Решение № 1119 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10105/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Казадиаморе ЕООД, ЕИК 203485240, чрез пълномощника адв. Н. Петкова, против решение 8119/10.06.2024 г., постановено по адм. дело 9257/2022 г. по описа на Административен съд София град. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно развитите съображения, административният съд не е събрал служебно всички относими към правния спор доказателства и същевременно не е кредитирал представените документи в хода на ревизията и заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Счита че отказът да бъде признат данъчен кредит поради непредставяне на доказателства от задълженото лице е незаконосъобразен. В подкрепа на оплакванията към касационната жалба са приложени копия на фактури под опис. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата срещу процесния ревизионен акт (РА) да бъде уважена. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, не представя отговор на касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Представлява се от юрк. Попова, която оспорва жалбата като неоснователна и решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил РА Р-22221320007437-091-001/01.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 976/21.06.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Казадиаморе ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 25 462,73 лв., за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 1 774,80 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 6 901,20 лв. Установяванията на първоинстанционния съд по фактите следват процесуалните действия на органите по приходите в хода на ревизията, възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221320007437-020-001/03.12.2020 г. На ревизираното дружество са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), като в определения 14-дневен срок не са представени изисканите документи, с изключение на 4 справки и 2 декларации относно лиценз и финансиране. От лице без представителна власт са предадени документи в насипно състояние , които не са придружени от счетоводни справки и регистри, главни книги, оборотни ведомости и банкови извлечения. Въз основа на извършените справки в информационните системи на НАП и констатираните обстоятелства с ревизионен доклад (РД) Р-22221320007437-092-001/29.12.2021 г. са направени предложения за корекция на данъчните резултати на дружеството-жалбоподател, както следва: да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 и т. 5 ЗДДС в общ размер на 20 259,06 лв. по отразените фактури в дневниците за покупки за м.м. 01-12.2019 г., м.м. 01-04 и 08-10.2020 г. и на основание чл. 71, т. 3 ЗДДС в размер на 927,76 лв. във връзка с двукратно отразена митническа декларация от 28.05.2019 г.; да бъде начислен ДДС на основание чл. 86 ЗДДС в общ размер на 9 604,25 лв. по издадени фактури към клиенти, които не са включени в дневниците за продажбите за м. 02, м. 05, м. 07, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г., м. 01, м. 02 и м. 03.2020 г. Предложенията на ревизиращия екип в частта по ЗКПО са за преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2019 г. в посока увеличение, на основание чл. 78 ЗКПО, с неотчетени приходи от клиенти на обща стойност 17 748,01 лв. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 18.04.2024 г. с възражение от негова страна. От отговорите на вещото лице става ясно, че водената счетоводна отчетност от Казадиаморе ЕООД за ревизираните периоди не отговаря на изискванията на ЗСч., налице е непълнота на първичните счетоводни документи, за част от проверените фактури липсват данни за осчетоводяване, а други не могат да бъдат отнесени към продажни фактури, отсъствие на аналитична отчетност за материалите и натрупани обороти по с/ка 304 Стоки за 2019 г. и 2020 г. В резултат от проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Приложените на хартиен и магнитен носител ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи, съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета. В хода на ревизионното производство не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. По приложението на материалния закон съдът е изложил мотиви за законосъобразност на РА в отделните му части. Анализът на предприетите процесуални действия от органите по приходите с цел събиране на необходимите данни е довел до отхвърляне на доводите на жалбоподателя за неизпълнение на вменените им задълженията и предположението за липса на обективност при извършването на ревизията. След съпоставка на отчетените приходи от Казадиаморе ЕООД за данъчен период 2019 г. с данните от ГДД по чл. 92 ЗКПО и декларираните от страна на получателите, е направен извод за обоснованост на РА в частта на преобразуването на СФР и начисления ДДС върху продажбите. При разглеждане на делото не са ангажирани допълнителни доказателства, налагащи промяна на крайното заключение във връзка с непризнатия данъчен кредит в размер на 20 259,06 лв. За да отхвърли изцяло оспорването съдът е потвърдил като правилни и изводите на органите по приходите по отношение на двукратно вписаната митническа декларация в дневниците за покупки за м. 08.2019 г. и м. 04.2020 г. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Решаващият съд е обсъдил последователно аргументите на жалбоподателя и е изложил конкретни мотиви в отговор на съжденията му, че органите по приходите не са установили обективно и пълно фактическата обстановка и не са преценили обстоятелствата от значение за определянето на процесните данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО. Обосновано съдът приема, че процесуалните действия в хода на ревизията са осъществени при спазване на основните принципи по чл. 2, чл. 3 и чл. 5 ДОПК, включително е осигурено правото на защита на ревизираното лице в пълен обем. Релевантните факти по делото са изяснени при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните и не са спорни. След възлагане на ревизията на Казадиаморе ЕООД са изготвени две ИПДПОЗЛ, респективно с Р-22221320007437-040-001/17.03.2021 г. и Р-22221320007437-040-002/11.08.2021 г., които са били връчени на адресата по електронен път на 17.03.2021 г. и на 11.08.2021 г. С тях са изискани необходимите за провеждане на ревизионното производство първични и вторични счетоводни документи от дружеството, както и да бъде посочена информация на основание чл. 56 ДОПК за мястото на съхранение на счетоводните документи, регистри и търговски книжа, да се посочат имената на лице/счетоводител за съдействие. След издаването на РД с искане вх. 53-06-226/13.01.2021 г. ревизираното лице е подало молба съгласно чл. 117, ал. 5 ДОПК за предоставяне на допълнителен срок да събере нужната документация. Видно от уведомление Р-22221320007437-РУС-001/14.01.2022 г. (л. 103 от делото) на органа по приходите, искането е било уважено, но първични документи не са представени към възражението от 16.02.2022 г. срещу констатациите в доклада. Не се оспорват също така резултатите от предходната проверка, приобщени с протокол Р-22221320007437-ППД-001/15.12.2021 г. (л. 107-8 от делото), и извършеното посещение от органите по приходите на адреса за кореспонденция на Казадиаморе ЕООД, документирано с протокол от 14.10.2020 г. Приложенията към касационната жалба не обосновават твърденията в тази насока, доколкото са свързани изцяло с преценката по съществото на спора. Неоснователно касаторът счита, че административният съд не е оказал дължимото съдействие на жалбоподателя и процесуалния му представител в хода на съдебното производство. Достатъчно показателен за това е фактът, че за периода от назначаването на ССЕ в първото с.з. на 21.03.2022 г. до приключване на съдебното дирене в с.з. на 18.04.2024 г., са проведени още три заседания по делото, съответно на 16.05.2023 г., 12.10.2023 г. и 22.02.2024 г., в които не са ангажирани други относими доказателства за решаването на спора. По същество, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил оспорването против РА в цялост. Преценката на органите по приходите по приложението на материалния закон не е произволна, а се основава на коректен анализ на фактическата обстановка и състоянието на заведената счетоводна отчетност от Казадиаморе ЕООД. Правните мотиви в обжалваното решение са издържани от фактическа и правна страна и се споделят от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. В касационната жалба не са изложени аргументи срещу посоченото в РД/РА основание на чл. 78 ЗКПО за увеличение на СФР за 2019 г. с неотчетени приходи в размер на 17 748,01 лв., нито по отношение на заключението на ССЕ във връзка с изводите за множество нарушения на ЗСч. и счетоводните стандарти, а именно: за осчетоводяване на разходи за покупки на материали и услуги по фактури, издадени към трети лица, а не към дружеството-жалбоподател; за осчетоводяване на разходи на различни стойности от проверените фактури и/или несвързани с основната стопанска дейност; за недекларирани приходи от продажба в СД по ЗДДС за 2019 г. на обща стойност 18 941,63 лв.; за липса на аналитична отчетност, документална обоснованост и предоставени приемо-предавателни протоколи, складови разписки и договори; за непредставяне на множество фактури и несъответствие между сумата на данъчните основи на продажбите и ДДС по декларираните данни. Правилни са и изводите на решаващия съд по отношение на двукратно упражнения данъчен кредит от Казадиаморе ЕООД в размер на 927,76 лв., чрез вписването на митническа декларация ЕАД 19BG00580701666/28.05.2019 г. в дневниците за покупки за м. 08.2019 г. и м. 04.2020 г. Касаторът не сочи основателни причини в хода на делото да не бъдат ангажирани доказателства и доказателствени искания с цел опровергаване на констатациите в РА/РД. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав, въз основа на който Казадиаморе ЕООД черпи за себе си благоприятните правни последици. Освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, в състава се включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Следователно в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че отговаря на предвидените формални и материални условия, за да упражни правото на приспадане на ДДС арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Проверката на изнесените факти и обстоятелства потвърждава изводите на първоинстанционния съд във връзка с отказа да бъде признато спорното право с РА в общ размер на 20 259,06 лв. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата на Казадиаморе ЕООД, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. С оглед липсата на насрещни възражения в тази насока, на НАП се дължат претендираните по списък разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 962,46 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,