Решение № 9996 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2016 г.

Решение № 9996 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Т. К. от гр. В. чрез адв. М. Левон срещу решение № 1113 от 19.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1401/2015 г. по описа на Административен съд - В.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Община - В., редовно призован, не изпраща представител. От него чрез юриск. Ст. Ненчев по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение АС- В. е отхвърлил изцяло предявените от касатора в исковата му молба вх. № 8070/14.05.2015 г., уточнена с допълнителна молба от 26.05.2015 г., обективно съединени искове срещу община - В. за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ общо в размер на 208 927 лв, представляващи претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на главния архитект и на кмета на община - В. /първият - издавайки нищожно разрешение за строеж при липса на влязъл в сила ПЗ и РУП поради отмяната на Заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на заместник- кмета на община В. за одобряване на ПЗ и РУП за УПИ IV -4, V-4 и VI- 10 в кв. 36 по плана на Осми микрорайон на гр. В., а кметът - поради непремахването на незаконен строеж, реализиран въз основа нищожното разрешение за строеж /, изразяващи се, както следва: имуществени вреди в размер на: 99 927 лв, съставляващи обезценка на притежавания от ищеца имот на административен адрес: гр. В., ул. "О." ....., ет. ..., резултат от издаденото въз основа на отменената заповед за одобряване на ПЗ и РУП нищожно /според касатора/ разрешение за строеж № 0-4 от 06.01.2005 г. за " Жилищна сграда на четири етажа"в УПИ V-5, кв. 36 по плана на VIII микрорайон - В., ведно със законната лихва от 20.05.2010 г. /датата на съдебното решение за отмяна на ПУП/ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 69 000 лв, представляваща пропуснати ползи от невъзможността за отдаване на имота под наем след реализацията на строителството в съседния имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.05.2015 г., както и неимуществени вреди в размер 40 000 лв, резултат от стрес от причиненото на ищеца влошено здравословно състояние, включително и заради необходимостта същият да се премества в друго жилище, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от м. януари 2005 г. /когато е започнала реализацията на строителството в съседния имот/ до датата на предявяване на исковата молба - 14.05.2015 г. Със същото решение К. Т. К. от гр. В. е осъден да заплати на община - В. сумата от 4 619,27 лв, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че по делото не се доказва незаконосъобразно фактическо действие или бездействие от страна на административните органи при община - В., от които ищецът твърди настъпването на претендираните вреди. Според административния съд разрешението за строеж от 6.01.2005 г., макар и оспорвано нееднократно от ищеца по административен ред, в крайна сметка остава в сила, доколкото както началникът на РДНСК, така и съдебните инстанции на АС-В. и ВАС приемат, че собственикът на съседен недвижим имот няма правен интерес и по закон е лишен от правото да оспорва законосъобразността на разрешение за строеж, издадено за съседен нему имот. Издаването на разрешение за строеж отделно от гореизложеното не съставлява фактическо, а правно действие, доколкото разрешението за строеж е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване като такъв, а не фактическо действие. АС-В. е заключил, че и непредприемането на действия по премахване на незаконен строеж не съставлява задължение, пряко произтичащо от закон, било за главния архитект на общината, било за кмета на общината, тъй като по делото нито се твърди, нито се доказва проведена и приключила със съответна заповед за премахване на незаконен строеж процедура по чл. 225а във вр. с чл. 225 от ЗУТ. Евентуално, административният съд е развил съображения и за липсата на проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца както на реалното настъпване на вреди от вида на твърдените, съответно - на размера им, така и на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и посочените от ищеца незаконосъобразни фактически действия и/или бездействия. Съдебното решение в отхвърлителната му част е правилно. Обосновано първостепенният съд е заключил, че в конкретния случай не е налице първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на общината за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не се доказва наличието на твърдените от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия на главния архитект на община -В. и на кмета на община- В.. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд съображения за това, че издаването на разрешение за строеж от главен архитект на община не съставлява фактическо, а правно действие- самото разрешение за строеж е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на ЗУТ. Обстоятелството, че по волята на законодателя - справедливо или не - собственик на съседен имот, какъвто е ищецът в настоящото исково производство, няма право на жалба срещу разрешение за строеж на сграда в съседен имот /независимо от това дали разрешението за строеж съответства на влязъл в сила ПУП или не съответства/, не променя същността на разрешението за строеж и не го превръща във "фактическо действие" по смисъла на чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК. Видно от събраните по делото доказателства, вкл. от доказателствата по приобщеното адм. д. № 3869/2014 г. по описа на АС- В., е, че разрешение за строеж № О-4 от 6.01.2005 г. на главния архитект на район "Одесос" на община - В. нито е обявено за нищожно, нито е отменено като незаконосъобразно по жалба на ищеца К. К.. Предвид гореизложеното и във връзка с липсата на проведена административна процедура по чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ обосновано АС- В. е заключил, че не е налице и незаконосъобразно бездействие на кмета на община - В. да премахне незаконен строеж, доколкото този административен орган би дължал изпълнение само на влязла в сила заповед по цитираните по-горе разпоредби от ЗУТ. Обосновани са и изводите на административния съд за това, че, предвид влязлото в сила Решение № 2176/15.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1290/2011 г. по описа на Окръжен съд - В. /видно от Определение по д. № 3181/2013 г. по описа на ВКС, II гр. отд./, с което в производство по чл. 109 от Закона за собствеността, собствениците на съседния имот са осъдени да премахнат изградената от тях въз основа на същото разрешение за строеж четириетажна жилищна сграда в УПИ V-5 в кв. 36 по плана на Осми микрорайон - В., тъй като пречат на К. К. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху притежавания от него недвижим имот - първи етаж от страда в съседния УПИ, К. има друг път за компенсиране на евентуално претърпените от него вреди - по реда на ГПК чрез производство по принудително изпълнение на влязло в сила съдебно решение по чл. 109 от ЗС, съответно - по общия исков ред по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Без да подкрепя изцяло изводите на АС-В. относно недоказаност на реалното настъпване на твърдените от К. вреди, но, тъй като всяка една от предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде налице кумулативно с другите, настоящият състав на ВАС намира касационната жалба срещу отхвърлителната част на съдебното решение за неоснователна. Съдебното решение в тази си част е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Доколкото с касационната си жалба К. атакува съдебното решение както в отхвърлителната му част, така и в частта му, в която същият е осъден да заплати на община - В. съдебни разноски за съдебното производство в размер на 4 619,27 лв юрисконсултско възнаграждение, то ВАС в настоящото касационно производство следва да се произнесе по законосъобразността на съдебното решение и в частта му за разноските. Неправилен е изводът на АС-В. за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение