Решение № 5344 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1683/2012 г.

Решение № 5344 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1683/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на юрк. Боснева, надлежно упълномощен процесуален представител на РДНСК Южен централен район, против решение № 623/02.12.11 г. по адм. д. № 506/11 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Радослав Симеонов Иванов, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. по Договор за правна защита и съдействие с дата 21.02.12 г. Ответницата Рени Симеонова Велчева не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-02-ЮЦР-94/23.03.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Вилна сграда - в строеж", находящ се в Поземлен имот /ПИ/ 001010, м. "Дъното", яз. "Батак", землище гр. Батак, извършен от Радослав Симеонов Иванов от гр. София. За да постанови обжалваното отменително с административния акт решение, Административен съд - Пазарджик е приел, че същият е издаден в нарушение на съществени административнопроизводствени правила, при липса на яснота относно обследвания строеж, както и при неправилно определяне адресата на този акт, в чиято тежест са задълженията по премахване на строежа като незаконен. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Съгласно императивните разпоредби на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, след като служебно събраните доказателствата се проверят и преценят от административния орган. Данните, приети за установени в хода на административното производство относно характеристиката и параметрите на незаконния строеж и неговия извършител, посочен като адресат на заповедта, са напълно опровергани от събраните по делото доказателства. Установено в съдебната фаза е, че в ПИ 001010 м. "Дъното", съсобствен между четири физически лица се намират два фургона, приспособени за вилни нужди, поставени от св. Янка Горанова Личева и лицето Горан Коларов. В Констативен акт № 231-ЯБ-4/29.11.10 г. строежът е описан като вилна сграда със съответни размери, дървена конструкция, незавършена. Това описание е възпроизведено и в обжалваната заповед. Установено по делото чрез гласни доказателства, е че подобна сграда в имота няма. Безспорно установено е, че ответникът по касационната жалба Иванов няма отношение към нито един от съществуващите в имота фургони. С оглед тези установявания по делото, обоснован и в съответствие с материалния закон е извода за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Приложените към касационната жалба писмени доказателства не внасят яснота относно предметния на заповедта строеж, нито относно неговия извършител, тъй като представеният Констативен акт № 231-ЯБ-3/29.11.10 г. отново не внася яснота кой от двата преустроени фургона касае процесната заповед, още повече, че като извършител на т. нар. строеж отново е посочен Иванов, от което следва, че събраните по делото доказателства, въз основа на които е възприет решаващият извод за незаконосъобразност на административния акт не са опровергани. Ето защо обжалваното решение като правилно, лишено от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка касационната инстанция констатира, че в списъка на лицата за призоваване неправилно е вписана и призована като ответник по касационната жалба Рени Симеонова Велчева. Това лице не е участвало в първоинстанционното производство, не е подало и касационна жалба срещу постановеното в това производство решение, поради което следва да бъде заличено. С вх. № 5/03.01.12 г. срещу решението в частта относно разноските е подадена жалба от адв. Иванова, пълномощник на Радослав Симеонов Иванов, която следва да се счита като молба за изменение на решението в тази му част, подлежаща на разглеждане от съда, постановил решението по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. При горния резултат на ответника Иванов следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, своевременно заявени в отговора по касационната жалба и доказани до размера на 300 лв. с Договор за правна защита и съдействие с дата 21.02.12 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение