Решение № 146 от 26.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 166/2012 г.

Решение № 146 от 26.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 166/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Н. Л. чрез свой защитник е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е осъден, на Добричкия районен съд - в първата инстанция, и на Добричкия окръжен съд- във втората. Първоинстанционната присъда - 8 от 10.III.2011 г. по нохд № 131/2011 г., е за кражбата на 31.Х.2010 г. от лекия автомобил на С. С., на предназначени за него технически устройства (навигатор и радар) общо за 575 лева - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка със 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК (още защото е била извършена при условията на опасен рецидив - чл. 29, б. "а" и "б" НК чрез взлом и чрез използване на техническо средство). ДРС е наложил на Л. 6 години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Второинстанционното (въззивно) решение № 137 от 12.VII.2011 г. по внохд № 286/2011 г., е постановено след жалба от същата страна, оспорила го и сега, и с него е било променено само наложеното наказание - намалено на 4 години. Съдебният акт не е проверяван от следваща инстанция. В отправеното по реда на възобновяването искане се съдържа позоваване на основанията в чл. 422 НПК, които са свързани с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, както и на доводи в подкрепа само на първото от тях - съществено нарушение на процесуални правила; по изхода на делото се иска обаче оправдаване още в тази съдебна инстанция или намаляване на наказанието - като алтернатива. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора от Върховната касационна прокуратура трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното по реда на възобновяването решение. Отправеното почти в края на законовия срок искане е и неоснователно. Нито един от поставените в него въпроси не е останал без съответния отговор, а и в общи линии отговореното е правилно: че макар и косвени, доказателствата в подкрепа на обвинението са достатъчни (задържането в близост до местопрестъплението както с откраднатите вещи, така и със специално подготвените инструменти, един от които пряко използван; уличаващо поведение пред задържалите го) - единствено възможният при косвеното доказване извод е такъв не абстрактно, а с оглед на конкретната съвкупност от факти; при такъв доказателствен извод евентуалните пропуски нямат фатално за обективната истина значение (тук ВКС има предвид липсващото изследване за дактилоскопни следи от извършителя на кражбата). Отделен е въпросът, че дори при основателност на оспорването, тя не би могла да доведе до оправдаването на осъдения без ново разглеждане на делото в предходна инстанция (това е поначало възможната последица при съществените процесуални нарушения - арг. от чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК). Що се отнася до искането за намаляване на наказанието, то е неоснователно независимо от липсващите в негова подкрепа доводи - такива всъщност трудно могат да бъдат намерени особено при съдебното минало на Л. (могло е все пак проявената от ДОС критичност към работата на ДРС да засегне и недопустимото от презумпцията за невиновност обвързване на индивидуализацията на наказанието с непроявената от дееца самокритичност към деянието му - вж. и р. 157/92-I, Сб., с. 43). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение