Решение № 8215 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г.

Решение № 8215 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. Ц., жив. в гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 1671/15.03.2017 г. по адм. дело № 10188/2016 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице № 3036/1.10.2016 г. на полицейски орган при 09 РУ на СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, като навежда доводи и за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при 09 РУ на СДВР, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна на едно от изтъкнатите в нея касационни основания. За да постанови обжалваното решение, АССГ е изложил мотиви, че оспорената пред него заповед за задържане на И. С. Ц. на 1.10.2016 г. за срок до 24 часа е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при предвидените в ЗМВР гаранции за защита правата на задържания, в предписаната от закона форма и са спазени материалноправните предпоставки за издаването й - налице са били данни за извършено от жалбоподателя престъпление, видно от приложените към преписката доказателства - а именно, че същият е повредил чуждо имущество - срязъл 4 гуми на лек автомобил "Форд", собственост на Н. Б., на 1.10.2016 г. на паркинга на метростанция "С.". Основателен е доводът на касатора, че съдът неправилно не е взел предвид, в оспорената заповед липсва задължителния реквизит по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР - фактическите и правни основания за задържането. Посочено е единствено, че е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР - "данни за извършено престъпление" и липсва каквато и да е била индивидуализация за вида на престъплението и конкретното деяние, за което има данни да е извършено. В случая не е налице и хипотезата на ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС, тъй като няма друг документ, съставен от издателя на оспорения акт и представляващ част от административната преписка, който да съдържа липсващите в заповедта мотиви. Предвид изложеното необоснован е изводът на АССГ, че липсват основания за отмяна на административния акт, което е довело до неправилност на решението. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което се отменя оспорената заповед. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени направените от него разноски в двете съдебни инстанции - а именно 15 лева заплатени държавни такси и 400 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ, представен пред първата съдебна инстанция или общо 415 (четиристотин и петнадесет) лева разноски, платими от СДВР на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение