иска, спрямо приобретателя силата на пресъдено нещо не се разпростира и решението по делото не го обвързва. Разглеждания случай е именно такъв. Молителят е придобил права от спорните имоти по представените с молбата за отмяна нотариални актове преди предявяване на иска срещу неговата праводателка, поради което той не е адресат на силата на пресъдено нещо по отношение на придобитите с двата договора права по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК. А щом като решението не го обвързва, той не е легитимиран да иска отмяна по чл. 304 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение