Решение № 15896 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2013 г.

Решение № 15896 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Митническо бюро гр. Добрич. Касационната жалба е против решение № 25/06.02.2013 г., постановено по адм. дело № 622/2012 г. по описа на Административния съд - Добрич, с което е отменено Решение към ЕАД № 12ВG002009Н0003214/03052012 на Началник на МБ Добрич, с което е определена по-висока митническа стойност на ТОР АМОФОС 62500 кг. и е определено за досъбиране мито в размер на 144. 99 лв. и ДДС в размер на 995. 61 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от Началника на Митническо бюро гр. Добрич против разпореждане от 21.02.2013 г. по адм. дело № 622/2012 г. на АС-Добрич. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания акт - разпореждане за за внасяне на държавна такса за образуване на касационно производство. Ответникът по касационната жалба - "Живел - Агро" ООД, редовно призован не взема становище по касационната и частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил Решение към ЕАД № 12ВG002009Н0003214/03052012 на Началник на МБ Добрич, с което е определена по-висока митническа стойност на ТОР АМОФОС 62500 кг. и е определено за досъбиране мито в размер на 144. 99 лв. и ДДС в размер на 995. 61 лв. Административният акт е издаден след като в производство по д. II, гл. ХIV, р. IV ЗМ е установено осчетоводяване на фактура за ж. п. транспорт със стойност, по-висока от представената пред митническите органи. Решението на началник Митническо бюро Добрич е отменено, тъй като от съда е счетено, че са налице условията на чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, респ. чл. 39, т. 1 ЗМ, основавайки се на заключението на вещото лице по счетоводната експертиза и приложение № 1960 /л. 259/. Обжалваното решение е неправилно. В посочената фактура не е налице разделяне на транспортните разходи и не е приложима нормата на чл. 33, т. 1 от Регламент ЕИО 2913/92 г. Липсват доказателства за извършени от жалбоподателят след внасяне на стоката на транспортни разходи, както и че те са разграничени документално и счетоводно от цената на транспорта, тъй като посочената проформа-фактура не представлява документ с доказателствена стойност, поради това, че по своята същност представлява междинен документ, в който страните са посочили цена за извършена услуга, която следва да се преведе и след това да се издаде и окончателен документ - крайна фактура, като такава е издадена и е осчетоводена в дружеството-жалбоподател, като стойността по нея се различава от тази по представената пред митническите органи проформа-фактура. Без съмнение транспортните разходи за вътрешен транспорт не се включват в митническата стойност, но само при условие, че могат да се разграничат от другите разходи - аргумент от чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92. В този смисъл е и решение от 15.07.2010 г. по дело С-354/09 г. на СЕС в Люксембург. Към момента на деклариране на процесната стока, такова разграничение не е направено, като в представената към този момент проформа фактура № 0320000135/27.04. 2012 г. е посочена обща стойност на транспортните разходи. Становището на АС - гр. Добрич е неправилно. Въпросното приложение, с което "се разграничават" разходите до въвеждане на стоката в Общността, т. е. до границата на страната произхожда от "Дискордия" АД, по аргумент за противното основание от чл. 179, ал. 1 ГПК /приложим в съдебноадминистративното производство съгласно чл. 144 АПК/ е частен документ. В това качество е без достоверна дата и без посочен издател, поради което не може да се направи извод за съществуването му към момента на последващия митнически контрол. От тази гледна точка категорично от съда е преекспонирано значението на нормата на чл. 84д, ал. 2 ЗМ. Така е, защото дори и да е извършено нарушение на последната разпоредба, то не придава доказателствена сила на разграничението. Следователно, приложение № 1960 не следва да се кредитира, както и изготвеното въз основа на него заключение на вещото лице. Спорът между страните касае приложението на чл. 33 § 1 б. "а"МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Съдът е приел условията на доставка посочени в кл. 20 на ЕАД и в приложението към фактурата от 7.09.2011 г. FСA-Добрич. Обсъдил приложимата практика на СЕО и СЕС и правилно е приел, че за да се приложи чл. 33 § 1 б. "а" МК е необходимо транспортните разходи, чието приспадане се иска от вносителя да са видни от декларацията за внос и да има искане за спадането им, отправено до митницата чрез попълване на декларацията D. V. 1, каквато в случая не е подадена. Тези изисквания позволяват на митническите органи да проверят декларираните елементи, за да се избегне признаване на увеличени разходи, с цел да се намали митническата стойност, както е прието в цитираното от съда решение по дело С-256/07 и в т. 32 и 37 от решението по делото С-354/09. В т. 17 от мотивите и т. 1 от диспозитива на решението по дело С-3379/00 СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация се считат за част от цената платена за стоката по чл. 29 МК и поради това са облагаеми. Обосновано съдът е приел, че за разходите за вътрешен транспорт не са били представени никакви доказателства при подаване на ЕАД и оформяне на митническия режим. Фактурата за пълните транспортни разходи е открита при последващия контрол. От казаното следва, че не се доказва разграничение на транспортните разходи за вътрешен транспорт до ж. п. гара Добрич след въвеждането на стоката на митническата територия на общността - ж. п. гара Варна от общата сума, платена на "Дискордия" АД с всичките й компоненти, вкл. възнаграждение за спедитора. В този смисъл относими са коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност. Те не са с нормативен характер, но имат за цел еднакво третиране на вносителите и не могат да бъдат игнорирани. Според коментар № 5, т. 4, за да се приеме, че елементът е "посочен отделно", е необходимо не само да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1, но когато е възможно да се установи, естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. Това е изрично подчертано и в тълкувателно приложимите Решения на СЕС по дело С-256/07, С-354/09 и С-379/00. В т. 17 от мотивите на последното и т. 1 от диспозитива СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация, те се считат за част от цената, платена за стоката по чл. 29 МК и поради това са облагаеми. Видно от посоченото е, че разбирането на АС гр. Добрич за наличие на условията на чл. 33, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, респ. чл. 39, т. 1 ЗМ са формирани в противоречие с материалния закон. Според § 2 към митническата декларация трябва да се приложат всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките се декларират. Настоящата инстанция счита, че след като не са представени доказателства на митническите органи за стойността на вътрешния транспорт, нито е поискано чрез попълване на декларация D. V. 1 да бъдат спаднати от транспортните разходи включването им в митническата стойност на стоките в решението е законосъобразно по чл. 32 § 1 б. "д" МК. Административен съд - Добрич е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. Относно частната жалба против разпореждане от 21.02.2013 г. по адм. дело № 622/2012 г. на АС-Добрич, същата е недопустима. С разпореждане от 21.02.2013 г. АС-Добрич е оставил без движение производството по подадената касационна жалба срещу решението по адм. дeло № 622/2012 г. на АС-Добрич, като е дал указания на жалбоподателя в 7-дневен срок да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лв. С разпореждане 27.02.2013 г. същият съд е отменил разпореждане от 21.02.2013 г. и е дал указания препис от касационната жалба да се изпрати на ответната страна. Съгласно чл. 229, ал. 1, от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които: т. 1 преграждат по-нататъшното развитие на производството; т. 2 в случаите, изрично посочени в закона. В случая жалбоподателя обжалва акт, който вече е отменен. При това положение за жалбоподателя не е налице правен интерес от касационното обжалване на съдебния акт. Този извод следва от приложимите общи административно процесуални норми, съобразно които право на жалба имат засегнатите граждани или организации, за които решението е неблагоприятно. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за допустимост на производството. За нея съдът следи служебно в хода на цялото съдебно производство. Поради липса на правен интерес от оспорването е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, което налага подадената жалба да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. С оглед на резултата по делото, решението на АДмС - Добрич следва да бъде отменено и в частта, в която МБ Добрич е осъдена да заплати на "Живел - Агро" ООД ООД, гр. Добрич, със съдебен адрес гр. Варна, ул. "Ал. Батенберг" № 54, чрез адв. Св. Ж., сумата от 282 лв. разноски по делото. В полза на Митническо бюро гр. Добрич следва да се присъдят разноски в размер на 208.43 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,