Решение № 5257 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2017 г.

Решение № 5257 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. У. П." АД със седалище гр. С., представлявано от изпълнителния директор Г. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Ил. Г., срещу решение № 2134/31.03.2017 г., постановено по адм. д. № 9511/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел IV, т. 5, с която на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, считано от 01.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14/МВтч. В касационната жалба са инвокирани доводи за нищожност, алтернативно за неправилност на съдебното решение, като се релевират основанията за касационна отмяна по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. За първото - поради липса на собствени мотиви, изразяващи волята на съда и "буквален препис на 3 решения на ВАС, а за второто - поради това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с основни съображения, че съдът неправилно приел обжалваното Решение Ц-27 на КЕВР за законосъобразно, въпреки че цената за достъп по процесната точка "неправомерно" включва разходи за допълнителен резерв, включени в цената за достъп по раздел IV, т. 1 от същото решение, откъдето следвало, че " "ЕСО" е компенсиран за разходи, които не доказал", в нарушение на чл. 4 и чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, респ. и че с Решение Ц-27 е утвърдена цена за достъп, като в нея се признават приходи на ECO за компенсация на разходи за минали години, което е неправилно. Освен това намира, че съдът неправилно неглижирал факта, че в Решение Ц-27 няма посочени основания, обосноваващи извод защо само производството на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия е довело до твърдяната от ECO необходимост от допълнителни резервни мощности. На трето място твърди, че съдът не отчел почти тройното увеличение на процесните цени в сравнение с тези по Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и неправомерно въведената мярка, наречена "цени за достъп до мрежата", която по същество представлява изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към единственото дружество-оператор на електропреносната мрежа - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО"). В тази връзка касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно не съобразил заключенията по назначените по делото съдебно-икономическа и допълнителна такава и по съдебно-техническата експертизи, "а само ги преписал, без да ги обсъди", не изложил съображения по оспорваните части на първата, нарушил чл. 171, ал. 4 АПК, като "разместил" доказателствената тежест в процеса и постановил решение при непълнота на доказателствата, освен че погрешно приложил чл. 26 АПК, а и не отчел, че при издаване на Решение Ц-27 не са спазени административнопроизводствените правила, като поради липсата на публичност и прозрачност в работата на административния орган, заинтересованите лица не са получили право да участват в производството, т. е. КЕВР при постановяване на обжалваното решение не е изпълнила задълженията си по чл. 36 от ЗЕ, съгласно който системните оператори, когато подават заявление за цени, следва да го публикуват в средствата за масова информация. На последно място сочи, че съдът игнорирал факта, че регулаторът допуснал незаконосъобразното увеличение на процесните цени от неправомерно въведените "цени за достъп до мрежата", без доказателства за разходи на ЕСО, които да бъдат компенсирани, при това със задна дата, и разгледал спора "повърхностно", при пълна липса на собствени съображения и анализ на доказателствата. По тези съображения моли ВАС да обяви за нищожно съдебното решение, или да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което да уважи жалбата изцяло. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител Г., поддържа жалбата. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител ст. експерт Б. и в писмено становище, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. К. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС - за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно по съображения, че е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Намира за правилен извода на съда, че обжалваното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, на когото със закон са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката и при спазване на административно производствените правила, както и този, че цената е определена съгласно чл. 31, т. 1 от ЗЕ и в съответствие с чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1/2013 г. Намира за спазен и чл. 23, т. 5 от ЗЕ. Сочи, че жалбоподателят е производител на електрическа енергия от възобновяем източник и като такъв има качеството на ползвател на електроразпределителната мрежа, поради което и дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, като е необходимо сключване на договор за достъп между производителя на електрическата енергия и оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа. Намира, че процесната цена за достъп е определена в съответствие с нововъведените изисквания на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г. и за първи път е регулирана с Решение № Ц-6/13.03.2014 г. и тя следва да отговаря на изискванията на чл. 31 от ЗЕ, поради което и с цел постигане на обективност и съответствие на цената с фактическото положение, са отчетени стойностите, считано от датата на възникване на законовото задължение на дружествата да сключват договори за достъп. Счита, че цената е определена съгл. чл. 31, т. 1 от ЗЕ по прозрачен начин, а съобразно т. 2 на същата разпоредба с нея са възстановени икономически обоснованите разходи на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/, извършени във връзка с достъпа до мрежата на производителите на ел. енергия от възобновяем източник. Преценява за законосъобразно определена процесната цена, като са отчетени направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост процесния регулаторен период в размер общо на 51 786,21 лева и е изчислено, че за този период ЕСО не е закупувало разполагаемост поради липсата на средства. /при 8760 часа/годишно следва да бъдат включени за процесния ценови период разходи, отразяващи 100 Мвт допълнителен резерв и натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, които водят до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение. Счита, че в случая цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост съгл. чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участниците, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв, поради което извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Намира нормата на възвращаемост за изчислена в съответствие с чл. 13, ал. 8 от Наредба 1/2013 г. върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв, както и че не е налице нарушение на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ, тъй като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, в случая на ЕСО ЕАД, което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с непостоянното производство на ел. енергия от възобновяеми източници. Разходите, направени във връзка с тази цена, не са вследствие действия на оператора на преносната мрежа, а са резултат от характера на възобновяемите източници. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на "К. У. П." АД " ЕООД със седалище гр. С., представлявано от изпълнителния директор Г. П., против решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5, с която - считано от 01.08.2015 г., на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14/МВтч при ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества ел. енергия - 2 844 860 MWh /МВтч/. Съдът счел за неоснователни доводите на жалбоподателя и отхвърлил жалбата. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. По конкретно приел, че решението е издадено от колективен орган, комуто са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката и е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. Съобразил, че в раздела за ценовото регулиране законодателят е предвидил на регулиране от КЕВР да подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ. Преценил оспореното решение и за постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и реда, предвиден в Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия в относимата редакция /понастоящем отменена/. В тази връзка съобразил подаденото от "Е." ЕАД заявление от 31.03.2015 г. и допълнение към него/за утвърждаване на цени с посочен размер на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВЕЦ в размер на 51 786,21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., и че за процесния регулаторен период е искало поетапно компенсиране, назначената със заповед на председателя на КЕВР работна група, и изготвения от последната доклад, приет на заседание на КЕВР. Приел за спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. - досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. Съобразил обстоятелството, че в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет-страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, с оглед на което счел, че е спазено изискването на чл. 26 от АПК, още повече, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. Приел, че с оглед горното, и в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ, лицата са били надлежно уведомени, чрез публикуване на информацията в интернет-страницата на КЕВР. По основните възражения в сезиращата го жалба на дружеството-жалбоподател - производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, съдът подробно изследвал приложимите материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Правилата за търговия с електрическа енергия, като не установил нарушения и в тази връзка. Посочил, че с изменението на ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) в чл. 84, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Съобразил легалното определение на понятието "достъп", дадено в § 1, т. 15 от ДР на закона, което е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена, откъдето извел извод, че в случая се касае за сделка с предмет достъп до електропреносната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който ползва преференциални цени. От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) обосновал извод, че законодателят е предвидил условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната или електропреносната мрежа и производителя на електрическа енергия и в него да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Приел, че този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия /чл. 82, ал. 3 ЗЕ/. Взел предвид и § 197, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, където е предвидено специално правомощие на КЕВР да определи подлежащата на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия. Съобразил и факта, че във връзка с процесните разпоредби са приети Решение Ц-33/2012 г. за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС и решение Ц-6/13.03.2014 г., последното - предмет на оспорване по редица висящи производства. По второто основно възражение на оспорващото дружество съдът съобразил, че с оглед обстоятелството, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., /защото Решение Ц-33/2012 г., регламентиращо временна цена съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е отменено от ВАС/, както и предвид спецификата на регулираната цена, поради което съдът счел, че приложение намират разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Наредба 1/2013 г., която норма преценил за специална спрямо тази на чл. 41 от същата наредба. Затова приел, че изискването за представяне на информация относно предходния 12-месечен базисен период следва да се тълкува в съответствие с характера на регулираната цена и като се отчете обстоятелството, че същата не е била предмет на регулиране с предходни решения на КЕВР в сектор Електроенергетика, които обикновено се постановяват всяка година, меродавни във връзка с тези решения приел, че са единствено отчетените през предходната година стойности. Затова приел, че случаят с процесната цена за достъп е различен, но тя е определена в съответствие с нововъведените изисквания на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г. Обосновал извод, че тя следва да отговаря на изискванията на чл. 31 от ЗЕ, поради което и с цел постигане на обективност и съответствие на цената с фактическото положение, са отчетени стойностите, считано от датата на възникване на законовото задължение на дружествата да сключват договори за достъп. В тази връзка съдът приел, че цената е определена съгласно чл. 31, т. 1 от ЗЕ по прозрачен начин, а съобразно т. 2 на същата разпоредба - с нея са възстановени икономически обоснованите разходи на "Е." ЕАД, извършени във връзка с достъпа до мрежата на производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. За изводите в тази част, противно на твърдяното в настоящата жалба, съобразил, "а не преписал, без да ги обсъди"заключенията по назначените по делото съдебно-икономическа /л. 432 от делото/ и допълнителна такава /л. 506 от делото/ и по съдебно-техническата /л. 482 от делото/ експертизи, като изложил съображения включително по оспорените части на първата. Трите кредитирал като неоспорени от страните, компетентно изготвени и съответстващи на останалия доказателствен материал. Приел, че изводите на експертите по същество съвпадат с мотивите на административния орган при приемането на оспорения акт - както по отношение на критериите, залегнали като параметри в съответните формули /които коректно възпроизвел/ за изчисление на цената за достъп, така и относно разходите и техният обем, които се покриват с процесната цена за достъп. С оглед заключенията обосновал и извод, че електропреносната мрежа безспорно се ползва от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, независимо от мястото им на свързване, по арг. от разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, в които е употребен изразът "и/или", откъдето приел, че законът допуска успоредно съществуване на двата договора, а в конкретния случай цената за достъп се дължи на ЕСО ЕАД, доколкото именно то е доказало необходимостта от допълнителни разходи за въвеждане на допълнителни резервни мощности за балансиране на променливото производство на енергия енергия от възобновяеми източници. Посочил и че заплащането на процесната цена за достъп е изрично предвидено и в чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, в редакцията му към датата на приемане на процесното решение, както и в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ и чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. (отм.). Формирал решаващ извод, че КЕВР е постановила законосъобразно решение. По тези съображения отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за нищожност на обжалваното решение като постановено при липса на собствени мотиви, изразяващи волята на съда и "буквален препис "на три решения на ВАС, приложени към касационната жалба. Наведеният довод за липса на "формирани собствени фактически изводи" не намира опора в мотивите на решението, изложени на л. 3-22 от него, които, противно на твърдяното, са ясни, добре структурирани и от тях несъмнено се установява действителната воля на съда. Известно е, че е нищожно това решение, което не отговаря на изискванията за валидност. В случая делото е разгледано от законен състав, в законоустановената писмена форма и със съдържание, съответстващо на АПК и ГПК, подписано е и е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, освен че е и напълно разбираемо. Затова е несъстоятелно искането да бъде прогласена нищожността му - не е налице тежък порок, който да обоснове нищожност. По твърдението за "буквален препис на три решения на ВАС следва да се отрази, че за първото то не отговаря на действителното положение, второто касае становището на представителя на ВАП, а третото е посочено от самия решаващ съд. Затова и решението на административния съд не е нищожно. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира обжалваното съдебно решение за допустимо. То е и правилно. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Правилно е съобразено и че оспорващият не е доказал твърденията си в жалбата, с оглед заключенията по съдебно-икономическата /основна и допълнителна/ и съдебно-техническата експертизи. Неоснователни са и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал. Съобразил и изводите в съдебните експертизи, за което, противно на твърдяното, изложил мотиви, включително по всяка от относимите точки от тях. Неоснователни са доводите, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален закон и при неглижиране на практиката на ВАС, предвид следното: Най-напред следва да се посочи, че съдът обосновал законосъобразни изводи за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за това решение, предвид следното: Неоснователни са възраженията на касатора за липса на публичност при провеждането на производството по утвърждаване на процесните цени. Този извод се налага от представените по делото доказателства за производството пред КЕВР, образувано по заявление на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД от 31.03.2015 г., предвид изготвения на 27.05.2015 г. доклад на работната група, назначена със заповед от 20.04.2015 г., приет от КЕВР на 28.05.2015 г. на закрито заседание, видно от протокол № 104 от същата дата. Следва да се посочи и че на 04.06.2015 г. е проведено открито заседание, на което е разгледан процесният доклад и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор Електроенергетика. На закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет-страницата на КЕВР, достъпна до всички. Настоящата съдебна инстанция намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация, те са били надлежно уведомени. Известно е, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато ако не е допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително), дадени от "Е." ЕАД. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до изводи, различни от изведените. В този смисъл изводът на съда, че регулаторният орган не е допуснал съществени нарушения в процедурата по приемане на Решение № Ц-27/31.07.2015 г., е правилен. По делото е безспорно установено, че оспорващото дружество е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено. По доводите за нарушение на приложимия материален закон: На първо място съдът правилно приложил чл. 27 от Наредба 1/2013 (в относимата редакция - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.)/ вече отм. с § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия - ДВ, бр. 25 от 24 март 2017 г., считано от 24.03.2017 г., но действаща правна норма към относимия момент/, съгласно първата алинея на която цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, и релевантната за случая норма на ал. 2, съобразно която към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. На второ - правилно не приложил чл. 41 от същата наредба, която се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени. Т. е. съдът осъществил правилна преценка, че в случая намира приложение специалната, а не общата разпоредба. Освен това, правилно са приети за неоснователни доводите на жалбоподателя, че оспореното решение на КЕВР въвежда мярка, наречена "цени за достъп до мрежата", която по същество представлявала " незаконосъобразно изземване на приходите" от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Този извод се налага от обстоятелството, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. ВАС е имал повод да посочи /решение № 12793 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 7207/2016 г., IV отд./, че е вярно, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от Мотивите на ЗИДЗЕ от 07.07.2015 г. При това положение, вече по втория довод в настоящата жалба, с оглед данните по делото, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до мрежата представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Затова и определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Процесната цена за достъп, противно на твърдяното в следващата група възражения в настоящата жалба, е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Както бе посочено по-горе, цената за достъп е определена съгласно чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала". В случая КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала" - 36 хил. лв., като е умножила "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв. със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33%. "Регулаторна база на активите" е формирана по формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. само от стойността на "необходимия оборотен капитал" - 1095 хил. лв., определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съгласно чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. "Паричните разходи" от своя страна са формирани само от "разходите за допълнителен резерв" - 8760 хил. лв., тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора и КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33% преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100% - без привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. IV. 1 от решението. Отчетено е от съда, че при определяне на цената за достъп нормата на възвращаемост на капитала също е изчислена законосъобразно, като е определен размер от 3,33%, която впрочем е значително по-ниска спрямо определената с Решение Ц-25 от 29.07.2013 г. и Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 6,83%, изчислена в съответствие с чл. 14 и чл. 9 от Наредба № 1/2013 г., която норма е приложена и при определяне на цената за достъп до електропреносната мрежа. Освен това, в чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗЕ е предвидено правомощието на КЕВР да разглежда искания на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им към обществото разходи по чл. 34 и 35 от ЗЕ, да утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване на изискванията за държавните помощи. Следва да се посочи, че такава цена е предвидена и определена в решението на КЕВР в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД, /в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС/, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22,51 лв./МВтч. Цената за задължение към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на ел. енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената ел. енергия за покриване на технологичните разходи, следователно задължението за заплащането им е регламентирано и за "Е." ЕАД и "тези разходи не са включени два пъти", нито са недоказани. По следващото възражение в настоящата жалба съдът намира за необходимо да посочи, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, водещи до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв /разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г./ и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Така че извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Затова и решаващият извод на АССГ, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /отм./, е правилен и обоснован. Най-сетне и доводът, че процесното решение на КЕВР е издадено при несъобразяване с отмяната от ВАС на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, е също неоснователен. Той следва от обстоятелството, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г. - именно защото Решение Ц-33/2012 г., регламентиращо временна цена съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, е отменено от ВАС. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон - в случая ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Предвид горното и противно на твърденията в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на КЕВР не обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. Така напр. и в посоченото по-горе решение на ВАС по идентичен казус, а и в редица по-нови решения - № 1376 от 31.01.2018 г. по адм. д. № 3274/2017 г., решение № 12805 от 25.10.2017 г. по адм. д. № 12742/2016 г., решение № 12724 от 24.10.2017 г. по адм. д. № 9787/2016 г. -всички - на IV отд. на ВАС. Тук е мястото да се посочи, че цитираните в настоящата жалба и приложени към нея решения на ВАС от 2011 г. и 2013 г. касаят друга фактическа обстановка. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че жалбата срещу атакуваното пред АССГ решение правилно е оставена без уважение. Обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. Съдът съобрази нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията след изменението на кодекса, обн. в Държавен вестник, бр. 8/2017 г., чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, поради което намира, че за производството по настоящето дело следва да й присъди разноски, като ги определи на 100 лева. Посочената сума касаторът следва да бъде осъден да заплати на тази страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение