Решение № 16002 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3914/2013 г.

Решение № 16002 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3914/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 47/14.02.2013 г. на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 690/2012 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 111102890/04.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 333/28.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 10 и м. 11 2008 г., от м. 01.2009 г. до м. 03 2010 г. по фактури, издадени от "Уно-58" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които основно се свеждат до следното: В решението на първоинстанционния съд липсва анализ на събраните доказателства и липсва обсъждане и произнасяне по констатираните в РД несъответствия между тях, както и по доводите на ревизиращия екип и ответника по делото, че според обясненията на страните по доставката част от горивото е претоварено в гр. Плевен от товарен автомобил, собственост на доставчика, в товарен автомобил, собственост на жалбоподателя, но не са представени документи, установяващи транспорт на горивото до гр. Плевен, където би следвало да е извършено предаването и приемането. Декларациите за съответствие документират произхода на горивото и неговата реализация. Съдът не е обсъдил съдържанието на представените такива, в които не са посочени жалбоподателя, неговия доставчик "Уно-58" ЕООД или предходен доставчик. Неправилно с оглед установената фактическа обстановка и нормативната уредба - Наредбата за изискванията и качеството на течните горива е прието в мотивите на обжалваното решение, че липсата на декларация за съответствие на качеството на горивото не влияе на валидността на сделката и не изключва реалност на доставката. Необоснован е изводът на съда, че след като горивата са заприходени в счетоводството на жалбоподателя, то следва да се приеме за доказано получаването им. Необоснован е и изводът на съда, че доставчикът е разполагал със съответните количества и видове гориво, за да прехвърли собствеността върху него на жалбоподателя. Видно от записите в дневниците за продажбите на доставчика, такива са извършвани на десетки клиенти. Вещото лице не е дало заключение за това, че счетоводството му е било редовно водено. Обратното се установява от влезлия в сила РА. Решението се обжалва и в частта за разноските. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Токсигруп" ЕООД и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Токсигруп" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Баховица, ул. "Цанко Маринов" № 4Б, оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Байчева и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 111102890/04.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 333/28.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Токсигруп" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 458414.46 лв. и е определено задължение за лихви в общ размер 124611.48 лв. по 122 фактури, издадени от "Уно-58" ЕООД в данъчните периоди м. 10 и м. 11 2008 г., от м. 01.2009 г. до м. 03 2010 г., за доставки на дизелово гориво и само по една от тях на бензин А95 с мотиви за липса на реални доставки и съответно - неналичие на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС вр. чл. 6, чл. 25, ал. 2 ЗДДС и чл. 24, ал. 2 ЗЗД. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел следното: Вещото лице по назначената ССЕ е извършило проверка в счетоводствата на доставчика и на жалбоподателя. Констатирало е, че доставчикът по счетоводни данни е разполагал с необходимите количества горива към датите на доставките към жалбоподателя. Счетоводството му е водено аналитично, както по видове стоки, така и по доставчици. Констатирало е също така, че към всяка една от фактурите има издадена декларация за съответствие на качеството. Безспорно, разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията и начина на техния контрол изисква лицата, които пускат течни горива на пазара да представят такава декларация на лицата, които транспортират, разпространяват, съхраняват и/или използват течни горива. Ал. 2 на нормата задължава същите да вписват количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение. Задължението следователно се отнася за лица, различни от жалбоподателя, за действията на които той не може да носи отговорност. Освен това, въпросът за качеството на горивото е неотносим към реалността на доставката. След като горивата са заприходени в счетоводството на жалбоподателя, то съдът приема получаването им за доказано. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за реално осъществени доставки са многобройните плащания в пълен размер. Търговската логика предполага, че те не биха били извършени по доставки, които не са осъществени. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е основателна. Основателен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, изискваща към решението да се изложат мотиви, в които да се посочат становищата на страните и фактите по делото. Становището на ответника по делото за това, че не е доказано предаване и приемане на горивата в гр. Плевен от доставчика на жалбоподателя във връзка с твърдението за извършено претоварване от товарен автомобил, собственост на доставчика, в товарен автомобил, собственост на жалбоподателя, доколкото липсват доказателства за транспортиране на горивото до Плевен от самия доставчик с негов транспорт или от негов предходен доставчик, не е обсъдено. Установените от ревизиращите органи в хода на ревизията факти на базата на направен анализ на събраните доказателства, представени от жалбоподателя, от доставчика и от предходния доставчик "Акрю" ЕАД, не са коментирани от съда и самите доказателства не са обсъждани. Липсват мотиви за това по кои от фактурите жалбоподателят е доказал и с какви доказателства твърденията си, че е товарил горивото в база-Плевен на "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД в собствени транспортни средства /нареждане за експедиция, товарителница, пътен лист, акцизен данъчен документ/. Установява ли се от останалите представени документи /декларация за съответствие на качеството, заявка, стокова разписка, приемо-предавателен протокол, фактура/ връзката доставчик "Уно 58" ЕООД - получател "Токсигруп" ЕООД. Например, към фактура № 90...1377/10.02.2010 г., № 90...1386/19.02.2010 г., № 90...1400/02.03.2010 г. са представени от жалбоподателя пътен лист, товарителница за товарене в Плевен и декларация за съответствие № 37 от 28.01.2010 г. с вписан доставчик "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, база Плевен, който фигурира и в акцизния документ, както и доставчик "Уно 58" ЕООД. Към фактура № 90...1417/22.03.2010 г. е представен акцизен документ, съставен в София - База Илиянци и получател "ДСП 1" АД, но горивото е натоварено в превозно средство на жалбоподателя и транспортирано до Плевен, видно от представен пътен лист и от самия акцизен документ. Тъй като фактурите са много на брой, а документите към тях са представяни от жалбоподателя и от доставчика по различно време и са разпръснати в множество папки, а освен това, са налице и доказателства, представени от предходен доставчик - "Акрю" ЕАД, обсъждането им действително създава затруднения. За целта е необходимо съдът да задължи жалбоподателя да комплектова доказателствата, представени от всяко от трите дружества към всяка една от процесните фактури и ако е необходимо да постави допълнителна задача на вещото лице по назначената ССЕ да направи опис на същите и да отговори установява ли се и по какъв начин връзката доставчик-получател. Доколкото самият жалбоподател разграничава фактурите на такива, по които той самият е получавал горивото в база на "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" в Плевен със собствен транспорт и такива, по които се твърди, че горивото е било претоварвано в Плевен от друго транспортно средство в негово и по този начин е ставало предаването и приемането му, то тези две групи фактури следва да се разграничат и да се обсъдят поотделно, както и да се направят съответните правни изводи, вкл. да се обсъдят доводите на ответника по делото относно значението на това фигурира ли доставчика или негов предходен доставчик в декларациите за съответствие на качеството. Би следвало отделно да се обсъдят и фактурите с предходен доставчик "Акрю" АД, във връзка с които са представени по-голям обем доказателства, в т. ч. товарителници от жалбоподателя. Основателно се твърди също така в касационната жалба, че за да се приеме за осъществен фактът на реално предаване и приемане на стоката между страните по доставките не са достатъчни само констатациите на вещото лице по назначената ССЕ за това, че доставчикът има счетоводно заведени съответни видове и количества горива и че горивата, съответни на посочените във фактурите, са заведени в счетоводството на жалбоподателя. Това, както и доказателствата за извършените плащания по банков път, са допълнителни обстоятелства, които наред с останалите документи също следва да бъдат обсъдени при обосноваване на съответните изводи за осъществили се факти от обективната действителност и съответните правни изводи. С оглед на изложеното решението на АСВТ като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по чл. 224 АПК. Тъй като разноските са присъдени по компенсация и тъй като тези, определени в полза на ответника, са по частта от решението, което е влязло в сила и не могат да се оспорват с касационна жалба, а следва да бъдат преразгледани по реда на чл. 248 ГПК, то решението следва да се отмени и в частта му за разноските, по исканията за които, вкл. за касационното производство, следва да се произнесе съдът, който ще разгледа повторно делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение