Решение № 149 от 19.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 525/2017 г.
ВКСI наказателно отделение19.06.2017 г.докладчик Христина Михова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ЧНД № 118/2016 г. по описа на Окръжен съд-гр. Ловеч. ОТМЕНЯ определение № 211, постановено на 7.07.2016 г. по ЧНД № 118/2016 г. по описа на ОС-гр. Ловеч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС-гр. Ловеч от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 149 от 19.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 525/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството пред ВКС е образувано по повод постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 118/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч. В искането се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон при замяната на наложеното на осъдения Б. М. Х. наказание пробация с лишаване от свобода, като не е спазена разпоредбата на чл. 43а, т. 2 от НК. Твърди се наличието и на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като от определението на съда не ставало ясно дали с определеното наказание се заменя и пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. От осъдения Б. Х. е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство със същите съображения относно допуснатите нарушения при извършената замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода. Това искане е било подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, чрез първоинстанционния съд- ОС -Ловеч, който неправилно го е изпратил на АС - Велико Търново вместо на ВКС по компетентност, съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 2 от НПК. Тъй като искането на осъдения е идентично с това на Главния прокурор, ВКС намира, че следва да съобрази и изложените в него доводи. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането на Главния прокурор и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения Х. - адвокат Т., също пледира за уважаване на искането за възобновяване на наказателното производство. Осъденият Х. е заявил, че не желае да се яви в съдебно заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си, намира за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение № 109 от 14.10.2015 г., постановено по НОХД № 874/2015 г. по описа на Районен съд- гр. Ловеч е одобрено споразумение по силата на което Б. М. Х. за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на наказание "пробация" с пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три години с периодичност два пъти седмично; "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от три години и "Безвъзмезден труд в полза на обществото" - 320 часа за срок от една календарна година. От приложената по делото документация от "Пробационна служба", звено -Ловеч към ОСИН - Ловеч се установява, че изпълнението на наказанието пробация е започнало на 3.11.2015 г. Към 23.03.2016 г. когато Б. Х. е преустановил да изпълнява пробацията, той е изтърпял четири месеца и 20 дни от наложените му пробационни мерки "Задължителна регистрация по настоящ адрес" и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", като неизтърпеният остатък е в размер на две години, седем месеца и десет дни. По отношение на мярката "Безвъзмезден труд в полза на обществото" към 23.03.2016 г. е отработил 168 часа, като остатъкът е от 152 часа. С определение № 211, постановено на 7.07.2016 г. по ЧНД № 118/2016 г., Окръжен съд - гр. Ловеч е приел, че осъденият без уважителни причини не изпълнява определените му пробационни мерки и на основание чл. 43а, т. 2 от НК заменил наказанието "пробация" с наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, седем месеца и 10 дни, какъвто е бил неизтърпения остатък от наказанието. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът постановил така замененото наказание да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие. При постановяване на това определение ОС-гр. Ловеч е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил разпоредбата на чл. 43а, т. 2 от НК, според която два дни от наказанието пробация се заменят с един ден лишаване от свобода. Реално окръжният съд е заменил изцяло неизтърпения остатък като е зачел един ден пробация за един ден лишаване от свобода, без да извърши съответната редукция, съобразно изискванията на материалния закон- чл. 43а, т. 2 от НК. Окръжният съд в определението си не е посочил по какъв механизъм е извършил замяната на трите мерки, които са различни по своето естество, както и дали замяната се отнася и за пробационната мярка "безвъзмезден труд в полза на обществото". Определението в тази му част не е мотивирано, поради което не е ясна волята на съда относно посочената замяна. Нарушението е съществено, поради което е налице основанието на чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. Допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон налагат възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановеното от ОС - гр. Ловеч определение и връщана на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение