Решение № 9257 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4913/2018 г.

Решение № 9257 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4913/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова В. Атанасов е подал касационна жалба срещу решение № 55/12.02.2018 г. по адм. дело № 262/2017 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действията и бездействията на администрацията на Ареста - град Пазарджик да осигури нормални битови условия, за разликата над уважения размер от 300 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 7.01.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер. Ответниците Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието са поискали отхвърляне на касационната жалба. От страна на Министерството на правосъдието е поискано юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд – Пазарджик е образувано по исковата молба на В. Атанасов, с която е предявил срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за сумата 35 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Ареста - Пазарджик, която не изпълнила задълженията си да осигури необходимите хигиенно-битови условия за времето на престоя му там в периода 30.12.2015 г. - 25.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 7.01.2016 г. В исковата молба се твърди, че неимуществените вреди се изразяват в страх, незащитеност, малоценност, самота, жестоко и унизително отнасяне, както и нечовешко третиране поради това, че: арестът се намира под земята, а ищецът страдал от клаустрофобия; три месеца бил в килия с пушачи; килиите били пренаселени; нямал достъп до тоалетна и течаща вода; не е имал достъп до естествена светлина и чист въздух; не е имал условия за раздвижване; воден е на баня веднъж седмично, като кранчето не се регулирало и течало само топла вода; храната била лоша; имало хлебарки, дървеници, гризачи; зимата било студено, а лятото – много топло; на ищеца не му било разрешавано да звъни по телефона на близки хора на празници. Всичко описано се отразило негативно върху човешкото му достойнство. Искът срещу двамата ответници е предявен при условията на солидарност. От фактическа страна по делото е установено, че В. Атанасов е постъпил в Ареста - Пазарджик на 30.12.2015 г. На 25.11.2016 г. е бил приведен в Затвора - Пазарджик. При престоят му в Ареста - Пазарджик Атанасов бил настанен в килия № 7, която е с площ 11 кв.м и не е оборудвана със санитарен възел и течаща вода. В течение на исковия период там пребивавали между едно и три лица. В Ареста - Пазарджик имало общ санитарен възел, като достъпът до него е бил постоянен. Арестът се намирал 1,30 м. под кота нула, а помещението за разходка на задържаните в рамките на ареста е с площ 17,5 кв.м. и е от закрит тип. Килия № 7 имала достъп на естествена светлина през изградената стена от стъклени тухли. Вентилацията на арестните помещения се осъществява посредством смукателна и нагнетателна аспирация. В ареста имало един прозорец за достъп на свеж въздух. За установяване обстоятелствата по делото били събрани писмени доказателства и гласни доказателства от един свидетел, който е пребивавал с ищеца в ареста за малко повече от месец. Той разказал, че поради обстоятелството, че е пушач, често влизал в конфликти с Атанасов, който пък бил с клаустрофобия. Свидетелят посочил още, че в килиите нямало течаща вода; пръскано било за насекоми, но въпреки това пак имало; нямало каре за разходки на открито; достъпът до телефон бил ограничен през почивните и празнични дни; за почистването на килиите отговаряли задържаните лица. По отношение на липсата на санитарен възел в килиите свидетелят е посочил, че не се е стигало до използване на кофи и шишета за ходене по нужда, но при използването на общия санитарен възел много се чакало. С оглед установените обстоятелства съдът приел, че длъжностни лица от Министерството на правосъдието нямат отношение към осигуряването на нормална жизнена среда в Ареста - Пазарджик, тъй като тези задължения са възложени на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Поради това съдът отхвърлил предявения иск срещу Министерството на правосъдието. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила. По отношение на исковата претенция на В. Атанасов в частта, в която е предявена срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съдът приел, че по време на престоя на ищеца в Ареста-Пазарджик, са били спазени изискванията за минимална жилищна площ, регламентирани в чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Атанасов имал постоянен достъп до вода и санитарен възел. Въпреки че отчел усилията на администрацията на ареста за подобряване на битовите условия, съдът приел, че липсата на санитарен възел в килията, в която е пребивавал ищеца, е отклонение от изискванията за подходяща жизнена среда за задържаните лица и представлява нарушение на правата му в контекста на чл. 3 ЕКПЧОС. По отношение на твърдението на ищеца, че липсвали условия за раздвижване, съдът приел, че администрацията на Ареста - Пазарджик е осигурила на ищеца възможност за разходка, която се извършвала съобразно пространствената наличност на сградата на ареста. За недоказано е прието и твърдението за лоша хигиена, защото от свидетелските показания се установявало, че на задържаните са били предоставени препарати и кофи за почистване и те самите са се грижили за хигиената. Не било доказано и твърдението на Атанасов, че на задържаните се предоставяла малко храна с лошо качество, както и това, че имало паразити в помещенията, тъй като по делото били представени доказателства за извършването на дезинфекция. Съдът приел за установено, че на ищеца били правени необходимите медицински прегледи и изследвания. Относно твърденията му, че страда от клаустрофобия и приема лекарства, съдът отбелязал, че на Атанасов е било осигурено достатъчно пространство в спалното помещение, като е била спазено изискването за минимална жилищна площ, а и той заявил, че е бил сам в килия. Отделно от това, по делото нямало събрана медицинска документация, доказваща, че ищецът страда от клаустрофобия и му е било необходимо лечение. Относно оплакването на Атанасов, че е бил поставен в неблагоприятна среда, тъй като бил настанен в помещението за пушачи, съдът приел, че по делото няма данни ищецът да се е настоявал за настаняване в килия за непушачи, още повече, че от доказателствата по делото е установено, че през по-голямата част от процесния период той е бил сам в килия. За недоказано е прието и твърдението на ищеца, че не му е било осигурявана възможност за телефонен разговор с негови близки по празници. В заключение е посочено, че В. Атанасов е доказал противоправно поведение на администрацията на ареста само относно неосигуряването на течаща вода и санитарен възел в самото спалното помещение, където е пребивавал. Съобразявайки чл. 52 ЗЗД, съдът приел, че по делото не е установено за ищеца да са настъпили здравословни увреждания и силни морални страдания, поради което уважил исковата претенция в размер от 300 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 7.01.2016 г. За разликата до пълния претендиран размер от 35 000 лева ведно със законната лихва, искът бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Направените от съда фактически констатации съответстват на правилата на формалната логика и на събраните доказателства. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Присъждането на обезщетение на основание чл. 1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на няколко предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, актът, действието или бездействието да са извършени при/или по повод осъществяване на административна дейност; от тях реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, имуществената отговорност на ответника не може да се ангажира. В процесния случай, ищецът е доказал само частично твърденията си в исковата молба. В течение на първоинстанционното производство ищецът е доказал единствено твърдението си, че в килията, в която е бил настанен, не е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Административният съд е направил верен извод, че останалите твърдения на ищеца се опровергават или не се доказват от събраните по делото доказателства. При определяне на размера на обезщетението съдът правилно е взел предвид обстоятелството, че на задържаните в Ареста - Пазарджик лица е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода чрез използването на сигнален бутон и извеждането на задържаните лица до санитарното помещение. Правилно е отчетено, че В. Атанасов не е понесъл сериозни неудобства и притеснения, поради което няма основание за увеличение на присъденото обезщетение. В тази връзка касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че при наличието на постоянна възможност ищецът да ползва общите санитарни помещения, не може да се направи извод, че той е понесъл морални вреди, изразяващи се във физическо страдание и унижение на достойнството му, които да подлежат на обезщетяване. Тъй като от страна на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е подадена касационна жалба, грешката на първоинстанционния съд не може да бъде поправена. В нарушение на процесуалния закон съдът е произнесъл с отделен диспозитив по отношение на ответниците, въпреки че са предявени не два, а един иск срещу двама ответници, с искане за солидарното им осъждане. При отсъствието на материалноправно основание за солидарното осъждане на ответниците, първоинстанционнният съд е следвало да отхвърли предявения иск, без да изследва наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Постановеното решение е недопустимо, но тъй като от ответниците не е подадена жалба, порокът му не може да бъде отстранен. При отсъствието на сочените отменителни основания решението в частта, в която е отхвърлен иска на В. Атанасов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", заедно със законната лихва, следва да бъде оставено в сила. В полза на ответниците не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като присъждането му не е предвидено в разпоредбата на чл. 10 от специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, уреждаща отговорността за разноски. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд