Решение № 14419 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2012 г.

ВАСVII отделение19.11.2012 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 33 от 20.03.2012 г., постановено по адм. д. № 303/2011 г. по описа на Административен съд - Видин И ВМЕСТО НЕГО ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Елексир" ЕООД със седалище в гр. Видин, представлявано от Юлия Георгиева Лазарова срещу заповед № V-152 от 24.10.2011 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Видин за спиране експлоатацията на обект "Кафе-сладкарница Елексир" в гр. Видин, ул. "Акад. Стефан Младенов". Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14419 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Видин, чрез пълномощника си, против решение № 33 от 20.03.2012 г., постановено по адм. д. № 303/2011 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменена негова заповед № V-152 от 24.10.2011 г. за спиране експлоатацията на обект кафе-сладкарница "Елексир" с адрес в гр. Видин, ул. "Акад. Стефан Младенов". Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, с което първоначалната жалба се отхвърли като неоснователна. Ответникът "Елексир" ЕООД със седалище в гр. Видин не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна. По делото няма спор за факти. Установено е, че "Елексир" ЕООД извършва дейност в кафе-сладкарница "Елексир", разположена в сграда, бивше кино "Дружба", собственост на трето лице - "Никра Инвест Груп" ООД. Двете дружества водят съдебни спорове във връзка със собствеността на търговския обект, които не са приключили. Безспорно е, че до възникване на тези спорове дружеството е ползвало за своя обект общите тоалетни в сградата. През 2007 г. в обекта са монтирани две химически тоалетни, монтирани в обслужващ коридор с отделен вход. След извършена на 20.10.2011 г. проверка от органите на ОДБХ - Видин е изготвен протокол, в който са отразени констатациите на проверяващите органи. Установили са, че: няма тоалетна, а са налице две химически тоалетни, които не функционират; наличие на окачен таван с дупка; неравни и опушени стени; съпроводителните документи на храните не са в обекта. С оспорената заповед № V-152 от 24.10.2011 г. на директора на ОДБХ - Видин е спряна експлоатацията на обект кафе-сладкарница "Елексир" до отстраняване на нарушенията, на основание чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Обосновал е извод, че не е допуснато нарушение на чл. 14 от Наредба № 5 за хигиената на храните, приета в съответствие с Регламент 852/2004/ ЕО, тъй като за обекта са осигурени достатъчен брой тоалетни, свързани с ефективна канализационна система, което е установено и от свидетелски показания. Приел е също, че административният орган не е мотивирал подробно заповедта, като не е посочил "конкретно, изчерпателно, точно и ясно" установените нарушения. Според съда издателят на акта следвало изчерпателно да обоснове с какво точно установените нередности създават опасност от замърсяване. Решението е неправилно. В качеството на специализиран орган за упражняване на официалния контрол за безопасност на храните, директорът на ОДБХ - Видин е наложил мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ, а това е превантивна ПАМ, която се прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Предоставеното с цитираните норми правомощие е в изпълнение на основно конституционно начало - това по чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, според което държавата закриля здравето на гражданите. От установените по делото относими факти и обстоятелства се налага несъмнения извод, че касационният ответник развива дейност в обект, неотговарящ на изискванията за производство и търговия с храни, което несъмнено поставя в риск здравето на гражданите. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ, с което се изпълняват целите на закона. Събраните по преписката и ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на превантивната мярка с преустановителен характер. Преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и е в съответствие със закона. Актът е надлежно мотивиран, тъй като конкретно установените нарушения са изложени в обстоятелствената част на констативен протокол № 001146 от 20.10.2011 г. - редовно връчен на адресата. Този протокол е цитиран в мотивите на заповедта и е неразделна част от акта. Неправилен е първоинстанционният извод, че спорният въпрос за обстоятелството дали чрез монтирането на химически тоалетни към проверявания обект е изпълнено изискването на чл. 14 от Наредба № 5, е разрешен с влязло в сила решение по адм. д. № 297/2010 г. В това производство съдът се е произнесъл по отношение законосъобразността на друг индивидуален административен акт и приетите от съда фактически констатации в тази връзка не са относими към настоящия казус. В приложимата Наредба№ 5 не са изрично формулирани целите, във връзка с които е приет този акт. Те следва да се извлекат чрез тълкуване. Съгласно § 2 от ПЗР на Наредбата, тя осигурява изпълнението на изискванията на Регламент 852/2004 за хигиена на храните и следователно целите и мотивите за приемане на този регламент следва да се възприемат като цели на Наредбата. Регламентът предписва, че помещенията за храни, дотолкова, доколкото е практически осъществимо, трябва да са така разположени, проектирани, конструирани и пазени чисти, както и поддържани в добро техническо състояние, че да се избегне риска от замърсяване. По-конкретно, когато е необходимо: да има подходящи помещения за поддържане на адекватна лична хигиена (включително съоръжения за хигиенно измиване и подсушаване на ръцете, хигиенни санитарни принадлежности и съоръжения за преобличане); санитарните помещения следва да имат адекватна естествена или принудителна вентилация. В Глава Първа, Приложение II от Регламента е разписано, че обектите следва да имат достатъчен брой тоалетни със струйно отмиване, които да са свързани към ефективна дренажна система, т. е да се използва резултатен метод за събиране и отвеждане на отходни води от участъци и съоръжения с помощта на система от дренажни тръби, канали, подземни галерии и други устройства. Безспорно, в настоящия случай тези императивни изисквания не са спазени, следователно е осъществено от фактическа страна основанието по чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните за спиране на търговския обект като принудителна административна мярка. Като е отменил заповед № V-152 от 24.10.2011 г., Административният съд - Видин е постановил решението си в нарушение на материалния закон и същото подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка по същество касационната инстанция приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбата на "Елексир" ЕООД, гр. Видин е неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1