Решение № 17227 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2011 г.

Решение № 17227 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Станка Андонова Парушева против решение № 2837 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 6521/2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Захариева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е отхвърлил оспорването на Станка Андонова Парушева против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/17004 от 16.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена недължимо платена сума във връзка с подаденото от Парушева Общо заявление за единно плащане на площ 2008 г. с УИН 03/270508/13002 в размер на 1 577,16 лв., поради констатирано неспазване на поетия от кандидатката ангажимент по мярка 241 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, и в съответствие с целта на закона. Приел е, че административният орган правилно е мотивирал правното и фактическото основание за постановяването на акта си, посочвайки конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че оторизираната субсидия в размер на 1 577,16 лева е недължимо платена на жалбоподателката. Съдът е счел за законосъобразен изводът за неизпълнение от страна на Станка Парушева на поети от нея задължения по повод участието й по мярка 214 "Агроекологични плащания" с подадено Общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. с УИН 03/270508/13002, а именно - неподаване от жалбоподателката за втора поредна година (2009 - 2010 г.) на "Заявление за плащане" в съответствие с изискванията на чл. 7 от Наредба № 11. Съгласно приложимата към момента на издаване на процесния акт норма на чл. 67, ал. 2 от Наредба № 11 земеделски стопани, които не подават "Заявление за плащане" за втора поредна година, възстановяват получената финансова помощ и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Съдът е намерил за безспорно установен фактът, че жалбоподателката, в качеството си на земеделски стопанин и лице, подало заявление за подпомагане по мярка 214 за 2008 г., не е подавала изискуемите от закона "Заявление за плащания" както за 2009 г., така и за 2010 г. Същевременно сумата в размер на 1 577.16 лева, представляваща оторизирана субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания", АП46, е била реално изплатена на жалбоподателката. При така установеното по делото и съобразявайки приложимата разпоредба на чл. 67, ал. 2 от Наредба № 11 съдът е приел, че по отношение на Парушева е била налице недължимо платена сума - финансова помощ, която е следвало да бъде възстановена. АССГ е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че ангажиментът й по подаденото от нея заявление за 2008 г. е поето от внука й Станислав Младенов Иванов, също земеделски стопанин, чрез извършено между тях прехвърляне на стопанството. Това е така, тъй като прехвърляното не е извършено съобразно условията и процедурата, визирани в чл. 34 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., което в производство пред АССГ не било доказано от жалбоподателката. В процесния случай от жалбоподателката и внука й - сочен като неин приобретател, не е подавана съвместна декларация - по образец, по която също така да е било взето в едномесечен срок решение от административния орган. Обстоятелството, че между двамата е сключен на 15.02.2009 г. договор за дарение не променя факта, че не е налице одобрена декларация от ДФЗ за прехвърляне на стопанство. От друга страна не е изпълнено и условието по т. 3 на чл. 34, ал. 1, тъй като прехвърлянето е могло да бъде реализирано едва след втората година, т. е. след 2009 г., а не както се твърди в случая - след 2008 г., както и от страна на Иванов липсва опит, видно от подаденото от него заявление за първа година по тази мярка. Предвид на това съдът е приел за недоказано от жалбоподателката валидно прехвърляне на стопанството с оглед спазване на поетия от нея агроекологичен ангажимент, като ирелевантни са обстоятелствата около проведените разговори със служители на областната разплащателна агенция, за които са били ангажирани гласни доказателства, тъй като те не променят факта, че в административната преписка липсват писмени доказателства за извършено прехвърляне на стопанството при спазване на законовите изисквания за това. С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата против АУПДВ като неоснователна. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Между страните не е налице спор по фактическата обстановка, а именно: Станка Андонова Парушева, в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, е подала Общо заявление за плащания на площ за 2008 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 03/270508/13002 (приложено на л. 57 - л. 63) за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национални доплащания (НД), както и по схема Агроекологични плащания (АЕП). С уведомително писмо изх. № 01-6500/14220 от 28.06.2010 г., издадено от Разплащателна агенция - Държавен фонд "Земеделие", Парушева е уведомена, че в резултат на подаденото от нея общо заявление за плащания на площ с УИН 03/270508/13002 за кампания 2008 г. за получаване е одобрена обща субсидия в размер на 8130.96 лева, без да са наложени на земеделския производител санкции и редукции на тази сума. Видно от приложена по делото справка-извлечение от Системата за електронни бюджетни разплащания (л. 169) на жалбоподателката към датите 03.07.2009 г., 04.06.2009 г. и 18.02.2008 г. са извършени четири плащания, на основание субсидии, съответно по 1 577.16 лева, 56.71 лева, 3 943.35 лева и 41.84 лева. С договор за дарение от 15.02.2009 г. (л. 13 - л. 16) Парушева е отстъпила безвъзмездно на внука си Станислав Младенов Иванов подробно описани в т. 1 животни, като с т. 4 от договора последният се задължава да встъпи в правата и задълженията на Станка Парушева, които тя е поела с подписването на Общо заявление за плащания на площ от 2008 г. с УИН 03/270508/13002. С договор за наем на земеделска земя от 01.03.2008 г. Станка Парушева е предоставила под наем на Станислав Иванов нива с площ от 6.500 кв. м, находяща се в с. Аврен, Варненска област, отредена за животновъден обект с регистрационен № 91350067. По делото е приложено и Общо заявление за плащания на площ за 2009 г., подадено от Станислав Младенов Ивано. Видно от Приложението за кандидатстване за Агроекологични плащания 2009 г. Иванов е посочил, че кандидатства за първа година, но участва за втора поредна година, като е декларирал, че подава както "Заявление за подпомагане", така и "Заявление за плащане". На 16.08.2010 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал по отношение на жалбоподателя Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/17004, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено от Станка Андонова Парушева Общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. с УИН 03/270508/13002 в размер на 1 577.16 лева. Актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като в мотивите му е посочено, че след извършване на проверки за спазване на поетия от кандидата ангажимент по мярка 214 е установено, че за втора поредна година не е подадено "Заявление за плащане". Посочено е в акта също така, че съгласно чл. 67, ал. 2 от Наредба № 11 земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" за втора поредна година, възстановяват получената финансова помощ и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". При така установените факти, обоснован е изводът на АССГ за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Въпреки сключените договори (за дарение и наем на земеделска земя) между Станка Андонова Парушева и Станислав Младенов Иванов, които по съществото си обективират волята на страните за прехвърляне на стопанство по смисъла на Наредбата за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., следва да се има предвид, че за целите на европейското земеделско субсидиране това прехвърляне е обвързано с изпълнението на допълнителни процедури и задължения от земеделските стопани, визирани в чл. 34 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба при прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи извършването на агроекологичните дейности до края на петгодишния период, когато е регистриран в ИСАК; отговаря на изискванията за подпомагане за съответната агроекологична дейност; е преминал обучение по реда на чл. 20, ал. 1, в случай че прехвърлянето е извършено след втората година от поетото агроекологично задължение, или е доказал наличието на опит в извършването на дейността. На основание т. 4 прехвърлителят и приобретателят подават пред областната разплащателна агенция по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрена от изпълнителния директор на ДФЗ - РА за прехвърляне на стопанството. По делото безспорно се установява, че такава декларация не е подадена, като този факт не се отрича и от самия жалбоподател. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая макар и да не е подадена декларация за прехвърляне на стопанството, е налице "мълчаливо одобрение" от страна на административния орган. От една страна, за да има "одобрение", следва органът да е бил валидно сезиран с искане за това, каквото в случая не е направено. От друга, съгласно чл. 58, ал. 4 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. В Наредбата такава норма липсва, а напротив съгласно чл. 34, ал. 2 Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция уведомява прехвърлителя и приобретателя за взетото решение в срок един месец от постъпване на декларацията в ОРА. С оглед гореизложеното обосновано административният орган е приел, че Станка Андонова Парушева е нарушила разпоредбите на Наредба № 11 и конкретно чл. 7, ал. 1 от нея, съгласно която агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на петгодишния срок кандидатите за подпомагане подават само "Заявление за плащане". С оглед установеното неизпълнение на горните разпоредби, правилно е приложена санкцията на чл. 67, ал. 2 от Наредбата, като земеделските стопани, които не подадат "Заявление за плащане" за втора поредна година, какъвто е конкретния случай, възстановяват получената финансова помощ и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, а на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуалната защита на ДФЗ е осъществено от юрк. Захариева. Искането й за присъждане на разноски е своевременно направено и е основателно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,